Р Е Ш Е Н И Е
№ 48
София, 24.04.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
с участието на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 4228/2013 г.
Производството е по чл. 47 ЗМТА.
Предявени са обективно и субективно съединени искове от [фирма], [населено място] и Т. М. Р. от същия град срещу [фирма], [населено място] с правно основание чл. 47, т. 2, т. 3, пр. 2 и т. 5 ЗМТА за отмяна на решението на Арбитражен съд за търговски спорове при С. „АСТС”, [населено място] от 18.07.2013 г. по а. д. № 4/2013 г., с което настоящите ищци са осъдени да заплатят солидарно на [фирма], [населено място] сумата 15 000 лв., представляваща част от сумата 162 000 лв. – обезщетение за неизпълнение на договор за доставка на рекламно оборудване от 21.06.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.01.2013 г. до окончателното й изплащане и разноски по делото в размер на 2 696 лв., както и солидарно да заплатят на [фирма], [населено място] сумата 648 лв. – разноски за извършената по арбитражното дело експертиза.
Ищците поддържат, че атакуваното арбитражно решение е постановено без наличие на арбитражно споразумение, тъй като сключеният между страните договор за доставка на рекламно оборудване от 21.06.2012 г. е нищожен поради липса на правно валидно волеизявление от страна на представляващия [фирма]. Релевират оплакване и за противоречие на арбитражното решение с обществения ред на Република България, което мотивират с твърдението за допуснато нарушение на конституционния принцип за равенство на страните в процеса, изразяващо се в това, че не е удоволетворена молбата на ответниците по иска (настоящи ищци) за спиране на арбитражното производство до приключване на образуваната прокурорска преписка във връзка с подписването на процесния договор и че не е налице надлежно упълномощаване на адвоката за участие в арбитражното производство. Според ищците, арбитражното решение съдържа и произнасяне по въпрос, с който арбитражният съд не е бил сезиран и това е присъждането на сумата 668 лв. – направени разноски от [фирма], [населено място] за извършената по делото експертиза.
Ответникът – [фирма], [населено място] – оспорва исковете, като счита за неоснователни всички твърдения на ищците за допуснати нарушения при постановяване на арбитражното решение по съображения, изложени в писмен отговор от 06.01.2014 г. и писмена молба от 24.03.2014 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, предвид релевираните в исковите молби основания и доводите и възраженията на страните, приема следното:
По допустимостта на исковете:
С оглед данните по делото, че арбитражното решение е връчено на ищците (ответници в арбитражното производство) на 29.07.2013 г., преклузивният 3-месечен срок по чл. 48 ЗМТА за отмяната му изтича на 29.10.2013 г. С подаването на двете искови молби на 18.10.2013 г., видно от пощенското клеймо на приложения по делото плик, този срок е спазен, което обуславя процесуална допустимост на предявените искове.
По основателността на исковете:
Настоящият състав намира, че не са налице и трите поддържани от ищците основания за отмяна на атакуваното арбитражно решение.
На първо място, не може да се счете, че арбитражният съд не е бил компетентен да разгледа отнесения пред него спор предвид липсата на сключено арбитражно споразумение, произтичаща от подписването на процесния договор за доставка на рекламно оборудване от 21.06.2012 г. (част от който е и арбитражната клауза) чрез електронен подпис, чийто срок е бил изтекъл. Твърденията на ищците в тази насока се опровергават категорично от заключението на допуснатата по тяхно искане в арбитражното производство експертиза, изготвена от [фирма], което дружество се явява и издател и администратор на електронния подпис. В заключението, прието без да е оспорено от страните, е направен категоричният извод, че: П. електронен документ, съдържащ текст на „договор за доставка на рекламно оборудване щендер за козметика”, е подписан с удостоверение за квалифициран електронен подпис; Документът е подписан от Т. М. Р. като представител на [фирма], който е титуляр на удостоверението за електронен подпис; Според автора, датата на подписване е 21.06.2012г., 16.31 часа G.; Съдържанието на документа не е било модифицирано след неговото подписване; Удостоверението за квалифициран електронен подпис, с което е подписан процесният документ, е прекратено на 13.07.2012 г. в 16.51 G..
Освен от посоченото доказателство, установяващо категорично валидността на процесния договор, а съответно и на включената в него арбитражна клауза, изводът за компетентността на арбитражния съд да разгледа повдигнатия пред него спор, произтича и от предвидената в чл. 7, ал. 3 ЗМТА, а също и в Правилника за решаване на делата при Арбитражен съд за търговски спорове (чл. 2, ал. 3) презумпция за наличие на арбитражно споразумение в хипотезата, когато ответникът участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража.
От съдържащите се доказателства в приложеното арбитражно дело № 4/2013 г., по което е постановено атакуваното решение, се установява, че в случая посочените две кумулативни предпоставки, а именно – липса на своевременно оспорване компетентността на арбитража и участие в арбитражното производство – са осъществени. Видно от отговорите на исковата молба, ответниците в арбитражното производство [фирма] и Т. М. Р. изобщо не са оспорили компетентността на арбитражния съд по повдигнатия пред него спор. Всички изложени от тях доводи и възражения касаят само съществото на спора, но не и компетентността на решаващия орган. Напротив, както в отговорите на исковата молба, така и в последващите молби от 09.04.2013 г. и 09.05.2013 г. арбитражният съд е сезиран и с конкретни доказателствени искания, подкрепящи изразеното становище по съществото на образуваното пред АС дело и по-конкретно – отправено е искане за допускане на експертиза с подробно поставени задачи на вещото лице. Всичко това сочи ясно и недвусмислено, че ответниците в арбитражното производство са предприели действия за участие в същото и за организиране на защитата си по същество.
С оглед изложеното, предявеният иск по чл. 47, т. 2 ЗМТА е неоснователен.
Настоящият състав намира за недоказано и второто поддържано от ищците основание за отмяна на атакуваното арбитражно решение – това по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА, аргументирано с отказа на решаващия орган да уважи искането им за спиране на арбитражното производство до приключване на образуваната по тяхна жалба прокурорска преписка за проверка относно наличието на извършено престъпление във връзка с подписването на процесния договор от 21.06.2012 г. Противоречие с обществения ред на Република България е налице, когато при разглеждането на арбитражния спор са нарушени онези правни норми, императивни и свръхповелителни по своя характер, закрепящи основните принципи на българското правораздаване, каквито са принципът за законност, за равенство на страните, за състезателност в процеса, за дирене на обективната истина и др. В случая не може да се приеме, че тези принципи са нарушени. Преценката за това, налице ли са предпоставките за спиране на производството или не, е в изключителната правораздавателна компетентност на решаващия орган, като правилността на същата не може да бъде проверявана от Върховен касационен съд по реда на чл. 47 ЗМТА.
Неоснователно е и твърдението за противоречие на арбитражното решение с обществения ред поради ненадлежното представляване на ищеца в арбитражното производство [фирма]. Доколкото се касае за засягане на чужди процесуални права, позоваването на същото от страна на настоящите ищци е недопустимо и не може да бъде обсъждано във връзка с поддържаното от тях основание по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА.
На последно място, не следва да бъде уважен и искът по чл. 47, т. 5 ЗМТА. Възлагането на разноските за назначената в арбитражното производство експертиза в тежест на [фирма] и Т. М. Р. е законна последица от изхода на спора, а не част от самия правен спор, отнесен за разглеждане пред арбитражния съд, за който трябва да е налице арбитражно споразумение. Ето защо, присъждането на посочените разноски не представлява произнасяне по въпрос, извън предмета на спора, както неоснователно се твърди от настоящите ищци.
С оглед изложените съображения, предявените искове са неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да заплатят на ответника [фирма] направените от него разноски в размер на сумата 1 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, чието заплащане в брой е удостоверено в представения договор за правна защита и съдействие № 45929 от 24.03.2014 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], [населено място] и Т. М. Р. от същия град срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 47, т. 2, т. 3, пр. 2 и т. 5 ЗМТА за отмяна на решението на Арбитражен съд за търговски спорове при С. „АСТС”, [населено място] от 18.07.2013 г. по а. д. № 4/2013 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет. 5 и Т. М. Р. от [населено място], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2 да заплатят на [фирма], [населено място], [улица] разноски за настоящото дело в размер на сумата 1 200 (хиляда и двеста) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: