О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
Гр.София, 24.07.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в закрито съдебно заседание на 06.02.2017 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 1906/2016 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на БАНКА Д. ЕАД [населено място], чрез процесуалния пълномощник – ю.к. И., срещу решение № 117/31.05.2016 г. по в.т.д.№ 85/2016 г. по описа на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено решение № 149 от 20.07.2015 г. по т.д.№ 3/2015 г. по описа на Окръжен съд – Габрово за отхвърляне на иска на Банката против А. Красен А. с ЕГН [ЕГН], чрез законния си представител – майката М. Л. Д., за заплащане на остатъка от задължение по договор за жилищен и ипотечен кредит, сключен на 22.02.2008 г. с наследодателя на ответницата – Красен Г. А., както следва: непогасен остатък от главница в размер на 184 920.90 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 13.01.2015 г., непогасен остатък от договорна лихва за периода от 03.09.2013 г. до 13.01.2015 г. в размер на 22 134.09 лв., както и заемни такси по чл.11 от договора, в размер на 572.25 лв.
В касационната жалба се релевират оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение във връзка с приложението на чл.60 ал.2 ЗН. Моли се същото да бъде допуснато до касация и отменено, като бъде постановено ново решение по същество, с което предявеният от Банката иск да бъде уважен, с присъждане на разноските за трите съдебни инстанции.
Искането за допускане на касационен контрол на въззивното решение се основава на следните правни въпроси: 1/ Има ли приложение нормата на чл.60 ал.2 ЗН в исковото производство и засяга ли материалното право на иск на кредитора или същата е приложима само в процеса на принудително изпълнение?; 2/ При направено от страна на ответника възражение в исковото производство за прието по опис наследство, съставлява ли това правопогасяващ факт за остатъка от претенцията на кредитора?; 3/ Стойността на активите на наследствената маса има ли отношение към съществуването на вземането на кредитора в случай, че определената стойност при описа е по-малка от исковата претенция; при наличие на извършено частично плащане по вземането, отхвърля ли се исковата претенция като неоснователна? По тези въпроси се твърди наличието на допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – че се разрешават противоречиво от съдилищата.
Ответницата по касационната жалба, чрез процесуалния си пълномощник – адв. И., с писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК счита, че липсват условията за допускане на касационно обжалване, т.к. по въпроса има задължителна практика на ВКС – решение по т.д.№ 1057/2011 г. на ІІ ТО. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, въз основа доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
За да достигне до обжалвания краен резултат по спора, респ. да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска на Банката, съставът на въззивния съд е приел, че малолетната ответница е приела наследството по опис, поради което и на основание чл.60 ал.2 ЗН отговаря само до неговия размер – 33 650 лв. Междувременно обаче нейният законен представител е изплатил на Банката суми в размер на 44 415.45 лв., поради което дългът е бил погасен. За неоснователни са счетени възраженията на ищеца – настоящ касатор, че в исковото производство не следва да се обсъжда приложението на чл.60 ал.2 ЗН, т.к. това е въпрос, относим към изпълнителното производство. По тях съдът е изложил следните доводи: Кредитор, който претендира, че наследник на негов длъжник отговаря за задълженията на наследодателя си, следва да докаже, че наследникът е приел наследството на длъжника по някой от предвидените в ЗН начини. От момента на приемане на наследството, наследникът отговаря за задълженията на наследодателя било изцяло, било ограничено – до размера на полученото наследство, ако го е приел по опис. В този смисъл е направено позоваване на приетото в решение № 165/16.09.2013 г. на ВКС по т.д.№ 1057/2011 г., ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК /но по различен правен въпрос/.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице основанията, предвидени в закона, за допускане на исканото касационно обжалване.
Формулираните от касатора въпроси се свеждат до това, дали правилото на чл.60 ал.2 ЗН /че наследникът, приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство/ има значение за пасивната материаланоправна легитимация на наследника при предявен против него иск от кредитор на наследодателя, или следва да се съобразява в рамките на изпълнителното производство, при събиране на вземането. Въпросът е значим за изхода на спора и е намерил различно разрешение от това в обжалваното решение в приложената от касатора практика на съдилищата: решение № 395/18.12.2015 г. по гр.д.№ 708/2014 г. на Д., решение № 912/28.07.2011 г. по гр.д.№ 5081/2010 г. на СЗРС, ХІІ състав, решение № 349/09.08.2013 г. по т.д.№ 238/2013 г. на Т., ХІ състав, както и решение по гр.д.№ 1817/2013 г. на СЗРС, без номер и дата. Във всички тях е прието, че въпросът за ограничаване отговорността на наследника по смисъла на чл.60 ал.2 ЗН има значение в изпълнителното, а не в исковото производство, с позоваване на определение по чл.288 ГПК № 298/30.03.2009 г. по гр.д.№ 200/2009 г. на ВКС – ІV ГО. От цитираните решения, данни за влизане в сила има само досежно решението по гр.д.№ 5081/2010 г. на РС – Стара Загора, което е достатъчно за установяване предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Възражението на ответницата по касация за наличие на практика по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е неоснователно.
Предвид изложеното, решението на ВТАС следва да се допусне до касационна проверка по първия поставен от касатора въпрос – относно приложението на чл.60 ал.2 ЗН в исковото производство при предявен иск против наследник, приел наследството по опис, уточнен, както е посочено по-горе, съобразно правомощията на ВКС.
За разглеждане на жалбата следва да се представят доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 4 152.55 лв.
Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 117 от 31.05.2016 г. по в.т.д.№ 85/2016 г. на Апелативен съд – Велико Т..
УКАЗВА на касатора да представи в седмичен срок от съобщението доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 4 152.55 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото ДА СЕ ДОКЛАДВА за насрочването му в публично съдебно заседание, при изпълнение на горните указания, на Председателя на Второ търговско отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: