О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 27.01. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3559 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Б. К. Д. от гр. С., чрез процесуалния му представител адв. Г, против въззивното решение № 418 от 25 юни 2008 г., постановено по в.гр.д. № 316 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2008 г., в частта му, с която е отменено решение № 382 от 25 януари 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. Б. за 2007 г. за вината за разстройството на брака и предоставяне на ползването на семейното жилище и вместо него съдът признал за виновни за разстройството на брака и двамата съпрузи, а семейното жилище е предоставено за ползване от съпругата до навършване на пълнолетие на детето, родено от брака.
Ответницата С. Д. не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В жалбата се сочи, че решението следва да се допусне до касационен контрол в атакуваните му части, защото съдът не е изложил подробни и точни правни аргументи защо е доказана вината на касатора за разстройството на брака, както и защо ползването на семейното жилище е предоставено на съпругата, след като здравословното състояние на касатора е недобро, а ответницата не може да ползва жилището самостоятелно. Като основания за допускане до касационно обжалване се сочат т. 2 и 3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК – посочените въпроси в атакуваното решение са разрешавани противоречиво от съдилищата и разрешаването им от касационния съд ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
С решението в атакуваната му част въззивният съд приел, че вината за разстройството на брачната връзка е и у двамата съпрузи, защото касаторът допуснал външна намеса в отношенията им, а ответницата не проявила нужната толерантност и търпение, като и двамата не са положили необходимите усилия за запазване на нормалните отношения помежду си; семейното жилище било предоставено на ответницата предвид предоставеното й упражняване на родителските права върху роденото от брака дете.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 2 и 3 от ГПК за допускане на решението до касационно разглеждане в частта му по отношение на вината за разстройството на брака, но частта за предоставянето на ползването на семейното жилище следва да бъде допуснато до касационно разглеждане при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.
Касаторът е посочил като съществен процесуалноправен въпросът относно излагането на правни аргументи за обосноваване на изведената фактическа обстановка. Обосноваването на решението в частта за причините за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка действително е от значение както за установяването на безспорност между страните по този въпрос, така и за предявените акцесорни искове. При излагането на мотивите си съдът следва да посочи кои факти приема за установени съобразно представените от страните доказателства, като именно въз основа на тях изработи и правните си изводи. В атакуваното решение съдът е постъпил именно по посочения ред – посочил е фактите, които е приел за установени и е посочил по какъв начин всеки от съпрузите е допринесъл за невъзвратимото разрушаване на брачната връзка. Този въпрос не е разрешен в противоречие с представената практика на районния съд в гр. К., нито пък е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Основателно е обаче искането за допускане до касационно разглеждане на решението в частта му за предоставяне на семейното жилище при липса на санитарни помещения в него, което налага да се използват такива при трети за брачния процес лица. По този съществен материалноправен въпрос решението следва да бъде допуснато до касационно разглеждане на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. На последно място, не е налице спор в практиката относно значимостта на здравословното състояние на някой от съпрузите по отношение на предоставянето на семейното жилище. Ето защо по този въпрос също не се дължи отговор от касационния съд.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 418 от 25 юни 2008 г., постановено по в.гр.д. № 316 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2008 г., в частта му, с която е отменено решение № 382 от 25 януари 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. Б. за 2007 г. за вината за разстройството на брака и вместо него за виновни за разстройството на брака били признати и двамата съпрузи.
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 418 от 25 юни 2008 г., постановено по в.гр.д. № 316 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2008 г., в частта му, с която е отменено решение № 382 от 25 януари 2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. Б. за 2007 г. за предоставяне на ползването на семейното жилище и вместо него семейното жилище е предоставено за ползване от съпругата до навършване на пълнолетие на детето, родено от брака.
УКАЗВА на касатора Б. Д. в едноседмичен срок от получаването на съобщение за определението по чл. 288 от ГПК да внесе по сметката на ВКС и да представи в деловодството на съда или да изпрати по пощата документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 25 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представянето на доказателство за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: