О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№469
София, 10.05.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти май през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 104 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Т. А., чрез пълномощника му адвокат Д, против решение № 1* от 13.11.2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Окръжен съд П. , с което е потвърдено решение от 24.03.2008 г. по гр.д. № 883/2007 г. на Районен съд- А. за отхвърляне на предявения от В. Т. А. против Т. К. А. и Я. К. А. иск за делба на урегулиран поземлен имот в гр. А., ул.”Б” № 12.
О. по касационната жалба Т. К. А. и Я. К. А. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел за установено, че между страните е възникнала съсобственост върху процесния терен през 1973 г. по регулация, като преди това е била изградена жилищна сграда, изключителна собственост на ответниците по иска, която съществува и понастоящем. Изложени са съображения, че е недопустима делба на урегулирания поземлен имот, тъй като се касае до образуван по регулация съсобствен терен в урбанизирана територия, предназначен за ниско застрояване, в който съществува сграда, изключителна собственост на една група съделители и изключена от съсобствеността с насрещната страна, в какъвто смисъл са задължителните указания в ППВС 2/82 г., т.1, б.”г”.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, алтернативно е основано на практика, от която следва да се отстъпи, тъй като същата е по отменена нормативна уредба – ЗТСУ и ППЗТСУ.
Съгласно т.1, б.”г” на ППВС № 2/82 г. не може да бъде предмет на делба съсобствен парцел, образуван по регулация от два или повече съседни имоти по реда на чл. 29, ал. 1 ЗТСУ (или § 49 и 50 ППЗПИНМ ), предназначен за малоетажно или средноетажно жилищно или вилно застрояване, който е застроен с две или повече жилищни и други сгради, които могат да бъдат обект на собственост, заварени от регулацията, и които сгради са изключени според чл. 31, ал. 3 ЗТСУ (или § 52 ППЗПИНМ ) от съсобствеността. В настоящия случай в урегулирания поземлен имот е застроена само една сграда, от което следва, че изводът на въззивния съд за недопустимост на делбата, тъй като терена се явява обща част е направен в противоречие с посочените указания ППВС № 2/82 г., а съответно следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 13.11.2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Окръжен съд- П.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: