5
5
Определение по т. д. № 61/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 61/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№470
София, 23.06.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 61 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуалния му пълномощник Б. Г. срещу въззивно решение от 30.09.2010 г. по гр. д. № 1352/2010 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 10.11. 2009 г. по гр. д. № 3573/2008 г. на Софийски районен съд в обжалваната му част, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 3464,14 лв., съставляваща дължима цена по договор за автомобилен превоз от 26.07.2007 г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до необоснованост на фактическите констатации и правните изводи на съда.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по приложно поле, обосновани с наличието на визираните в чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК предпоставки.
Според жалбоподателя, Софийски градски съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос – допустимо ли е приемане и разглеждане от първоинстанционния, респ. въззивния съд на възражение за прихващане с насрещно вземане, произхождащо от същото превозно правоотношение, при положение, че ответникът вече е предявил същото искане с искова молба, и то е предмет на разглеждане в друго съдебно производство. Твърди, че обжалваното решение е постановено в отклонение от практиката на ВКС, която допускала произнасяне по възражение за прихващане в първата инстанция, и че неразглеждането на въведено възражение съставлява нарушение на съдопроизводствените правила и отказ от правосъдие.
Позовава се на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид цитирани и приложени: Решение № 272/13.05.2007 г. по гр. д. № 292/2008 г. на ВКС, ІІ г. о. и Решение № 1244/28.12.1998 г. по гр. д. № 551/1998 г. ВКС, ГК.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат и доводи, че произнасянето по поставените въпроси от ВКС е от значение за правилното тълкуване на закона, както и за развитие на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
[фирма], [населено място] не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима с оглед нейната редовност, а по отношение на приложното поле на касационното обжалване, предвид изложените от касатора основания и данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивното решение на Софийски градски съд съдържа произнасяне от страна на решаващата инстанция по предявения от превозвача [фирма] иск за заплащане на сумата 3464,14 лв., съставляваща цена по договор за автомобилен превоз от 26.07.2007 г., сключен между страните по делото. Решаващите съдилища са счели, че искът за заплащане на превозната цена по договора за автомобилен превоз /навло/ е основателен до визирания в решението на първата инстанция размер, като не са приели и разгледали въведеното от ответника пред първата инстанция възражение за прихващане със стойността на установени при получаването на стоката липси в размер на 14 586,36 евро. Аргументацията за отказа е свързана с образувано преди настоящото исково производство на друго гражданско дело, при което ответникът е заявил спрямо ищцовото дружество същите претенции по основание и размер /като тези по възражението за прихващане/ за констатирани липси при осъществяване на превоза. Правните изводи на съдилищата се основават на нормата на чл. 95, ал. 1 ГПК /отм./ и чл. 221, ал. 2 ГПК /отм./.
Настоящият състав намира, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос е от значение за изхода на делото, с оглед неговия предмет и процесуални възможности за защита, при това не без значение е и факта, че материалноправните отношения между страните се регулират и от нормите на Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ – и в частност от чл. 23, т. 4, където е въведено изискване за приспадане от цената на превоза на частичните липси.
Разрешаването на поставения процесуалноправен въпрос е свързано и с приложимост на релевантното материално право, тъй като не без значение е в рамките на съдебното производство да се установят всички релевантни факти, както по отношение дължимост на навлото, така и по отношение наличие на липси и техния размер.
За да е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, приложимата норма, обусловила решаващия извод на съда, следва да налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда.
В случая, по отношение на съотношението между предявен иск и въвеждане във висящ исков процес на възражение за прихващане, чиито предмет е идентичен с този по исковата молба между същите страни, не е налице съдебна практика, което мотивира настоящия състав да даде тълкуване – за приложението на този институт в светлината на конкретните правни разрешения по прилагането на процесуалния закон.
Недоказано е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид неотносимостта на визираната съдебна практика на ВКС, която е свързана с основателност на допуснато и разгледано възражение за прихващане /коментирани случаи, свързани с установяване на съществуване/несъществуване на насрещното вземане/, докато в настоящия случай съдилищата са счели, че поради наличие на процесуална пречка искането е недопустимо и не са се произнесли по основателността му.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 30.09.2010 г. по в. гр. д. № 1352/2010 г. на Софийски градски съд.
Указва на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса в размер на 69,30 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на документа за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване. След изтичане на срока по съобщението и непредставяне на доказателства за заплатена държавна такса, делото да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: