6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№472
София25.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1237/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], представлявано от управителя Ч. А., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 1241 от 11.07.2011 г. по т.д.№ 423/2010 г. на Апелативен съд – С., Търговско отделение, 5 състав, с което след частична отмяна на решение № 31 от 30.04.2010 г. по гр.д.№ 284/2009 г. на Окръжен съд – Благоевград, дружеството касатор е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 40 677.48 лв., представляваща неплатена цена по договор за продажба, ведно със законната лихва от 09.07.2009 г., обезщетение за забава за периода от 24.09.2008 г. до 09.07.2009 г. в размер на 4 620.29 лв. и разноски по делото.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила – чл.154, ал.1 ГПК, чл.157, вр. с чл.267 ГПК, чл.193, ал.3 ГПК, чл.266 и чл. 267 ГПК; чл.268 ГПК и чл.235 ГПК; неправилно приложение на материалния закон – чл.2-10 от Закона за електронния подпис и електронния документ, чл.293, ал.5, чл.301 и чл.327 ТЗ и необоснованост. Твърди се, че липсват доказателства за договорна обвързаност между страните, породена от сключен помежду им договор за търговска продажба, както и относно останало непогасено вземане на продавача за цената на стоките. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски, или връщане на делото за ново въззивно разглеждане.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на делото, в противоречие със задължителна практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Процесуалноправните въпроси са изведени от твърдяните в жалбата съществени нарушения на съдопроизводствени правила, а именно: относно доказването на отрицателни факти; по допустимостта на нови доказателства във въззивното производство; за задължението на въззивния съд да обсъди всички представени по делото доказателства и доводите на страните; по приложението на чл.293, ал.5 ТЗ, за приложимостта на чл.193, ал.3, изр.2 ГПК; относно достоверността на датата на получаване на пощенска/куриерска/ пратка и за начина на установяване на съдържанието на електронното съобщение. Материалноправните въпроси са основани на част от твърденията на касатора за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, а именно: за установяване факта на точно изпълнение на задълженията на продавача, когато стоката се предава чрез куриер и то при представяне на няколко товарителници за доставка на множество стоки; за стойността на стоката, когато доставката е въз основа на оферта – ценово предложение, в която е включен ДДС, без да е установено дали за данък добавена стойност има издаден надлежен документ. Представени са множество решения на ВКС, постановени по новия съдопроизводствен ред, влязло в сила решение по гр.д.№ 71/2010 г. на ОС – Кюстендил и решение по гр.д.№ 2574/2008 г. на АС – София, за което няма данни за влизане в сила.
Ответникът по касация – [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за достъп до касация, а по същество счита за правилно въззивното решение. Подробни съображения са развити в отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното осъдително решение по предявените обективно съединени искове с правно основание чл.327 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел за доказано сключването на валиден договор за търговска продажба въз основа на ценово предложение, изпратено по електронен път, което макар и да не е получено от представляващия дружеството – купувач, следва да се счита за потвърдено от него с изпратено по факс изявление на бланка на купувача, с приложената оферта. По отношение на волеизявлението за приемане на офертата, въззивният съд, след преценка на писмените доказателства по делото и факта на последващо плащане, от страна на ответника, на посочения в ценовото предложение процент от стойността на стоките, е приел плащането като момент на узнаване за извършените от името на купувача действия от лице без представителна власт, прилагайки разпоредбата на чл.301 ТЗ. Или, направен е извод за обвързване на ответника със задължението за плащане по ценовата оферта. За недоказано е прието възражението на ответника/касатор/ за плащане по друго правоотношение,като се е позовал и на свидетелските показания на св.В., който е установил, че между страните не са съществували други търговски правоотношения. Въз основа на гласните доказателства и на данните, съдържащи се в представената от ищеца товарителница, е направен извод за доказване и на факта на изпълнение на задължението на ищеца за предаване на стоката, предмет на договора. Направеното оспорване от страна на дружеството купувач, че лицето, подписало товарителницата за получател, не е негов служител, е счетено за неоснователно, позовавайки се на разпоредбата на чл.193, ал.3, изр.2 ГПК.
Предвид обективираните в мотивите към решението фактически и правни изводи, след приспадане на авансово платената цена на стоките, решаващият състав е счел за основателни обективно кумулативно съединените искове по чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, в посочените по-горе размери.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните указанията по т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касация, е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен и/или процесуалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на делото. В този тълкувателен акт е направено изрично разграничаване между основанията за допускане на касационно обжалване и основанията за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. В случая, всички формулирани процесуалнооправни и материалноправни въпроси са основани на твърдяна от касатора неправилност на обжалвания съдебен акт, както и на неточно интерпретиране на извършените при инстанционното разглеждане на делото процесуални действия от съда. Така, по отношение на допуснатото от първата инстанция/определение от 18.01.2010 г./ издаване на съдебно удостоверение за снабдяване от НАП – Б. с данни за регистрирани трудови и/или граждански договори на дружеството – касатор. Самото удостоверение е изведено на 23.02.2010 г. и се намира по делото/ в оригинал/, което сочи на извод, че самият касатор е проявил бездействие, което принципно изключва прилагането на изключенията от забраната по чл.266 ГПК – за посочване на нови доказателства във въззивното производство. Неприемането на тези доказателства, с изключение на представените от въззивника/сега ответник по касация/ регистърни решения по партидата на дружеството – ответник, за които е приложим и чл.23, ал.4 ЗТР, не сочи на допуснато отклонение от практиката на ВКС по приложението на посочената процесуална норма.
Като недоказано следва да приеме твърдението, че по процесуалноправният въпрос, свързан със служебното задължение на въззивния съд да осъществи своите правомощия по разрешаване на материалноправния спор по същество, след самостоятелна преценка на събрания по делото фактически и доказателствен материал, е допуснато отклонение от задължителната практика по т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. В тази насока следва да се съобрази както визирания в чл.269 ГПК обхват на въззивното производство, така и предвидената от законодателя възможност за препращане към фактическите изводи на първата инстанция, съгласно чл.272 ГПК, които разпоредби са съобразени от решаващия съдебен състав.
Що се отнася до въпросите, свързани с приложението на чл.154 ГПК и чл.193, ал.3, изр.2 ГПК, те не могат да се приемат като единствено обуславящи изхода на делото, а от друга страна следва да се има предвид възможността ответникът да обори надлежното връчване на пратката, съдържаща заявените за доставка медицински инструменти, което оборване въззивният съд е счел за неуспешно проведено в процеса. Що се касае до правилността на този извод, настоящият състав не дължи произнасяне във фазата по селекция на касационните жалби.
По въпросите, свързани с чл.2 – 10 от ЗЕДЕП, както и с чл.321 ТЗ относно задължението за издаване на документи за стоката, не може да се приеме за осъществено общото основание за достъп до касация. Обективираните в мотивите към решението изводи по тези въпроси са в резултат на пряката правораздавателна дейност на въззивната инстанция, правилността на която би могла да се провери само при евентуално допускане на обжалването.
Поставените материалноправни въпроси, свързани с установяване точното изпълнение на задълженията на продавача, когато стоката се изпраща чрез куриер, следва да се приемат за пряко свързани с приложението на Закона за пощенските услуги, както и с Общите условия на съответния оператор на универсални пощенски услуги, които въпроси не са преценявани от въззивната инстанция и затова не може да се счетат за обуславящи изхода на делото.
С оглед недопускането на касационно обжалване, на ответника по касация се дължат разноски в размер на 1 250 лв. – половината от заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1241 от 11.07.2011 г. по т.д.№ 423/2010 г. на Апелативен съд – С., Търговско отделение, 5 състав.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на „ [фирма] сумата 1 250/хиляда двеста и петдесет/ лева разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: