5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София,05.02.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2172/2013г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 6 от 09.01.2013 г. по в. т. д. № 283/2012 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Плевенски окръжен съд решение № 73 от 10.04.2012г. по т. д . № 276/2011 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от Ч. „Съгласие”, [населено място], [община], Област В. иск с правно основание чл. 424, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на [фирма], [населено място] сумата 57 600 лв. – по запис на заповед от 22.10.2009 г. с падеж 10.02.2010 г., джиросан му на 27.10.2010 г. от поемателя [фирма], [населено място], за която сума по ч. т. д. № 1018/2010 г. на Белослатински районен съд са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 01.11.2010 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо като постановено по иск, предявен след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл. 424, ал. 2 ГПК. Твърди се, че решаващият състав неправилно е счел за момент на узнаване на увреждането на кооперацията чрез издаване на процесния запис на заповед, прието от него като новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК, датата 02.05.2011 г., на която е извършено вписване в Търговския регистър на лицето П. И. Ц. като Председател на Ч. „Съгласие”. Според касатора, за дата на узнаване на повдигнатото срещу бившия Председател на кооперацията П. Й. обвинение, което представлява индикация за увреждането й, следва да се счита датата 14.04.2011 г., когато по партидата на Ч. „Съгласие” в Търговския регистър е обявено протоколно определение от 15.03.2011 г. по в. н. ч. д. № 207/2011 г. на САС, с което е потвърдено определението по н. ч. д. № 120/201 г. на Врачански окръжен съд за отстраняване от длъжност на Председателя П. Г. Й., тъй като в същото се съдържа достатъчно информация за престъплението, в което същият е обвинен.
При условията на евентуалност в касационната жалба се поддържа оплакване и за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост във връзка с предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл. 424, ал. 1 ГПК.
Като значими за допускането на касационното обжалване касаторът посочва въпросите: „1. Налице ли са новооткрити за ищеца обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване на възражението; 2. Кои обстоятелства са новооткрити по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК”.
По отношение на тези въпроси се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВС и ВКС: Тълкувателно решение № 138 от 01.12.1967 г. на ОСГК на ВС; определение № 956 от 22.12.2010г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, І т. о.; определение № 924 от 14.12.2010 г. по ч. т. д. № 826/2010 г. на І т. о.; определение № 643 от 02.11.2009 г. по ч. т. д. № 680/2009 г. на ІІ т. о.; определение № 710 от 28.12.2011 г. по ч. гр. д. № 662/2011 г. на ІІІ г.о.; определение № 688 от 14.12.2009 г. по ч. гр. д. № 692/2009 г. на ІІІ г.о.; определение № 480 от 27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ІV г. о.; решение № 60 от 24.11.2009 г. по гр. д. № 11882008 г. на ВКС, 5-членен състав и решение № 4 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 11/2011 г. на ВКС, 5-членен състав. Освен това, касаторът счита, че решаването на въпроса – кои обстоятелства са новооткрити по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК – ще допринесе за точното прилагане на закона чрез осъвременяване на тълкуването на съдебната практика с оглед измененията на законодателството, настъпили след въвеждането на заповедното производство.
Ответникът по касация – Ч. „Съгласие”, [населено място], [община], Област В. – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 29.04.2013 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от Ч. „Съгласие”, [населено място], [община], Област В. срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 424, ал. 1 ГПК за установяване несъществуването на вземане за сумата 57 600 лв. по запис на заповед от 22.10.2009 г. с падеж 10.02.2010 г., въззивният съд е споделил извода, че доколкото записът на заповед е подписан от бившия Председател на кооперацията П. Й., без да е взето предварително решение от Управителния съвет, което е в нарушение на чл. 33, ал. 3 от Устава на същата и в нарушение на чл. 21, ал. 2, т. 5 от Закона за кооперациите, съгласно чл. 462 във връзка с чл. 537 ТЗ, със сумата по менителничния ефект следва да се счита задължена не кооперацията, а лично действалият при превишаване обема на представителната си власт нейн председател. Като неоснователно въззивният съд е преценил възражението на ответния търговец за недопустимост на иска поради неспазване на срока по чл. 424, ал. 2 ГПК. За начало на срока е счетена датата 02.05.2011 г., когато в Търговския регистър е вписан новият Председател на УС на ищцовата кооперация П. И. Ц., като спрямо посочената дата исковата молба, депозирана по пощата на 02.08.2011 г., се явява в рамките на предвидения на закона преклузивен срок. Решаващият състав е изложил съображения, че кооперацията е узнала за сключените от нейно име едностранни абстрактни сделки – издадени записи на заповед (в т. ч. и процесния) без съответно решение на управителния й орган за суми, необезпечаващи конкретни търговски отношения, с получаване на препис от постановлението за привличане на бившия й Председател като обвиняем по ДП № 292/2010 г. на 03.06.2011 г. Именно привличането на бившия Председател на кооперацията и увреждането й чрез процесната едностранна сделка е преценено като новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК по съображения, че същото е могло да бъде установено и узнато едва от новия Председател, тъй като до вписването му в Търговския регистър сделката е била укривана, не е била осчетоводена и поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на бившия Председател, който не е направил възражение по чл. 414 ГПК.
Настоящият състав намира, че поставените от касатора материалноправни въпроси не могат да обосноват допускане на касационното обжалване поради отсъствие на предвиденото в чл. 280, ал. 1 ГПК общо изискване – да са значими за изхода на делото. Отговорът на тези въпроси е обусловен изцяло от конкретните факти и доказателствата, от тяхното обсъждане и възприемането им от въззивната инстанция, което съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е относимо към правилността на обжалвания акт и съответно към основанията за касация по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и към основанията за допускане на касационния контрол (чл. 280, ал. 1 ГПК). Именно поради липсата на аналогичност на случаите, не може да се счете, че е налице твърдяното от касатора противоречие с представената съдебна практика.
Що се отнася до второто поддържано основание (по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК) по въпроса за това, кои обстоятелства са новооткрити по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК, същото не следва да се обсъжда предвид ненадлежното му заявяване. Съгласно указанията по т. 4 от цитираното тълкувателно решение, точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо основание за достъп до касационно обжалване, докато в случая касаторът поддържа само част от това основание – значение на въпроса за точното прилагане на закона. Отделно от това, следва да се посочи, че по посочения въпрос съществува трайна и непротиворечива съдебна практика, в т. ч. и задължителна (напр. определение № 924 от 14.12.2010 г. по ч. т. д. № 826/2010 г. на ВКС, І т. о.; определение № 690 от 28.11.2011 г. по ч. гр. д. № 659/2011 г. на ІV г.о ; определение № 948 от 20.12.2010 г. по ч. т. д. № 898/2010 г. на І т. о. и др.), според която, новооткрити са обстоятелствата, които не са били известни на страната и тя не е могла да узнае за тях и да се снабди с доказателства при полагане на нормално дължимата грижа и които са от значение за възникването, съществуването или погасяването на спорното право.
Касационното обжалване следва обаче да бъде допуснато поради вероятността въззивното решение да е недопустимо предвид постановяването му по иск, предявен извън предвидения в закона (чл. 424, ал. 2 ГПК) преклузивен срок. Тази вероятност произтича от съдържащите се по делото данни във връзка с началото на срока, като проверката й налага допускане на касационния контрол и разглеждане на касационната жалба по същество.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 6 от 09.01.2013 г. по в. т. д. № 283/2012 г. на Великотърновски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 1 152 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: