2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 469
гр. София, 28 май 2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 913 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. М. срещу решение № 314/31.10.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 383/2018 г. на Врачанския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 155/16.05.2018 г. по гр. дело № 162/2018 г. на Белослатинския районен съд, е отхвърлена молбата по чл. 547 от ГПК на жалбоподателя за признаване за установено по отношение на Община Бяла Слатина, че малолетното дете М. Р. М. е с баща „неизвестен“ и вписаните данни за баща – касатора М. – в акт за раждане № ****, издаден на 28.06.2013 г. от длъжностно лице по гражданското състояние при същата община, са неверни, и за допускане на поправка в същия акт за раждане, като вместо вписаният като баща – жалбоподателя, да се чете баща „неизвестен“, поради липса на брак с майката и неизвършено припознаване, алтернативно – поради нищожност на припознаването, извършено спрямо посоченото малолетно дете, поради заобикаляне на закона и липса на съгласие.
Касационната жалба на молителя М. е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните, уточнени и конкретизирани от настоящия съдебен състав (съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), правни въпроси: 1) налице ли е възможност да се оспори истинността и да се поправи грешка по реда на чл. 547 от ГПК в акт за раждане, в частта относно отразения произход от бащата, когато оспорването се изразява в липса на предпоставки за вписване на дадено лице като баща, например – липса на брак с майката, неизвършено или нищожно припознаване; 2) ползва ли се с материална доказателствена сила удостовереният произход от бащата в акт за раждане, съставен по чуждо право, което не изисква определен ред, форма и условия за действителност на волеизявлението за припознаване; и 3) кое е приложимото право за прогласяване нищожност на припознаване, извършено по законодателството на чужда държава, и кой е компетентният съд. По отношение на първия правен въпрос жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че при разрешаването му въззивният съд не се е съобразил с практиката на ВС и ВКС, а именно: т. 6 от ППВС № 5/21.02.1979 г., определение № 424/17.06.2015 г. по ч. гр. дело № 2482/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 197/27.03.2013 г. по ч. гр. дело № 1925/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 193/17.03.2015 г. по ч. гр. дело № 6800/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 236/06.04.2015 г. по ч. гр. дело № 1238/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и определение № 17/06.01.2014 г. по ч. гр. дело № 7410/2014 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. Касаторът счита, че останалите два правни въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, но не излага никакви съображения за наличието на това допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответната Община Бяла Слатина, заинтересованите страни Р. М. Я. и Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] и прокурорът не са подали отговор и становища по касационната жалба.
Въззивният съд, след обсъждане на доказателствата по делото, е приел е за безспорно установено, че както в акта за раждане, съставен в Португалия, така и в процесния акт за раждане, съставен от ответната по делото община, като баща на детето е вписан жалбоподателят, т.е. – произходът на детето от бащата е установен. При така установеното, окръжният съд е приел, че за да се оспори като неистински един акт за раждане, досежно данните, които съдържа за родител на детето, следва предварително по исков ред произходът на детето да е бил оспорен и оборен. В тази връзка са изложени съображения, че актовете за гражданско състояние, съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗГР, се ползват с материална доказателствена сила, ако са съставени по установения в приложимия закон ред, като в случая ответната община е спазила законовата процедура по чл. 4 и чл. 7, ал. 2 от Нар. № РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация. Изтъкнато е, че чл. 547 от ГПК изрично посочва, че редът на охранителното производство по чл. 547, във вр. с чл. 542 от ГПК е приложим, ако закон не предвижда друг ред за поправяне на грешки в акта за раждане. Окръжният съд е приел, че по българското право има специален закон – Семейният кодекс, който в чл. 66 и чл. 67 е предвидил реда за оспорване на припознаване и на бащинство, както и че съгласно чл. 71 от СК, само в исково производство по българското право може да се оспори припознаване на дете, но не и по реда на чл. 547, във вр. с чл. 542 от ГПК, като достоверността на данните, отразени в акта за раждане, са извън предмета на доказване в настоящото производство. Въззивният съд е намерил за неоснователно позоваването от страна на жалбоподателя на чл. 45 и чл. 46 от КМЧП, като е приел, че те биха били приложими в бъдещо исково производство по оспорване припознаването на детето, извършено в Португалия, докато настоящото производство е охранително. По така изложените съображения, окръжният съд е потвърдил отхвърлителното първоинстанционно решение.
В посоченото от жалбоподателя, определение № 193/17.03.2015 г. по ч. гр. дело № 6800/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието, че когато се оспорва акта за раждане в частта относно произхода, определен въз основа на припознаване, при твърдение, че такова не е било извършвано или е нищожно, например – поради недостатъци във формата, неистинността се установява по реда на чл. 547 от ГПК. В подобен смисъл е и приетото в определение № 424/17.06.2015 г. по ч. гр. дело № 2482/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и определение № 197/27.03.2013 г. по ч. гр. дело № 1925/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; в подобен смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 6 от ППВС № 5/21.02.1979 г.
В случая, макар окръжният съд да е възприел обстоятелствата, че молбата по чл. 547 от ГПК на жалбоподателя за поправка на процесния акт за раждане се основава на твърдения и доводи, че касаторът-молител не е бил в брак с майката и не е извършил припознаване на роденото в Португалия дете, евентуално – че такова припознаване е нищожно, в мотивите към въззивното решение тези твърдения и доводи не са обсъдени по същество, а с изложените там правни съображения за отхвърлянето на молбата по чл. 547 от ГПК, въззивният съд е разрешил първия формулиран от страна на касатора правен въпрос в противоречие с цитираната практика на ВС и ВКС, което налага допускането на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Останалите два правни въпроса, формулирани в изложението на жалбоподателя, не са обуславящи правните изводи на въззивния съд и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което касационното обжалване не следва да се допуска по тях.
В заключение, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следния процесуалноправен въпрос: налице ли е възможност да се оспори истинността и да се поправи грешка по реда на чл. 547 от ГПК в акт за раждане, в частта относно отразения произход от бащата, когато оспорването се изразява в липса на предпоставки за вписване на дадено лице като баща, например – липса на брак с майката, неизвършено или нищожно припознаване.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 16 от ТДТССГПК на касатора следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 12.50 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 314/31.10.2018 г., постановено по възз. гр. дело № 383/2018 г. на Врачанския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя М. Б. М. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 12.50 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната.
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС – за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика по него – за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: