2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
С., 07.07.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Б.
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 898/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. Ц. от [населено място] срещу решение № 251 от 14.04.2010 г. по т. д. № 2016/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което частично е обезсилено и частично е отменено постановеното от Софийски градски съд решение от 24.09.2009 г. по т. д. № 404/2006 г. /към което е присъединено т. д. № 196/2006 г. на СГС/, съответно: първоинстнационното решение е обезсилено и производството по делото е прекратено в частта по предявения от С. А. Ц. срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на акционерите на това дружество, проведено на 20.10.2006 г., а е отменено в частта по предявения от С. А. Ц. срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на акционерите на това дружество, проведено на 15.04.2006г., като този иск е отхвърлен.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и поради необоснованост. Изложени са подробни съображения срещу приетата от решаващия състав недопустимост на иска за отмяна решенията на Общото събрание на акционерите в ответното дружество [фирма] от 20.10.2006 г., както и срещу извода за неоснователност на иска за отмяна решенията на Общото събрание на акционерите от 15.04.2006 г. Релевирани са следите оплаквания: въззивният съд неоснователно е дал вяра на оспорената книга на акционерите, а е отказал да се произнесе по направеното възражение за нищожно прехвърляне на акции, вписано в акционерната книга; несъстоятелен е изводът, че за доказване на акционерните си права ищецът следва да заведе установителен иск по чл. 124 ГПК, а не може да ги установи в производството по чл. 74 ТЗ; съдът е пренебрегнал процесуалните правила за доказателствената тежест при установяване законосъобразността на Общото събрание; незаконосъобразен е отказът на съда да се произнесе по възражението за нищожност на джирото, произтичаща от факта, че с него са прехвърлени акции, а не права по временното удостоверение и от това, че същото е частично /чл. 467, ал. 2 ТЗ/; неправилна е преценката на доказателствата, ангажирани във връзка с твърдението за допуснато нарушение на чл. 224 ТЗ.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ТЗ допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Като значими за делото са поставени въпросите: 1. От какво зависи наличието на правен интерес от предявяване на иск по чл. 74 ТЗ и допустим ли е той, когато Общото събрание е взело решения, с които не приема направените от акционера, поискал свикване на Общото събрание, предложения за решения; 2. Противопоставимо ли е възражение за нищожно джиро за прехвърляне на акции на вписването в акционерната книга въз основа на нищожното джиро; 3. Допустимо ли е оспорването на акционерни права чрез възражение в производството по чл. 74 ТЗ, без за установяването им да е воден установителен иск по чл. 124 ГПК; 4. Чия е доказателствената тежест за установяване законосъобразността на Общото събрание в производството по чл. 74 ТЗ; 5. Валидно ли е частично джиро. 6. Валидно ли е прехвърлянето на акции чрез джиро на временно удостоверение и може ли джиратарят да се легитимира като притежател на акции и да упражнява членствени права по акции въз основа на джиро на временно удостоверение; 7. Частен или официален свидетелстващ документ е констативният нотариален протокол. По отношение на първите шест въпроса се твърди, че същите се решават противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което към изложението са представени голям брой съдебни актове, в т. ч. и решения на ВКС, постановени по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК, а по отношение на последния въпрос – че поради липсата на съдебна практика решаването на същия ще допринесе за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на заявените основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна. Подробни съображения за това са изложени в депозирания писмен отговор от 13.07.2010 г., подкрепени с множество решения на ВКС, приложени към него.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по предявения от С. А. Ц. срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на акционерите на това дружество, проведено на 20.10.2006 г., въззивният съд е счел същото за недопустимо поради липса на правен интерес от предявяването на посочения иск. Този извод е аргументиран с липсата на ефективни решения по предложения от ищеца дневен ред, тъй като по всички точки от него Общото събрание е взело решение за „непромяна”. Според решаващия състав, доколкото не са настъпили засягащи дружеството и акционерите правни последици от така взетите решения, изричната им отмяна не обслужва реален правен интерес на ищеца. Изразено е становището, че неговият действителен правен интерес от предявяването на този иск е да установи със сила на пресъдено нещо по отношение на [фирма] и формално легитимиращите се пред дружеството като приобретатели на акции от ищеца – Г. К. и Ф. К. – качеството си на акционер с притежавани 9 280 бр. поименни акции, като с оглед на това свое акционерно участие да брани за в бъдеще реалните си интереси досежно статута и управлението на дружеството.
Отхвърлянето на другия предявен иск по чл. 74 ТЗ – за отмяна решенията на Общото събрание на акционерите на [фирма] от 15.04.2006 г., е обосновано с липсата на релевираните в исковата молба нарушения при свикване и провеждане на същото и по-конкретно – за нарушение на предвидения в чл. 227, ал. 2 ТЗ във връзка с чл. 17, т. 1 от Устава на ответното дружество кворум и при изискуемото съгласно чл. 230, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 17, т. 3 и т. 4 от Устава мнозинство за вземане на решенията, както и с нарушение на установеното в чл. 224, ал. 1 ТЗ изискване за предоставяне писмените материали за събранието на разположение на акционерите.
По основния спорен по делото въпрос – за обема на акционерното участие на ищеца С. Ц. в [фирма], въззивният съд е приел, че същият се легитимира като притежател на 3 307 бр. акции, а не с твърдяните от него 9 280 бр. акции. В тази насока решаващият състав е отказал да приеме за притежаван от ищеца посоченият във временно удостоверение № 9 от 22.07.2003г. брой акции, а е съобразил броя на притежаваните от него акции, отразени в Книгата на акционерите и по-конкретно – в подписаните от самия ищец в качеството му на изпълнителен директор и изрично упълномощен от Съвета на директорите за воденето й с протокол от 19.01.2004 г. извлечения на книгата от 06.06.2005 г. и от 29.07.2005 г., както и пълното копие на новоиздадената Книга на акционерите, като е счел, че като свидетелстващи документи същите не са формално оспорени нито за вярност, нито за автентичност, а автентичността на подписа на ищеца върху извлечението от 29.07.2005 г. е потвърдена изрично от графологичната експертиза. Същевременно, обаче, съдът е посочил, че дори и да се приеме надлежно заявено оспорване за вярност по отношение на съдържанието на Книгата на акционерите, удостоверяваща притежавани от ищеца С. Ц. към 15.04.2006 г. акции, то същото следва да бъде проведено с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен както срещу дружеството, така и срещу формално легитимиращите се по Книгата на акционерите приобретатели на акции от ищеца – Г. К. и Ф. К., с който да бъде установено със сила на пресъдено нещо действително притежаваните от ищеца права. Застъпено е становището, че с оглед обвързващата спрямо дружеството функция на вписването на разпореждането с акции в Книгата на акционерите, правата на ищеца не могат да бъдат установени само чрез оспорването й по реда на чл. 154 ГПК /отм./, тъй като същите биха били непротивопоставими на приобретателите-джиратари, чиито права също са отразени в Книгата. Поради тези съображения, въззивният съд е преценил, че не следва да бъде обсъждан въпросът, дали е налице твърдяното от ответника прехвърляне на акции от страна на ищеца в полза на акционерите Г. К. и Ф. К. със съдържащото се върху гърба на временно удостоверение № 9 от 22.07.2003 г. джиро, както и релевираното от ищеца възражение за нищожност на същото като частично.
Отделно от изложеното, решаващият съдебен състав е приел, че представеното временно удостоверение № 9 от 22.07.2003 г. не легитимира ищеца като притежател на 9 280 бр. поименни налични акции, тъй като е издадено за безналични акции, като поименно удостоверение, на основание чл. 187б /предходна редакция на ал. 3/ – текст, посочен изрично под черта в документа и докато формалното несъответствие в първоначалната редакция на Устава досежно вида на акциите е коригирано и съобразимо спрямо дружеството /с вписването на обстоятелства с решение № 2 от 15.07.2005 г. по ф. д. № 8738/1999г. на СГС/, формалното несъответствие в легитимационния документ на ищеца, не е преодоляно. Отчетено е и обстоятелството, че същият не е съставен с удостоверителните подписи на две лица – Председател на СД и Изпълнителен директор, съгласно предвиденото в Устава относно временните удостоверения във връзка с чл. 183, ал. 1, т. 8 ТЗ.
По другия спорен между страните въпрос – относно спазване на императивното изискване на чл. 224, ал. 1 ТЗ – въззивният съд, въз основа на представените по делото писмени и гласни доказателства, е приел, че не е налице твърдяното от ищеца нарушение на закона. В тази връзка решаващият състав е дал приоритет на показанията на разпитаните свидетели, установяващи факта, че на 08.03.2006 г. на ищеца са били предадени всички подготвени за събранието от 15.04.2006 г. материали, а не на съставения от помощник-нотариус М. И. от 11.04.2006 г. констативен протокол, определен от съда като частен, а не официален свидетелстващ документ, доколкото не са налице предпоставките по чл. 488 ГПК /отм./ за издаването му.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато.
С оглед мотивите на въззивния акт, поставените от касатора въпроси /с изключение на два от тях/ се явяват значими за конкретното дело в смисъла на разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 1902.2010 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото решаването им е обусловило изхода на спора. Неотговарящи на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК са само въпросите, касаещи валидността на частичното джиро и валидността на прехвърлянето на акции чрез джиро на временно удостоверение, тъй като същите са счетени от въззивния съд за ирелевантни за спора и по тях липсва произнасяне в постановеното от него решение.
По два от преценените като значими за делото въпроси е доказано и поддържаното от касатора основание за допускане на касационния контрол. Това са въпросът за наличието на правен интерес от предявяване на иск по чл. 74 ТЗ и за допустимостта на същия, когато Общото събрание е взело решения, с които не приема направените от акционера, поискал свикване на Общото събрание, предложения и въпросът за противопоставимостта на възражението за нищожно джиро за прехвърляне на акции на вписването в Книгата на акционерите въз основа на нищожното джиро. Първият от посочените въпроси е решен в противоречие с трайната практика на ВКС /част от която е представена и от самия касатор/, приемаща еднопосочно, че правен интерес от предявяване на конститутивния иск по чл. 74 ТЗ съществува винаги, стига ищецът да е имал качеството на съдружник или акционер в дружеството, чиито решения на Общото събрание се атакуват, към момента на провеждане на същото. С оглед факта, че по този въпрос е налице произнасяне на ВКС с решение, постановено по новия съдопроизводствен ред на чл. 290 ГПК, имащо характер на задължителна съдебна практика съгласно т. 1 от цитираното по-горе тълкувателно решение /решение № 128 от 19.11.2009 г. по т. д. № 269/2009 г. на І т. о./, касационният контрол следва да бъде допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а не на посоченото от ищеца основание – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Последното е доказано по отношение на втория въпрос – за противопоставимостта на възражението за нищожно джиро за прехвърляне на акции на вписването в Книгата на акционерите въз основа на нищожното джиро. Противоречивото решаване на същия се установява категорично от представените от страните решения на ВКС – решение № 327 от 14.03.2003 г. по гр. д. № 2650/2002 г. на V г. о. и решение № 773 от 25.01.2008 г. по т. д. № 406/2007 г. на ІІ т. о. /на това решение се е позовал и въззивният съд/.
Останалите релевантни за изхода на делото въпроси не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като не са налице допълнителните изисквания, специфични за поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК: по отношение на въпроса за характера на констативния нотариален протокол на частен или на официален свидетелстващ документ поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е надлежно заявено, доколкото касаторът твърди, че решаването му е от значение само за точното прилагане на закона, но не и за развитието на правото, т. е. не са съобразени задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които точното прилагане на закона и развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационното обжалване; по отношение на въпроса за разпределението на доказателствената тежест за установяване законосъобразността на Общото събрание в производството по чл. 74 ТЗ не е налице твърдяното противоречие между обжалваното решение и представената съдебна практика, а въпросът за допустимостта на оспорването на акционерни права чрез възражение в производството по чл. 74 ТЗ е изцяло обусловен от решаването на въпроса за противопоставимостта на възражение за нищожно джиро за прехвърляне на акции на вписването в акционерната книга, въз основа на който се допуска касационното обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 251 от 14.04.2010 г. по т. д. № 2016/2010 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на С. А. Ц. от [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 50 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: