О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
Гр.С., 25.05.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май през двехиляди и шестнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.2023 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури срещу решение №.24/22.01.2016г. по г.д. №.1612/15 на Окръжен съд Стара Загора – с което е потвърдено решение №.1029/6.11.15 по г.д.№.3330/15 на Районен съд Стара Загора за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ.
Ответната страна С. П. Т. оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са уважени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, което е било прекратено от работодателя на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ. В този случай за работодателя е налице императивно задължение да отправи до и връчи на работника писмено предизвестие. В разглежданата хипотеза такова не е било връчено на ищеца. Поради това и доколкото предвиждането в заповедта за уволнение на работника да се изплати обезщетение за неспазено предизвесите по чл.220 ал.1 КТ не санира изначалната липса на такова, процедурата по издаване на заповедта за уволнение е опорочена и тя е незаконна.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като формулира следните въпроси: 1. „Разпоредбата на чл.328 ал.1 вр. с чл.329 пр.2 вр. с чл.326 ал.2 от КТ задължава ли императивно работодателя да отправи към работника или служителя и да му връчи по надлежен ред „писмено предизвестие”, след като в заповедта за прекратяване на трудово правоотношение изрично е посочено на служителя да се изплати обезщетение по чл.220 ал.1 КТ за неспазено предизвестие?”; 2.”Може ли или не заплащането на обезщетение за неспазен срок на предизвестието по чл.220 ал.1 от КТ да санира фактически и правно изначалната и пълна липса на отправено и връчено предизвестие на служителя?”; 3. „Липсата на връчено предизвестие опорочава ли по-нататъшната процедура по издаване и връчване на заповед за прекратяване на трудово правоотношение?”; 4. „Н. на писмено предизвестие води ли до незаконосъобразност на уволнението, извършено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – съкращение в щата, и може ли да бъде самостоятелно основание за незаконосъобразност на уволнението по отношение на чл.328 ал.1 т.2 КТ?”. Сочи практика /реш.№.94/1.07.13 по г.д.№.1301/12, ІІІ ГО на ВКС; реш.№.303/27.06.12 по г.д.№.1218/2г. на ВКС, ІV ГО, реш.№.379/15.10.12 по г.д.№.944/11, ІV ГО на ВКС; реш. №.149/13.06.12 по г.д.№.475/11, ІV ГО на ВК; реш.№.873/18.01.11 по г.д.№.1757/09, ІV ГО на ВКС/.
Настоящият състав намира, че са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по формулираните по-горе въпроси. По същите е формирана задължителна практика на ВКС, в това число цитираната /реш.№.94/01.07.13 по г.д.№.1301/12, ІІІ ГО на ВКС, реш.№.379/15.10.12 по г.д.№.944/11, ІV ГО на ВКС, реш.№.873/18.01.11 по г.д.№.1757/09, ІV ГО на ВКС/, съгласно която работодателят не е длъжен да отправи писмено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение на основанията по чл.328 ал.1 КТ – след като е издал заповед на някое от тези основания, връчена на работника или служителя по надлежния ред. Заповедта може да съдържа и волеизявлението на работодателя за заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието по чл.220 ал.1 КТ. Н. на писмено предизвестие не води до незаконосъобразност на уволнението, извършено на основанията по чл.328 ал.1 КТ и като процедурно условие писменото предизвестие няма значение за законосъобразността на уволненията по чл.328 ал.1 КТ, но има значение за евентуална отговорност на работодателя за обезщетение по чл.220 ал.1 КТ. Липсата на писмено предизвестие не може да бъде самостоятелно основание за незаконосъобразност на уволнението по отношение на всички състави по чл.328 ал.1 КТ. Обосновани са твърденията на касатора, че възизвният съд е разрешил горепосочените въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС. С оглед на изложеното по тях следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 88лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.24/22.01.2016г. по г.д.№.1612/15 на Окръжен съд Стара Загора.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 88лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
П.: ЧЛЕНОВЕ: