О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 476
София 07.04.2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 970/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №I. – 136 от 20.11.2014 г. по гр.д. №1735/2014 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение №1623 от 01.08.2014 г. по гр.д. №2348/2014 г. на Бургаския районен съд и Н. Е. К., [населено място], е осъден да заплати на [фирма], [населено място], сумата 12 521,55 лв., от които 12421,55 лв., представляващи обезщетение за причинена на дружеството имуществена вреда, произтичаща от липса в размер на разликата между касовата наличност по счетоводни данни към 31.07.2013 г. и установената такава на 02.08.2013 г. в касата на склада му в [населено място], както и 100 лв. – мораторна лихва за периода от 02.08.2013 г. до 25.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12421,55 лв., считано от 26.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Въззивният съд е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което Н. Е. К. е изпълнявал длъжността „технически организатор” в отдел „Администрация” в склада на дружеството в [населено място]. Трудовата му функция е включвала задължение за приемане на стоки, собственост на дружеството, тяхната продажба, съхранение и отчет на получените парични средства в склада на [фирма] в [населено място]. На 02.08.2013 г. е констатирана липса на парични средства от касата в склада, възлизаща на 12421,55 лева, отчетени от ответника в качеството му на отчетник като налични в касата на 31.07.2013 г. Липсата е констатирана при отваряне на касата сутринта. Изпратен е сигнал до МВР. Образувано ДП №01-1225/2013г. на Първо РУ – Б. с №2461/2013г. на РП – Б. по чл.194 ал.1 от НК за кражба на парична сума в размер на 12670 лева, в периода от 19 часа на 31.07.2013г. до 8.30 часа на 01.08.2013г. срещу неизвестен извършител, което е било спряно на основание чл.244 ал.1 т.2 от НК. От представеното постановление за спиране на наказателното производство на РП – Б. от 04.02.2014г. се установява, че в хода на проведеното разследване е назначена трасологична експертиза, вещото лице по която е констатирало, че катинарът, с който е бил заключен складът и бравата на металната каса, в която са били парите, са били отключени с подбран или подправен ключ, а трасологичните следи по заключващите пластини не могат да бъдат причинени от дубликат, изготвен на базата на оригиналните ключове. Причинната връзка между липсата /вреда с неизяснен произход/ и действията и бездействията на отчетника се презумира от закона и не подлежи на доказване от работодателя. В този случай се предполага виновно поведение на отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената за опазване имуществото на работодателя. Отчетникът не е оборил законовата презумпция за виновност. Не е доказал, че липсата не се дължи на негови действия или бездействия. Образуваното наказателно производство не е основание за освобождаване от имуществена отговорност /чл.203 ал.3 от КТ/ и не е процесуална пречка за разглеждане на иска, защото именно невъзможността да се установи произхода на щетата и причините за състоянието на неотчетност са характеристиките на липсата.
Недоволен от решението е жалбоподателят Н. Е. К., [населено място], който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси за това дали наличието на кражба от трето лице е достатъчно да се приеме, че е оборена законовата презумпция за причиняване на липсата от отчетника и дали въззивният съд трябва да обсъди всички доказателства по делото и да постанови решение след тяхната съвкупна преценка. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Представени са решения на ВКС – решение №56 от 10.03.2010 г. по гр. дело №540/2009 г. на ВКС, I. г.о., решение №878 от 14.01.2010 г. по гр. дело №3785/2008 г. на ВКС, II г.о. и решение №24 от 28.01.2010 г. по гр. дело №4744/2008 год. на ВКС, I г.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като повдигнатите въпроси обуславят крайното решение на съда и са решени в противоречие с практиката на ВКС, както се установява от представените решения.
Касаторът е освободен от държавна такса на основание чл.359 КТ.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №I. – 136 от 20.11.2014 г. по гр.д. №1735/2014 г. на Бургаския окръжен съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
.