3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
София,02.07.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 876/2012г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Е. Р. от [населено място] срещу решение № 2662 от 19.04.2012 г. по гр. д. № 9317/2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-В въззивен състав, поправено с решение от 20.06.2012 г., с което, след отмяна на постановеното от Софийски районен съд, 78 състав решение № ІІ-78-79 от 31.03.2011 г. по гр. д. № 20185/2010 г., е отхвърлен предявеният от касатора срещу Н. Б. А. от [населено място] положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на сумата 20 000 лева по запис на заповед от 21.09.2008 г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 12.03.2009 г. по ч. гр. д. № 9585/2009 г. на СРС, 78 състав.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Изразява несъгласие с извода на съда, че процесният запис на заповед е нищожен поради липса на задължителния реквизит по чл. 535, т. 4 ТЗ – място на плащане, като твърди, че с посочването на населеното място изискването на закона следва да се счита спазено, без да е необходимо посочването и на точния адрес. Освен това, според касатора, в случая са налице и предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 536 ТЗ за заместващия реквизит, т. е. че за място на плащане следва да се счита мястото на издаване на ценната книга, независимо, че в нея са посочени два адреса на издателя й.
В изложението по чл. 284, а. 3, т. 1 ГПК като значим за делото е поставен въпросът: „Необходимо ли е с оглед редовността на записа на заповед същият да е предявен и да има посочено място на плащане; Отразява ли се на редовността на записа на заповед обстоятелството, касаещо мястото на плащане, след като за такова е посочен [населено място], а длъжницата имала два адреса в [населено място] и [населено място]”. Според касатора, този въпрос е решен в противоречие с т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС, а освен това е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата по касация – Н. Б. А. от [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 30.08.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за дължимост на сумата 20 000 лева по заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 12.03.2009 г., издадена по реда на чл. 417, т. 9 ГПК по ч. гр. д. № 9585/2009 г. на СРС, 78 състав, въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед от 21.09.2008 г. е нищожен, тъй като не отговаря на императивните законови изисквания за редовност и по-конкретно – липсва посочено място на плащане. Според решаващия състав, посочването, че плащането следва да се извърши „в [населено място]”, не е достатъчно, за да се приеме за изпълнено изискването по чл. 535, т. 4 ТЗ, тъй като е необходимо да е посочен точно определен адрес. Освен това, съдът е преценил, че тази непълнота в менителничния ефект не може да бъде запълнена по правилата на чл. 536, ал. 3 и ал. 4 ТЗ, доколкото в него не е посочено място на издаване, от една страна, а от друга – в същия на две различни места до името на издателя фигурират едновременно два различни адреса: в [населено място] и в [населено място].
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По отношение на онази част от поставения въпрос, която е свързана с необходимостта от предявяване на записа на заповед с оглед редовността му, не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е значим за изхода на делото, тъй като този въпрос нито е бил спорен по делото, нито съдът се е произнесъл по него в постановеното въззивно решение. От начина, по който е формулиран в останалата му част /изр. 2/, въпросът също не се явява обуславящ за конкретното дело. В случая решаващият състав не е преценил записа на заповед като неотговарящ на изискването по чл. 535, т. 4 ТЗ поради наличието на два адреса на издателя по него, а е обсъждал този факт с оглед редовността на ценната книга от гледна точка на друг задължителен реквизит – „място на издаване”, отсъствието на който е счел за самостоятелно основание за нищожност на ценната книга.
Предвид липсата на релевантен въпрос, не следва да бъде преценявано наличието на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Още повече, че същите са и недоказани – в подкрепа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК не е представена съдебна практика, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е мотвирано единствено със съображения, че „производството по чл. 415, ал. 1 ГПК е ново след влизане в сила на ГПК от 01.03.2008 г. и за развитието на правото е необходимо да няма противоречие в съдебната практика”, т. е. отсъства аргументация на това основание, която да е отнесена към конкретния случай.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2662 от 19.04.2012 г. по гр. д. № 9317/2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-В въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
3