3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 48
гр. София, 20 февруари 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети и седми януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Юрий Кръстев
ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева
Биляна Чочева
при участието на секретар Кр.Павлова
и в присъствието на прокурора Явор Гебов
изслуша докладваното от съдията Eлена Авдева
дело № 2963/2011г.
Производството по делото е образувано на основание чл. 424,ал.1 от НПК по искане за възобновяване на нохд №7958/2010 г. по описа на Районния съд в гр. Пловдив.
В искането се сочи, че постановената по делото присъда, макар и изменена с въззивно решение от втората инстанция, почива на превратен и необективен анализ на доказателствата.
Осъденият оспорва авторството на инкриминираното деяние и излага своя версия за инцидента. Твърди, че при определяне на наказанието са надделели съображения, почерпени от криминалното му минало, и настоява за възобновяване на делото и ревизия на влезлия в сила съдебен акт.
В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият и неговият защитник поддържат искането по изложените в него съображения.
Прокурорът пледира против възобновяването на делото с доводи за неоснователност на аргументите за противното.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на производството, установи следното :
Районният съд в гр. Пловдив с присъда № 108 от 17.02.2011 г. по нохд № 7958/20101 г.признал подсъдимия Г. М. С. за виновен в това, че на 27.05.2010 г. в гр. Пл., при условията на опасен рецидив, направил опит да отнеме чужда движима вещ – моторна пръскачка марка „ЩИЛ” на стойност 630 лева от владението на Д. Б. Б. без неговото съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като деянието останало недовършено по независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.1 във връзка с чл. 194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1 , б.”а” и б.”б”, чл. 18, ал.1 и чл. 54 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. В тежест на подсъдимия съдът възложил и сторените по делото разноски.
Окръжният съд в гр. Пловдив, с решение № 150 от 20.05.2011 г.по внохд № 644/2011 г. изменил първоинстанционната присъда , като намалил наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода на две години и шест месеца.
В останалата част присъдата била потвърдена.
Искането за възобновяване на производството е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК , поради което е допустимо.
Разгледано по същество е основателно единствено в частта, засягаща справедливостта на санкцията.
Останалите аргументи, свеждащи се до твърдения за съществени нарушения на процесуалните правила при проверката и анализа на доказателствата и доказателствените средства, не намират подкрепа в данните по делото.
Авторството на деянието е установено по безспорен начин с достатъчни по обем и екзактни като процесуален произход доказателства.
Пострадалият владелец на откраднатата вещ, свидетелят Б., заловил осъдения в момента, когато последният се опитвал да я изнесе от дома му. Неговите показания пряко уличават С. в опит за кражба. Тяхното съдържание е извън съмненията, изразени от искателя, тъй като се подкрепят от показанията на другите разпитани свидетели- Д. А., Б. К. и Б. К.. Версията на осъдения, че е набеден от свидетеля Б., който безпричинно го нападнал, се опровергава от цитирания доказателствен материал, поради което правилно е отхвърлена от предходните инстанции.
Безспорно установените факти, релевантни към обвинението, са получили законосъобразна квалификация като опит за кражба при условията на опасен рецидив – престъпление по чл. чл. 196 , ал.1 , т.1 във връзка с чл. 194,ал.1 във връзка с чл. 29, ал.1 , б.”а” и б.”б” ,чл. 18 , ал.1 от НК.
При проверка на изводите на първата инстанция относно индивидуализацията на наказанието въззивният съд коригирал тежестта на отмерената санкция в правилна посока, но подценил фазата на довършеност на деянието и настъпилите реални общественопасни последици. Осъденият не успял да установи свое владение върху вещта, защото бил разкрит от св.Б., който го прогонил с удари . Независимо от това пострадалият не възприел случилото се като сериозно посегателство и не сигнализирал полицията .Неговата имуществена сфера не била засегната по траен начин. Ето защо настоящият състав намира за законосъобразно приложението на чл.58, б.”а” от НК, тъй като санкция дори в размера на легалния минимум от две години би била несъразмерно тежка.Преценено от тази позиция наложеното от въззивната инстанция наказание е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 във вр.с ал.1, т.3 от НПК и предпоставя възобновяване на делото съгласно чл.422, ал.5, пр.2 от НПК.
За постигане целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК, е достатъчно подсъдимият да изтърпи лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца- резултат , постижим чрез изменение на въззивното решение по реда на чл.425,ал.1, т.3 от НПК.
Водим от горното и на основание чл. 425,ал.1,т.3 във връзка с чл.422, ал.1,т.5, пр.2 във връзка с чл. 348 , ал.1,т.3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,
Р Е Ш И
ИЗМЕНЯВА по реда на възобновяването решение № 150 от 20.05.2011 г.по внохд № 644/2011 г.на Окръжния съд в гр. Пловдив, като намалява наложеното на подсъдимия Г. М. С. наказание лишаване от свобода на една година и шест месеца.
Оставя без уважение искането за възобновяване на делото в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.