Р Е Ш Е Н И Е
N 475
София, 09.06.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май……………………
две хиляди и девета година.………………………………………………….в
състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………….Р. ИВАНОВА….………………………………………в присъствието на прокурора……………………………..…………..………изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА.…………………
гр.дело N 190/2008 година.
Производството е по чл.218а ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на С. Б. Д. от гр. П. срещу решение № 149 от 23.07.2007г. по гр.д. № 1020/2006 година на Благоевградския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 27/15.08.2006г. по гр.д. № 102/2004г. на Петричния районен съд и производството по делото е прекратено в частта, с която е отхвърлен иск за заплащане на обезщетение в размер на 27500 щ.д., на основание чл.31, ал.2 ЗС. Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.“в” ГПК /отм/. Според нея искът за обезщетение от ползването на съсобствения имот е заявен своевременно в първото заседание от втората фаза на делбата и съдът дължи произнасяне по него. Искът е и основателен, защото са осъществени елементите от състава на чл.31, ал.2 ЗС за исковия период – от връчването на поканата на 1.10.99г. до 29.04.2004г.
Ответницата В. Д. Ч. от гр. П. оспорва жалбата и моли да се остави в сила въззивното решение по съображения, изложени в писмента защита.
Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, становището на ответника и данните по делото, намира следното:
За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото в частта, с която касаторката претендира обезщетение за лишаването й от правото да ползва 1/2 ид. част от допуснатия до делба апартамент, за времето от 1.10.99г. до 29.04.2004г., съставът на въззивния съд е приел, че искането е недопустимо. Обосновал е становището си с това, че в делбеното производство може да се претендира обезщетение от страната, която е била лишена от правото да ползва своята част от съсобствения имот, но само занапред до окончателното извършване на делбата, но не и за минал период.
Решението е неправилно. За допустимостта на претенцията по сметки от значение е само връзката й с делбената маса, но не и периодът, за който тя се отнася. Въпрос на процесуална икономия е в делбеното производство да се ликвидират споровете, които имат връзка помежду си, стига да не се нарушава правилото за индивидуализация на исковете. Няма съмнение в теорията и практиката, че облигационните отношения между съделителите, възникнали във връзка с ползването на общата вещ, могат да се разгледат в производството по чл.286 ГПК /отм./, както е процедирано в случая. Но дори въззивният съд да е счел, че искът не подлежи на съвместно разглеждане в делбата, следвало е да го отдели в друго производство, а не да прекратява производството по делото. Това е важно за запазване правата на ищеца, свързани с предявения иск и възможността за негово погасяване по давност, както и с внесените такси и разноски.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 149 от 23.07.2007г. по гр.д. № 1020/2006 година на Благоевградския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в отменената част, предмет на касационно разглеждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.