О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 48
гр. София, 11.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закритото заседание на шести февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 618 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по молба на В. Б. П. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 1617/ 16.10.2012 г. по гр. д. № 1258/ 2012 г, с което Софийски апелативен съд отменя решение № 600/ 06.11.2009 г. по гр. д. № 193/ 2009 г. по описа на Софийски окръжен съд и осъжда В. Б. П. да плати на Август Д. М. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 25 100 лв. (предявена част от вземане в пълен размер 50 000 лв.); на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и за периода 22.02.2008 – 09.03.2009 г. сумата 1 000 лв. (предявена част от вземането) и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 5 173 лв. Молителката представя частен удостоверителен документ, издаден на 11.06.2008 г. от Август М.. Обосновава основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК със становището, че документът има съществено значение за делото и с твърденията, че не е могла да се снабди с него своевременно, защото е била в неизвестност, че случайно се намира сред личната документация на дъщеря й, която от години живее във В..
Ответникът по молбата Август Д. М. я намира за недопустима като последица от неспазен срок по чл. 305, ал. 1, пр. 2 ГПК. Началото на срока започва да тече от деня, в който молителката е могла да се снабди с документа, а М. намира житейски необосновими нейните твърдения, че първата възможност за това е в някой от дните, непосредствено предхождащи 22.08.2013 г. Намира за изключено и основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК, като противопоставя становището, че молителката не е положила дължимата грижа да се снабди с документа.
Върховният касационен съд приема молбата за допустима поради следното:
Първо, тя има за предмет решение, влязло в сила на 06.06.2013 г. (аргумент от чл. 296, т. 3 ГПК).
Второ, изхожда от ответницата, която е обвързана от последиците, които е породило влязлото в сила осъдително решение, – сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила (чл. 298, ал. 1 ГПК).
Трето, спазен е преклузивният 3-месечен срок по чл. 305, ал. 1, пр. 2 ГПК. Към молбата са представени доказателства, които установяват в необходимата степен верността на твърденията, че: 1) А. К. П. е дъщеря на молителката (удостоверение за раждане); 2) от години има адресна регистрация във В., А., а това прави възможна верността на твърденията, че документацията на дъщерята е съхранявана в дома й във В. и са редки личните контакти с нейната майка; 3) съдържанието на документа не обуславя връзката между ищеца и ответницата и 4) е житейски възможно няколко дни преди отпътуването за В. (самолетен билет за полет София-В. на 22.08.2013 г) А. П. да е уведомила своята майка, че сред личните си документи е намерила този и тогава да й го е предала. Молбата за отмяна е подадена чрез пощенска пратка на 30.10.2013 г.
Върховният касационен съд приема, че следва да я допусне до разглеждане. По нейната основателност са останалите въпроси, поставени от страните, а именно: 1) касае ли се за ново писмено доказателство; 2) има ли то съществено значение за изхода на спора и 3) положила ли е молителката дължимата грижа за приобщаването на документа към доказателствата по приключилото дело и в частност, верни ли са твърденията, че макар да е знаела за неговото съществуване, не е знаела за неговото местонахождение и е била в обективна невъзможност да го представи или да поиска съдът да задължи това да стори нейната дъщеря.
При тези мотиви, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане молбата на В. Б. П. ЕГН [ЕГН] за отмяна на влязлото в сила решение № 1617/ 16.10.2012 г. по гр. д. № 1258/ 2012 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.