О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
гр. София, 07.04.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 711 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. С. В. срещу решение № 410/25.11.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 601/2014 г. на Добричкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 25/11.07.2014 г. по гр. дело № 387/2014 г. на Добричкия районен съд и е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу И. П. К. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК за промяна на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните С. Б. В., чрез предоставянето им на касатора-ищец, определяне местоживеенето на детето при него, определяне на режим на лични отношения меду детето и ответницата, и осъждане на последната да заплаща издръжка на детето в размер 100 лв. месечно; в тежест на жалбоподателя са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правни въпроси – общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните осем формулировки: 1) при преценката дали е налице изменение на обстоятелствата, като основание за промяна на мерките за упражняването на родителските права, и конкретно – поведението на родителя, на когото до този момент то е предоставено, при установено трайно местоживеене при бащата и посещения при майката, изводите на съда могат ли да почиват единствено на база изявленията на детето, направени в съдебно заседание, в отговор на въпроса, при кого желае да живее; 2) отразява ли се на правилността на изводите на решаващия съд фактът на неизслушване на родителите; 3) когато родителят, комуто е предоставено упражняването на родителските права, не представи отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, не заяви позиция пред първата инстанция, и едва с въззивната жалба оспори решението й и изрази становище, без ангажиране на доказателства, сочи ли това на порочност на въззивното решение и представлява ли това съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 4) социалният доклад, третиращ всички основни въпроси, отчел обстоятелствата, при които живее детето, установил трайната му установеност при бащата, може ли да се кредитира като доказателство по делото; 5) преценката относно изменение на обстоятелствата, като основание за промяна на мерките за упражняването на родителските права, и конкретно – на поведението на родителите, задължава ли съда да ги изслуша, с оглед правилността на изводите му, касателно интересите на детето – кой е по-пригодният родител; 6) когато от данните по делото по недвусмислен начин се извежда изводът, че детето се е установило да живее при бащата, като майката е само ползващо се от издръжката лице, интересите на детето задължават ли съда да изслуша и близки на детето, както и да назначи социален доклад за изследване условията за живеене при майката; 7) изслушването на родителите задължително или факултативно задължение на съда е и нарушението на това изискване води ли до процесуални нарушения, сочещи на неправилност на съдебния акт; и 8) може ли да се извърши максимално точна преценка относно интересите на детето при решаване на въпроса дали са налице нови обстоятелства, водещи до изменение на мерките за упражняването на родителските права, ако родителите не бъдат изслушани. Жалбоподателят навежда допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Поддържа, че изведените правни въпроси са разрешени с обжалваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС, и в тази връзка сочи ППВС № 1/12.11.1974 г. и множество решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Поддържа също, че правните въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата И. П. К., в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че втората и третата формулировки в изложението на касатора представляват оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила, т.е. – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК за неправилност на обжалваното решение, които не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство по чл. 288 от ГПК, тъй като не са процесуалноправни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, респ. – не съставляват общи основания за допускане на касационното обжалване.
В първото по делото заседание, проведено на 28.04.2014 г., съдът е изслушал и двете страни по делото – родителите на малолетното дете, които са изложили подробно своите становища относно упражняването на родителските права. С оглед на това, всички правни въпроси, изведени от жалбоподателя, които са свързани с процесуалното задължение на съда по чл. 59, ал. 6, изр. 1, предл. 1 от СК за изслушване на родителите – така, както са формулирани тези въпроси – предпоставящи, че такова изслушване няма по делото, а именно – петият, седмият и осмият въпроси в изложението, са без значение изхода на правния спор, поради което също не съставляват общи основания за допускане на касационното обжалване (в този смисъл е и т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е изложил съображения, че не споделя извода на първоинстанционния съд, че въпреки предоставянето на родителските права на майката (със споразумението, утвърдено с бракоразводното решение между страните, чието изменение касаторът-ищец иска), детето е останало да живее при баща си. Окръжният съд е приел за установено по делото нещо друго, – че детето изключително често пребивава при баща си, но не и в степен да се приеме, че живее при него, като всъщност то живее и при двамата си родители, чиито жилища са в непосредствена близост на една и съща улица. Изводът относно тези обстоятелства по делото, въззивният съд е направил при съвкупна преценка на всички събрани доказателства, като е взел предвид и изложеното от страните и от детето при изслушването им пред първата инстанция, както и изготвения социален доклад по делото. Въз основа на същата съвкупна преценка, са изведени и решаващите изводи на окръжния съд относно преценката дали е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК, която не е направена единствено въз основа желанието на детето при кого да живее. Тъй като първият, четвъртият и първата част от шестия правен въпрос в изложението на касатора изхождат от противоположни постановки (че детето живее при него – бащата, както и че въззивният съд не е взел предвид социалния доклад по делото и е направил решаващата си преценка единствено въз основа на заявеното желание на детето), тези въпроси също не са обуславящи правните изводи в обжалваното решение и са без значение за изхода на спора по делото.
Предвид установените по делото обстоятелства, че ответницата не е била намерена от социалния работник на адреса на нейното жилище и не се е отзовала на оставените от него съобщения, поради което социалният доклад по делото не съдържа данни относно условията за живеене на малолетното дете в това жилище, които не са установени по делото и при обсъждането на останалите доказателства в мотивите към обжалваното въззивно решение, както и че въззивният съд изрично е отказал да възложи изготвянето на нов социален доклад в тази насока, от обуславящо значение за неговите правни изводи, както и за изхода на правния спор по делото, се явява втората част от шестия правен въпрос, изведен от страна на жалбоподателя. Уточнена и конкретизирана от съда, съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, както и предвид правомощието му служебно да следи за интересите на малолетното дете, формулировката на този правен въпрос се свежда до следното: интересите на детето в производството по иск по чл. 59, ал. 9 от СК налагат ли съдът да възложи изготвянето на социален доклад относно условията за живеене при родителя, който упражнява родителските права.
По този правен въпрос страните не сочат, а и не се установява трайно установена задължителна практика на ВКС (разрешение на същия въпрос не е дадено с никое от решенията по чл. 290 от ГПК, представени от касатора). Създаването на такава задължителна практика на ВКС би допринесло за точното тълкуване и прилагане на закона от съдилищата в подобни случаи. Това от своя страна би допринесло за разглеждането на делата, по които такъв въпрос е спорен, според точния смисъл на закона, респ. би допринесло и за развитието на правото.
С оглед гореизложеното, касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, само по последния – уточнен и конкретизиран от съда правен въпрос, а именно: интересите на детето в производството по иск по чл. 59, ал. 9 от СК налагат ли съдът да възложи изготвянето на социален доклад относно условията за живеене при родителя, който упражнява родителските права.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 84.50 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 410/25.11.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 601/2014 г. на Добричкия окръжен съд;
УКАЗВА на жалбоподателя Б. С. В. в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 84.50 лв.; като при неизпълнение на тези указания в посочения срок касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. – след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.