6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№470
София25.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 46/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по подадени касационни жалби от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния му пълномощник и от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 126 от 09.06.2011 г. по в.т.д.№ 147/2011 г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено решение № 129/07.12.2010 г. по т.д.№ 171/2010 г. на Окръжен съд – Шумен. С посоченото решение, на основание чл.74 ТЗ са отменени решенията на проведеното на 26.02.2010 г. общо събрание на съдружниците на [фирма] за освобождаване на управителя С. Ц. Д. и за избиране на А. А. А. за нов управител на дружеството и за определяне на възнаграждението му.
Касационна жалба от [фирма], е подадена и срещу допълнителното въззивно решение № 199/14.09.2011 г., с което е оставено без уважение искането да допълване на основното решение.
В касационните жалби, имащи за предмет основното решение на Апелативен съд – В. се поддържат доводи за недопустимост и неправилност – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК, с искане за отмяната му, по съображения, подробно изложени в жалбите.
В инкорпорираното в първата жалба изложение на основанията за допускане на обжалването се поддържа, че въпросът за допустимостта на иска се разрешава противоречиво, а възможността с дружествения договор да се предвидят ограничения относно оттегляемостта на мандата на управителя, така, че решението на ОС за освобождаването на управителя, взето в нарушение на поставените ограничения, е отменимо, е решен в противоречие с практиката на ВКС, ТК – решение № 72 от 30.06.2010 г. по т.д. № 740/2009 г., І т.о. Бланкетно се поддържа и допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК към касационната жалба на [фирма], приложното поле на обжалването е обосновано със следните въпроси: 1. Дали правото на общината, като съдружник в О., да иска отмяна по реда на чл.74 ТЗ се упражнява от кмета на общината по силата на общото му овластяване като органен представител на общината или общинския съвет, чрез специално овластен представител съгл. чл.21, ал.1, т.9 ЗМСМА ; 2. Когато едно писмено доказателство е на разположение на управителя на О., следва ли да се счита, че то е на разположение и на юридическото лице – страна в процеса; 3. При пропуск на съда да изпълни служебните си задължения по чл.146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, въззивната инстанция следва ли да изпълни тези задължения и да приеме новопредставените доказателства, тъй като за тях не важат ограниченията по чл.266 ГПК; 4. Допустимо ли е свободната оттегляемост на овластяването, което е в основата на мандатното правоотношение между капиталово дружество и негов орган, да бъде ограничена, когато в дружествения договор се предвидят изчерпателно основания, единствено при които мандатното праваотношение би могло да бъде прекратено от дружеството. Правилото на чл.141, ал.4 ТЗ диспозитивно ли е? Наличието на подобни клаузи в дружествения договор основание ли е за отмяна на решение за освобождаване на орган, при отсъствие на предвидено основание за това? и 5. Образование и квалификация синоними ли са или имат различно значение? Допълнителните предпоставки, които се поддържат са съответно следните: по въпрос № 1 – т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на решение № 379 от 10.06.1996 г. на ВС, 5 чл.състав и на определение № 321 от 03.12.2006 г. на ВКС, І т.о.; по въпроси № 2 и № 3 – т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на решение № 700/06.12.2010 г., ВКС, ІІІ г.о и решение № 172/23.02.2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.; по въпрос № 4 се поддържа т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на решение № 72 от 30.06.2010 г. на ВКС, І т.о. и алтернативно се поддържа т.3 на чл.280, ал.1 ГПК и по въпрос № 5 се поддържа само чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В касационната жалба срещу допълнителното решение се поддържат оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила. По съображения в жалбата се иска отмяна на това решение, с произтичащите правни последици.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че в случая значим процесуалноправен въпрос е този, свързан с обхвата на правораздавателната власт на съда досежно служебното произнасяне по допустимостта на обжалваното решение, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 ГПК, като се позовава на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационните жалби, подадени от [фирма] срещу основното и допълнително решения са допустими – подадени са от надлежна страна срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касационната жалба срещу основното решение, подадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, е процесуално недопустима. С въззивното решение производството по делото е прекратено, поради липса на правен интерес, в частта, с която Министърът на регионалното развитие и благоустройството е привлечен като трето лице помагач на ответника. Решението в тази част, имащо характер на определение, е влязло в сила като необжалвано. Не би могло да се приеме, че подадената касационна жалба има за предмет и тази част на решението, с оглед по-дългия срок за обжалване на прекратяването, определен от въззивния съд. Видно от цялостното съдържание на тази касационна жалба, тя не е насочена срещу прекратяване на производството по отношение на третото лице помагач и затова не може да се счете, че има характер на частна жалба, подлежаща на разглеждане преди касационните жалби.
По тези съображения, подадената от Министъра на регионалното развитие и благоустройството жалба следва да се остави без разглеждане.
За да постанови обжалваното решение, с което са потвърдени фактическите и правни изводи на първата инстанция за основателност на предявения от Община – Шумен евентуален иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците на [фирма] от 26.02.2010 г. – за освобождаване на управителя и избор на нов управител, с препращане към мотивите, съгл. чл.272 ГПК, въззивната инстанция е приела за основателни доводите на ищеца, че след като в чл.21 от дружествения договор са посочени основанията при които управителят може да бъде предсрочно освободен, след като дори липсват твърдения за съществуването на нарушения по чл.142 ТЗ/към които препраща чл.21 от дружествения договор/, то липсва основание за освобождаване на управителя. С оглед незаконосъобразното решение на ОС, с което без мотиви е освободен управителя Д. преди изтичане на мандата и неговата отмяна, е счетено за незаконосъобразно и решението за избор на нов управител, което е последица от освобождаване на досегашния управител.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че следва да се допусне касационно обжалване на основното решение по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.141, ал.4 ТЗ, а именно: допустимо ли е ограничаване оттегляемостта на овластяването на управителя, чрез предвидено в дружествения договор основание, изразяващо се в забрана за конкурентна дейност по чл.142, ал.1 ТЗ и наличието на такава клауза в дружествения договор основание ли е за отмяна на решение на общото събрание на съдружниците за освобождаване на управителя, при отсъствие на предвиденото основание за това. Като доказано следва да се прецени и алтернативно поддържаното допълнително основание за достъп до касация, тъй като липсва съдебна практика по така поставения въпрос след изменението и допълнението на ТЗ – ДВ бр.58/2003 г. и с оглед необходимостта за изясняване на точния смисъл на чл.141, ал.4 ТЗ.
Не може да се счете за доказано основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като с представеното решение на ВКС, І т.о. е уеднаквена практиката на съдилищата по следните правни въпроси: 1. При оттегляне на поръчката от доверителя при условията на чл.287 ЗЗД как се определя уговореното възнаграждение по чл.288 ЗЗД – според действително извършената, но недовършена по причина у доверителя работа или уговореното възнаграждение за целия срок на договора?
2. Представлява ли неизпълнение на договора оттеглянето на поръчката на доверителя при договори, сключени за определен срок, при условие, че не е налице виновно поведение от страна на довереника?
По отношение на останалите процесуалноправни и материалноправни въпроси, не може да се приемат за доказани поддържаните основания за допускане на касационното обжалване.
По правният въпрос, свързан с правото на общината, като съдружник в дружество с ограничена отговорност, представлявана от кмета, да упражни правото си по чл.74 ТЗ, не се доказва наличието на противоречива съдебна практика, а от друга страна разпоредбата на чл.21, ал.1, т.9 ЗМСМА, както и процесуалната норма на чл.30, ал.4 ГПК са ясни и не се нуждаят от тълкуване.
Материалноправният въпрос, свързан с изискванията за образование и квалификация на управителя, не може да се приеме за обуславящ изхода на делото, тъй като основното съображение на въззивната инстанция за потвърждаване на първоинстанционното решение е обусловеността на избора на новия управител от освобождаването на предишния управител и приетата незаконосъобразност на освобождаването. Препращането към мотивите на ОС- Шумен, в което е прието липса на образователен ценз по отношение на новоизбрания управител на дружеството, може да се счете единствено като допълнителен мотив на въззивния съд.
Що се отнася до процесуалноправните въпроси, те са относими към правилността на извършените от въззивната инстанция процесуални действия, свързани с приложението на чл.266 ГПК. Съгласно задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, е недопустимо във фазата по селекция на касационните жалби ВКС да се произнася по основанията по чл.281 т.3 ГПК.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване на допълнителното въззивно решение, тъй като поставените въпроси не са обуславящи за преценката на въззивния съд относно основанията за постановяване на допълнително решение по реда на чл.250 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 126 от 09.06.2011 г. по в.т.д.№ 147/2011 г. на Апелативен съд – В..
УКАЗВА на касатора – [фирма] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40/четиридесет/лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представи платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на Върховния касационен съд, за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 199 от 14.09.2011 г. по в.т.д.№ 147/2011 г. на Апелативен съд – В.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Министъра на регионалното развитие и благоустройството касационна жалба срещу на решение № 126 от 09.06.2011 г. по в.т.д.№ 147/2011 г. на Апелативен съд – В..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщението, само в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, а в останалите части определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: