О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №474/05.10.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3530 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № І-36/ 27.03.2015 г. по гр. д. № 244/ 2015 г, с което Бургаски окръжен съд, като потвърждава решение № 2453/ 19.12.2014 г. по гр. д. № 5824/ 2014 г. на Бургаски районен съд, отхвърля исковете на С. С. В. срещу С. Д. Г., че е собственик на 1/ 4 ид. части от един урегулиран поземлен имот (УПИ) и изградената в него жилищна сграда.
Решението се обжалва от С. С. В. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправния въпрос (допълнен и уточнен в духа на конкретното касационно оплакване при спазване на изискванията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС):
1. Когато в исковата молба е неяснен придобивният способ, от който ищецът по ревандикационния иск извежда качеството си на собственик на имота, какви са последиците на доклада и дадените от първата инстанция указания към страните относно фактите, които следва да докажат?
2. Като се съобрази разпоредбата на чл. 18 ЗС, какъв е редът за оспорване на правата на купувача по представен договор за покупко-продажба на недвижим имот-частна общинска собственост при приемането му като доказателство в исковия процес, как се разпределя доказателствената тежест при такова оспорване и какви са последиците от провеждането му? и
3. Какъв следва да бъде обхватът на извършената от съда преценка на събрания по делото доказателствен материал?
К. счита, че касационният контрол по повдигнатите въпроси следва да бъде допуснат за проверка на правилността на решението. Позовава се на допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно, защото е постановено при съществени процесуални нарушения (касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК).
Ответникът С. Д. Г., ответник и по жалбата, не взема становище по искането за допускане на касационния контрол. По същество намира решението правилно.
Настоящият състав на Върховният касационен съд намира, че жалбата е с допустим предмет. Спазени са изискванията на чл. 280, ал. 2 ГПК (приложимата първоначална редакция – аргумент. от § 14 ПЗР на ЗИДГПК (ДВ бр. 50/ 03.07.2015 г.)) – въззивното решение е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. Подадена е от легитимирана страна – ищецът, на когото принадлежи интересът от обжалване. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите изисквания за редовност и допустимост на касационната жалба. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол, макар и само по първия и за проверка на неговата допустимост, а не за неговата правилност. Съображенията за това са следните:
К. е извел качеството си на собственик от твърденията, че по договор от 10.09.2003 г. при условията на § 1, ал. 1 от ДР на ПМС № 235/ 19.09.1996 г. е придобил собствеността върху 1/ 4 ид. част от УПИ. Това, че е адресат на разпоредбата и легитимацията си като собственик на 1/ 4 ид. части от сградата в УПИ, е обосновал с влязло в сила решение на Върховният касационен съд. Приложеното решение е между същите страни, но с него е обезсилено въззивно решение и е прекратено производството по извършване на делба на право на строеж. Според касатора, спорът е възникнал от това, че по договор по н. а. № 191/ 12.08.2009 г. ответникът е получил срещу задължение за гледане и издръжка целият УПИ и 3/ 4 идеални части от сградата. Той владее имотите и отрича правата на касатора.
При тези твърдения в исковата молба първоинстанционния съд процедира при условията на чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, като поставя в тежест на касатора да докаже предпоставките на придобивен способ.
В писмената защита пред първата инстанция касаторът е заявил, че правото на строеж за сградата е придобито при условията на съпружеска имуществена общност от праводателите на страните, съответно от майката на касатора и от прехвърлителя по алеаторния договор. След нейната смърт касаторът е придобил 1/ 4 ид. части от ограниченото вещно право. Това е основание за нищожност (частична) на договора от 28.06.2002 г, с който по реда на ПМС № 235/ 19.09.1996 г. праводателят на ответника купува целия УПИ и за сключване на договора (последващ), с който касаторът придобива 1/ 4 ид. части от УПИ. Сградата в УПИ е в реализация на правото на строеж. Към писмената защита са представени писмени доказателства.
С първоинстанционното решение ревандикационните искове са отхвърлени при неблагоприятни последици на доказателствената тежест. Съдът е отказал да обсъжда тази част на писмената защита, позовавайки се на преклузия в твърденията и доказателствените искания на касатора.
Във въззивната си жалба касаторът правил оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение при доклада на делото. С въззивното решение това оплакване е квалифицирано като неоснователно. Въззивният съд е споделил съображенията за преклузия и е потвърдил първоинстанционното решение.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че първият повдигнат от касатора въпрос е включен в предмета на делото. Това е така, защото със сключването на договора от 10.09.1996 г. е упражнено право по § 1, ал. 1 ПЗР на ПМС № 235/ 19.09.1996 г. Това право е производно от титулярството на право на строеж. До писмената защита пред първата инстанция касаторът е обосновавал качеството на суперфицияр на решението на Върховния касационен съд. Макар и постановено между същите страни, то е обезсилващо и не се ползва със сила на пресъдено нещо. Следователно съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо. Няма практика на Върховния касационен иск по въпроса, когато в исковата молба е неяснен придобивният способ, от който ищецът по ревандикационния иск извежда качеството си на собственик на имота, какви са последиците на доклада и дадените от първата инстанция указания към страните относно фактите, които следва да докажат. Допускането на касационния контрол по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. При наличието на основанията (общо и допълнително) на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по този въпрос, е излишно да бъдат обсъждани останалите два. Те са по правилността на въззивното решение, а проверката за неговата допустимост ги предхожда.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № І – 36/ 27.03.2015 г. по гр. д. № 244/ 2015 г. на Бургаски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена в полза на бюджета на ВКС държавна такса за сумата 56. 71 лв.
Делото да се докладва за насрочване при представяне на платежния документ, но не по-късно от изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.