1
РЕШЕНИЕ
№ 474/12 г.
22.01.2013 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря Даниела Цветкова
като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр.дело № 142 по описа за 2012 год и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Х. Д. от [населено място], чрез пълномощника му адв.П. срещу решение № 522 от 18.11.2011 г, постановено по гр.дело № 688/2011 г на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 189 от 6.6.2011 г по гр.дело № 1519/2010 г на Районен съд Велинград.С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г. Х. Д. срещу А. И. И. иск по чл.53 ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър за признаване за установено, че при изработване на сега действащия план на [населено място] от …. г е допусната грешка или непълнота при определяне на общата граница между принадлежащия на ищеца урегулиран поземлен имот …. и принадлежащия на ответника урегулиран поземлен имот ….. в кв…., като не е съобразено прилагането на дворищно регулационния план на [населено място] от …. г.
С определение № 746 от 12.9.2012 г, постановено по гр.дело № 142/2012 г, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение е допуснал на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение № 522 от 18.11.2011 г на Пазарджишки окръжен съд, постановено по гр.дело № 688/2011 г по въпроса : кога дворищно регулационния план следва да се счита приложен относно придаваеми места и относно начина и момента на прекратяване на отчуждителното му действие при действието на ЗПИНМ/отм/ и последващите разпоредби на ЗТСУ /отм/ въззивното решение противоречи на ТР № 3/1993 г на ОСГК на ВС и решения, постановени по реда на чл.290 ГПК на първо и трето ГО, съответно № 780/13.11.2009 г и № 341/12.7.2010 г.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и превратно тълкуване на доказателствения материал, което е довело съда до погрешни правни изводи.
Ответникът по жалбата А. И. И. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран от пълномощника му адв.Д. К..
Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните във връзка с посочените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290 ал.1 от ГПК и чл.293 от ГПК приема за установено следното :
За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът по чл.53 ал.2 от ЗКИР е отхвърлен, въззивният съд приел, че той е неоснователен.Приел е от фактическа страна, че на ….. г праводателят на ответника и негов баща И. А. И. е признат за собственик въз основа на обстоятелствена проверка на къща в [населено място], П., застроена на 70 кв.м., гараж и обор с плевня в едно дворно място цялото застроено и незастроено от 855 кв.м при съседи : Х. Д., Г. П., И. А. И. и улица, представляващо урегулиран парцел …. в кв…. по плана на селото и дворно място от 703 кв.м при съседи : Х. Д., А. И. А. и улица, представляващо имот пл.№…., за който се отрежда парцел…. в кв…. по плана на селото./нотариален акт № …, т…., дело …/…..г/.
На ….. г съпрузите И. А. И. и Ж. Н. И. са дарили на сина си А. И. И. незастроено дворно място, състоящо се от 462 кв.м, съставляващо имот пл.№ …., парцел ….. в кв….., находящ се в землището на р.Р. при съседи : улица, Х. Д. и И. А. И../нотариален акт № …., т…., дело № …./……г/.
На ….. г Х. Г. Д. е дарил на сина си Г. Х. Д. дворно място в [населено място], застроено и незастроено от 581 кв.м, съставляващо имот пл.№…. /съгласно заключението на в.л. е допусната техническа грешка като имотът е с пл.№ …./ от кв…., за който е отреден парцел …. по плана на града при съседи : улица, И. А. И., В. Х. Д. и Х. Д., заедно с построената върху него едноетажна масивна къща на 92 кв.м.Урегулиран парцелът се състои от 640 кв.м, като за придаваемите места регулационните сметки не са уредени. /нотариален акт № …, т…., дело №…./… г/.
На …. г Х. Г. Д. и съпругата му М. П. Д. са продали на сина си Г. Х. Д. парцел …-имот пл.№ .. кв…., от 445 кв.м, заедно с построената стопанска сграда на 20 кв.м при съседи : улица, И. И. и А. Д../нотариален акт № …, т…., дело № …/… г/. Прието е, че по отношение на процесните имоти съществуват следните регулационни планове : от …, …, … и …. г.По плана от …. г за имот пл.№ …. са отредени парцели … с площ от около 850 кв.м и парцел …. с площ от 885 кв.м.За имот пл.№…. е отреден парцел ….. с площ от 945 кв.м.В парцела имотът участва с 246 кв.м, като се придават 29 кв.м от имот пл.№…. от север.Последващият регулационен план на [населено място] е одобрен със заповед № …/….. г, като същият е изработен върху кадастралната основа на предходния план.Регулационната линия между парцел … и …., проектирана с плана от 1951 г не е нанесена като имотна граница и планът не е приложен относно придаваемите места.За имот пл.№ … от кв…. по плана от …. г са предвидени парцели …. от 800 кв.м и …. от 465 кв.м, а за имот пл.№… в кв…. са предвидени парцели …. от 660 кв.м, обособен в западната част и … от 630 кв.м, обособен в източната част.Регулационната линия между парцел …. и парцел …. e проектирана по имотната граница, заснета и в плана от …. г.В тази североизточна част на имот пл.№… не са формирани придаваеми места.Границата между имоти №… и № … е непроменена.В последващия кадастрален план, одобрен със заповед №…. от …. г бившите парцели …. и …. са заснети като имоти с пл.№№ … и …. и са собственост на ищеца.Границата между двата имота не съвпада с регулационната линия между бившите парцели.За тези имоти са отредени парцели У….. и У.. …. в кв…., проектирани по имотни граници.Предявеният иск по чл.53 ал.2 от ЗКИР касае границата между имотите в източната част.В тази част по плана от …. г регулационната линия е между парцели … и …. и е проектирана по имотната граница.
По делото са представени две декларации, изхождащи от И. А. И. едната от …, а другата от …. г, съгласно които праводателят на ответника е получил парите за отчуждаващото му се място от 75 кв.м.В първата декларация е посочено, че процесните 75 кв.м се отчуждават от имот пл.№…, без да е посочен номера на парцела, а във втората декларация е посочено, че тези 75 кв.м се отчуждават от имот от парцел ….- пл.№…, който според доказателствата по делото не е собственост на ответника.Последният е собственик на парцел …-…. Придаваемият имот е идентифициран като такъв в квартал .., вместо в квартал … по плана от …. г.Следователно декларациите уреждат отношения възникнали не във връзка с плана от …. г, а във връзка с този от …. г.
По основанието за допускане на касационно обжалване.
С ТР № 3/1993 г на ОСГК на ВС и представените решения по чл.290 от ГПК е прието, че дворищнорегулационният план следва да се счита за приложен тогава, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници в хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗТСУ (отм.). Разяснено е, че при действието на ЗТСУ (отм.) дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на частите от имоти, придадени към съседни парцели.Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но докато планът не бъде приложен, той може да бъде изменен по реда на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ (отм.), при което новият план се създава въз основа на положението на имотите преди регулацията – т. е. отчуждителното действие на регулацията отпада.Когато обаче старият план е бил приложен, новият план зачита парцелните граници по стария план като имотни.Разяснено е също, че ако предшестващият план не е приложен, се отива към по-ранния, докато се установи приложен план, или положението на имотите към първия одобрен дворищнорегулационен план на населеното място.
Постановеното въззивно решение не противоречи, а е постановено в съответствие с ТР № 3/1993 г на ОСГК на ВС и решения, постановени по реда на чл.290 ГПК на първо и трето ГО № 780/13.11.2009 г и № 341/12.7.2010 г, съгласно които дворищната регулация се счита приложена тогава, когато са уредени сметките за придаваемия имот и в резултат на това той е завзет.
В случая от доказателствата по делото се установява, че придаваемото място по плана от … г не е заплатено и завзето до влизане в сила на следващия план от …. г.Следователно планът от …. г не е приложен.В този смисъл ищецът Г. Х. Д. подържа, че е заплатил и завзел придаваемото място след … г, когато има влязъл в сила нов план-този от … г, а предходната регулация от …. г. като неприложена е отпаднала с обратно действие.Отношения между страните възникнали след … г, касаят този, а не предходния план от … г.При това положение искът по чл.53 ал.2 от ЗКИР и законосъобразно е отхвърлен от въззивния съд.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, същото е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.
В. от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 522 от 18.11.2011 г, постановено по гр.дело № 688/2011 г на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 189 от 6.6.2011 г по гр.дело № 1519/2010 г на Районен съд Велинград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.