Р Е Ш Е Н И Е
№ 48
гр. София, 01 април 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и пети януари двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева
ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева
Жанина Начева
при секретар Надя Цекова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 2216/2012 год.
Производството по чл. 346 т.1 от НПК е образувано по касационен протест на Б. В., прокурор при Софийска апелативна прокуратура, против въззивно решение № 257 от 10.07.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 290/2012 год. на Софийски апелативен съд.
В протеста се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1т.1 и 2 от НПК и се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения.
Подсъдимият лично и чрез защитника си изразява становище протестът като неоснователен да бъде оставен без уважение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите на правомощията си изцяло провери правилността на протестираното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 212 от 30.06.2011 год. постановена по Н. дело № 163/2009 год. Софийският градски съд е признал подсъдимия В. К. В. за невиновен в това на 17.05.2008 год. в гр.С., в къща находяща не ул. К. П.” № …., в съучастие с Е. Н. Б., като извършител, в условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, без надлежно разрешително да е държал с цел разпространение и да е разпространил – предал на св.Д. Б. високорискови наркотични вещества – амфетамин и МДМА на обща стойност 1484.75лв, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 354а ал.1 пр.4 и 5 алт.1 във вр. с чл. 26 ал.1 и чл. 20 ал.2 от НК.
Със същата присъда съдът е признал за невиновна и оправдал по предявеното обвинение по чл. 354 ал.3 пр.2 алт.1 т.1 във вр. с чл. 63 ал.1 т.3 и чл. 20 ал.2 от НК и подсъдимата Е. Н. Б..
На основание чл. 354а ал.6 във вр. с чл. 53 ал.2 б.”а” от НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението.
С въззивно решение № 257 от 10.07.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 290/2012 год. Софийският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция.
Касационният протест е основателен.
Производството пред Софийски апелативен съд е образувано по протест на прокурора срещу постановена от Софийски градски съд присъда в частта, с която подсъдимият В. К. В. е признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение. В него и в съдебно заседание от участващия по делото прокурор са поддържани доводи за допуснати нарушения при оценката на доказателствата, изразили се в игнорирането на тези, които подкрепят обвинителната теза, довели до необосновани фактически контатации и неправилно приложение на материалния закон с оправдаването на подсъдимия при наличието на достатъчно доказателства за авторството на деянието.
Въззивният състав е декларирал, че изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда, но по същество не е изпълнил задълженията си по чл. 314 от НПК и не е отговорил на наведените доводи. Задоволил се е да посочи, че възприема фактическите констатации на решаващия съд, защото са направени въз основа на обективна и детайлна оценка на всички доказателствени средства, като е преценил, че са непротиворечиви, взаимно допълващи се и напълно съответствуващи помежду си относно релевантните факти и обстоятелства. По същество обаче, макар да е посочил че е направил самостоятелен обстоен анализ на всички доказателства, не ги е обсъдил и не е констатирал нарушенията при оценката им. Подобен подход при вземане на решението от въззивната инстанция е процесуално недопустим и в разрез с правомощията му.
Като инстанция по същество тя може да възприема оценката на доказателствените източници на предходната инстанция, но след като самостоятелно ги анализира и констатира, че не са нарушени правилата за събирането, проверката и оценката им. Контролиращата инстанция няма право да променя извода на съда, който оценява доказателствените източници относно достоверността им, но само когато са спазени правилата за формиране на волята му. Процесуалната стойност и значение на доказателствените източници се преценява като обективно и всестранно се изследват и съпоставят с останалите, през призмата на задълженията на съда по чл. чл. 13,чл.14 и чл. 107 от НПК. Нарушението на тези правила ограничава не само правата на подсъдимия, но и тези на прокурора като страна, която повдига и поддържа обвинението, а по делото такова нарушение е допуснато.
Видно от начинът на изготвяне на мотивите към присъдата, първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 305 ал.3 от НПК, като не е анализирал всички съдържащи се в доказателствените източници факти, не е констатирал противоречието между тях и не е мотивирал решението си кои от тях кредитира. За да приеме липсата на категорични доказателства, че подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху инкриминираното количество наркотично вещество е декларирал, че до този извод е достигнал след съвкупната оценка на доказателствените материали, но запознаването със съдържащите се в кориците на делото такива навежда на извод, че такава не е била извършена защото действително липсва пълен и обективен анализ поотделно на всички доказателствени средства и съпоставката им с останалите източници на доказателства.
Така, съдът не само е приел практическа възможност за достъп на неограничен кръг лица до помещението, където е открито наркотичното вещество поради липса на сигурен механизъм за заключване на входната врата, но и реално осъществен такъв от други обитатели на етажа- неустановени по делото лица с имена “Т.”, “Н.”,”Ю.”. Данните, че до етажа са имали достъп други лица, всяко от които би могло да укрие наркотичните вещества, защото входната врата не се заключвала, са противоречиви, но това противоречие не е било обект на преценка и анализ. Противоречиви са и данните, че други лица трайно са обитавали етажа, като от една страна са обясненията на подсъдимите и показанията на св. М., П. и Б., а от друга страна са показанията на св. Б., Г., Т. и Р., както и данните съдържащи се в протокола за претърсване и изземване. Свидетелите Б./при разпита в съдебно заседание на 4.05.2010 год./ и Г./при разпита в съдебно заседание на 22.06.2010 год./, които не са познавали подсъдимите и в качеството си на поемни лица са присъствали при извършване на процесуално-следственото действие по откриване и изземване на наркотика, са категорични, че на етажа имало само една стая пригодена за живеене, в която имало легла. Ако беше обсъдил в пълнота тези показания, които е декларирал, че възприема и ги беше съпоставил с показанията на св. Р. и ако беше констатирал противоречивите сведения, които са дали подсъдимите и св. М. за времето когато са се нанесли непознатите лица, от какъв пол са били, колко време са живяли, кога и как са напуснали, оставили ли са свои вещи, кои им е осигурил достъп до етажа, съдът би могъл да достигне и до други изводи за достоверността им. Не е изяснено имало ли е възможност за неограничен достъп на неизвестни лица до етажа, при положение, че този етаж е имал заключваща се врата, която по обясненията на подсъдимия не е било възможно да бъде отворена без ключ. В тази връзка не са обсъдени всички съобщени от св. Т. факти, а именно установения от него разговор с подсъдимия непосредствено преди откриването на наркотика, при който му казал, че в кухнята на пода има някаква дупка, където виждал, че разни хора се завират, като посещават етажа, както и другия съобщен от него факт, че при многократното наблюдение на имота във връзка с получената оперативна информация, че там се разпространяват наркотични вещества, не са констатирали други обитатели. Съдът е декларирал, че показанията му са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно и са в синхрон с обясненията на подсъдимия, който обаче е отрекъл провеждането на такъв разговор, както и обитаването от къщата от други лица освен “Т.” и русата приятелка, с която живеел.
Съдът не е защитил с достатъчно аргументи решението си да кредитира показанията на св. Б., дадени в съдебно заседание, а да отхвърли показанията му дадени пред съдия в досъдебната фаза на процеса. Аргументирал е извода си за недостоверност на показанията на свидетеля дадени в досъдебното производство пред съдия, като е изложил съображения противоречащи на правилата за формиране на волята му. При разпита в досъдебното производство пред съдия, в период близък до деянието, за което дава сведения, този свидетел е бил категоричен, че е получил таблетката от подсъдимия и при пристигането на полицейските служители се опитал да я изхвърли вътре в къщата. В съдебната фаза на процеса се е отрекъл от тези показания, като е поддържал, че му е било оказано давление пред съдебната зала непосредствено преди разпита му. Нормално и логично е свидетелят, в чиито автомобил са открити забранени за притежание вещества да се чувствува объркан и да търси начин да оправдае поведението си, но сам не твърди да е дал показанията пред съдията с цел да оправдае собствените си действия за сметка на подсъдимия. Разпита пред съдия в досъдебното производтво има за цел да бъдат скрепени показанията на свидетел, които са от изключително значение за разкриване на обективната истина. Дадени са във време близко до деянието, за които дава сведения, когато спомените му са по-пресни, а специалният ред по който се дават е гаранция за липса на въздействие върху свидетеля от разследващия орган. Липсата на обективни данни да се провери твърдението му, че пред съдебната зала му е било въздействано да даде показания във вреда на подсъдимия, като единствен начин да си получи обратно лекия автомобил, което съдът е констатирал, го е задължавала да обсъди и другите доказателствени източници съдържащи данни за поведението и действията му непосредствено след задържането на подсъдимия. Налице са достатъчно такива доказателствени източници, които преценени в тяхната взаимна връзка биха могли да доведат до различни изводи кои показания на свидетелят да бъдат кредитирани. В тази връзка са обясненията на подсъдимия в съдебно заседание на 10.02.2010 год., че при пристигане на полицаите свидетелят побягнал, показанията на св. Т., че едно от момчетата, а освен подсъдимият там е бил само свидетелят, избягало към къщата, показанията на св. Р., че свидетелят се опитал да избяга и изхвърлил таблетката по време на задържането. Ако беше обсъдил тези показания и ги беше съпоставил с обективната находка – откриването на таблетката с наркотично вещество при извършеното претърсване и изземване от мястото, на което свидетелят в досъдебното производство е твърдял, че я е изхвърлил, както и със заключението на физико-химическата експертиза, че е идентична по външен вид и активно вещество с намерените в тайника, би могъл да достигне до различни изводи дали показанията му в досъдебното производство отразяват личните му възприятия или са плод на чуждо въздействие. Освен тази таблетка извън тайника не са намерени други такива, поради което не може да се приеме, че някакви неустановени лица, които по начало добре са охранявали притежаваните наркотични вещества, укривайки ги на специално място, биха допуснали разпиляването им. При положение, че за този тайник е знаел подсъдимия, който е съобщил този факт на св. Т., а не свидетелят, и че по това време други лица не са присъствали в къщата, логично е да се предположи, че наркотичните вещества са държани от него.
Допуснатите от първоинстанционния съд нарушения, които не са отстранени от възивната инстанция, са съществени по смисъла на чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК и са основание за отмяна на протестираното въззивно решение. Те могат да бъдат отстранени при ново разглеждане на делото от въззивната интанция, при което в пределите на своята компетентност съдът следва да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина, като обсъди поотделно и в логическата му връзка с останалите всички доказателствени материали, да мотивира решението си кои от тях кредитира и какви са съображенията му за взетото решение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1т.4 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
Отменява въззивно решение № 257 от 10.07.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 290/2012 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 212 от 30.06.2011 год. на Софийски градски съд в частта по оправдаването на подсъдимия В. К. В. по обвинението по чл.354а ал.1 пр.4 и 5 от НК.
Връща делото в тази част на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: