Р Е Ш Е Н И Е
№ 476
гр.София, 28 ноември 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Лидия Стоянова
2. Жанина. Начева
при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Маринова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1568 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Й. К. Б. против въззивно решение № 228 от 21.06.2012 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 505/2012 г.
Жалбата почива на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода, тъй като съдът не е взел предвид всички значими обстоятелства за неговото определяне при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. С оглед на това е наложено прекомерно завишено по размер наказание за престъплението, извършено от подсъдимия.
В съдебно заседание защитникът (адв. Я.) поддържа жалбата по изложените съображения.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като наказанието е съобразено с многобройните предходни осъждания на подсъдимия.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 131 от 26.04.2012 г. по н. о. х. д. № 1110/2012 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия Й. К. Б. за виновен в това, на 23.05.2011 г. в гр.С. при условията на опасен рецидив да е отнел чужда движима вещ – един златен синджир на стойност 455 лева от владението на В. Т. Д. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК и чл. 54 НК е определил наказание от десет години лишаване от свобода. В съгласие с чл. 58а, ал. 1 НК го е намалил на шест години и осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил общо наказание по съвкупност измежду наложеното наказание по присъдата и наложените наказания по н. о. х. д. № 4361/10 г., по н. о. х. д. № 5560/2011 г. и по н. о. х. д. № 5662/09 г. в размер на шест години и осем месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Съдът е групирал и други предходни присъди на подсъдимия Б., за които е приложил правилата на съвкупността. В тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото.
С въззивно решение № 228 от 21.06.2012 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 505/2012 г. присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена. Въззивният съд е постановил по отношение на подсъдимия да се полагат медицински грижи, на основание чл. 40, ал. 4 НК.
Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Доводите, които се изтъкват в подкрепа на касационното основание за явна несправедливост на наложеното наказание за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК са били представени на вниманието на въззивния съд, който ги е отхвърлил, споделяйки оценката на констатираните обстоятелства, направена от първоинстанционния съд.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства са били отчетени добри характеристични данни по местоживеене, както и тежко здравословно състояние на подсъдимия, довело до ограничената му социална реализация, които от своя страна са повлияли на подбудите за извършване на престъплението. От този кръг правилно е изключена възрастта като обстоятелство, характеризиращо личността, което да е имало значение за смекчаване отговорността на подсъдимия. Направеното самопризнание е условие за разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура по гл. 27 НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, поради което не е подлежало на повторно отчитане при индивидуализация на наказанието. От друга страна съдът не е могъл да пренебрегне многобройните извършени преди това престъпления, завишаващи степента на обществена опасност на личността на подсъдимия и свидетелство за устойчивост на престъпното му поведение. Затова Върховният касационен съд не намира основание да подкрепи тезата на защитника за наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, респективно за определяне на размера на наказанието лишаване от свобода за извършеното престъпление при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
При определяне на наказанието обаче в размер на десет години лишаване от свобода по правилата на чл. 54 НК, въззивният съд е придал по-висока от действителната тежест на конкретни обстоятелства, относими към степента на обществена опасност на деянието и на дееца (стойността на предмета на престъплението и изборът на пострадалата с оглед на нейната възраст). За сметка на това не е отчел в достатъчна степен здравословното състояние (постравматична епилепсия с големи хистероподобни припадъци, експертно свързвана и с дисоциално разстройство на личността) като обстоятелство с подчертано в случая значение за смекчаване вината на подсъдимия. Съвкупността от обстоятелства по делото позволява да се приеме, че наказание от осем години лишаване от свобода съответства на тежестта на конкретното престъпление, данните за личността на подсъдимия, на другите релевантни по делото обстоятелства и отговаря на необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 НК. В съгласие с разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК този размер на наказанието следва да се редуцира с 1/3, като на подсъдимия Б. се определи да изтърпява наказание от пет години и четири месеца лишаване от свобода за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК. Посоченото налага намаляване и на общото наказание по съвкупност, определено на основание чл. 25 вр. 23, ал. 1 НК за престъплението по присъдата, по н. о. х. д. № 4361/10 г., по н. о. х. д. № 5560/2011 г. и по н. о. х. д. № 5662/09 г. на пет години и четири месеца лишаване от свобода.
По изложението съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ въззивно решение № 228 от 21.06.2012 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 505/2012 г., в частта, с която е потвърдена присъда № 131 от 26.04.2012 г. по н. о. х. д. № 1110/2012 г. на Софийския градски съд, като намалява наказанието на подсъдимия Й. К. Б. за престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК на пет години и четири месеца лишаване от свобода, както и намалява определеното на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК общо, най- тежкото наказание, наложено по присъдата и по н. о. х. д. № 4361/10 г., по н. о. х. д. № 5560/2011 г., по н. о. х. д. № 5662/09 г. от шест години и осем месеца на пет години и четири месеца лишаване от свобода.
Оставя в сила въззивното решение в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: