О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
София, 02.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 983/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],представлявано от управителя И. Г. срещу решение № 328 от 14.11.2013 год.на Окръжен съд Перник,постановено по гр.д.№ 675/2013 год.,с което е обезсилено решение № 686 от 24.06.2013 год.по гр.д.№ 1720/2013 год. на Районен съд – Перник,с което са отхвърлени предявените от Б. В. Г. обективно съединени искове с правно основание чл.222,ал.3 КТ и чл.86,ал.1 ЗЗД .
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 ГПК по процесуалноправния въпрос – дали при констатиране на неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд,въззивният съд има право да обезсилва решението му и да връща делото за ново произнасяне или е длъжен,като определи правилната правна квалификация,сам да се произнесе по същество на спора, както и по материалноправния въпрос относно характера на отношенията на страните по мандатен договор за управление на търговско дружество и приложимостта на разпоредбите на КТ,по време на действието и след прекратяването на такова правоотношение. Позовава се на решение № 71/23.02.2012 год. по гр.д.№ 594/11 год. на ВКС,ІV г.о. и решение № 306/25.02.2012 год. по гр.д.№ 1387/11 год. на ВКС,ІV г.о.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взима становище по допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради наличието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да обезсили първоинстанционното решение,въззивната инстанция е приела,че съдът се е произнесъл по непредявен иск. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът при произнасянето си е обвързан от фактическите твърдения на ищеца в исковата молба,а в настоящия случай ищецът изрично е основал исковата си претенция на твърденията за съществувало между страните трудово правоотношение, което е прекратено и съдът е бил длъжен да се произнесе дали между страните по делото е имало трудово правоотношение и съответно дали при прекратяване на същото се дължи обезщетение по чл.222 КТ и в какъв размер. Вместо да се произнесе по основателността на иска въз основа на въведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, районният съд се е произнесъл по дължимостта на обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ при сключен договор за управление, какъвто не е предявен.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/погрешно посочено т.2 / е налице,защото поставените правни въпроси са разрешени в противоречие с константната практиката на ВКС – решения, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280, ал.1, т.1 ГПК , Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение
№ 328 от 14.11.2013 год.на Окръжен съд Перник,постановено по гр.д.№ 675/2013 год.
Указва на [фирма],представлявано от управителя И. Г.,в едноседмичен срок от получаване на съобщението за определението по чл.288 ГПК, да внесе по сметка на ВКС и да представи документ за заплатена държавна такса за касационно производство в размер на 138 лв.,като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV г.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: