4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
София, 10.07.2014 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2008/2014 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу постановеното от Софийски апелативен съд определение № 671 от 21.03.2014 г. по гр. д. № 4727/2013 г., с което е допуснато обезпечение на предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 93 ЗЗД и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД чрез налагане на запор върху банковите сметки на същото дружество в [фирма] и [фирма] до размер на сумата 137 710 лв.
Частният жалбоподател счита въззивното определение за неправилно с твърдението, че в противоречие със закона съдът е допуснал обезпечение, без да посочи цената на предявения иск, както и че наложеният запор върху банковите му сметки до размер на сумата 137 710 лв. надхвърля обезпечителната нужда, доколкото запорираната сума е почти двойно по-голяма от размера на претендираната с исковата молба главница. В частната жалба е релевирано изрично оплакване и за неконкретизираност на обезпечителната мярка поради това, че запорът е наложен едновременно върху всичките банкови сметки на ответника по исковете, като не е посочен конкретният размер на вземането му от всяка банка и по всяка сметка в последователност.
Към частната жалба е представено и изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, което обаче не следва да бъде съобразявано предвид обстоятелството, че се касае за първоинстанционен акт на въззивния съд, а не за хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, когато обезпечението е допуснато от въззивния съд след отмяна на обжалваното пред него определение за отказ да бъде допуснато такова.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да допусне обезпечение на предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 93 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху сметките на същото дружество в [фирма] и [фирма] до размер на сумата 137 710 лв., въззивният съд е приел, че за ищеца съществува правен интерес от исканото обезпечение и че посочената обезпечителна мярка е подходяща. Този извод е мотивиран от една страна с факта, че исковете са уважени от първоинстанционния съд, а от друга – с големия размер на задължението и с опасността дългът да не може да бъде събран. Обезпечението е допуснато при условията на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК – предоставяне на парична гаранция в размер на 14 000 лв.
Определението е правилно.
Допускането на обезпечение е обусловено от наличието на определени предпоставки – допустимост и вероятна основателност на иска, наличие на обезпечителна нужда и адекватност на исканата обезпечителна мярка. В случая тези предпоставки са осъществени. Предмет на предявените искове е присъждането на сумата 70 410 лв. – част от дължим задатък; сумата 700 лв. – мораторна лихва върху първата сума от датата на забавата до датата на завеждане на исковата молба и законната лихва върху главницата за периода от завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане. С оглед предмета на търсената от ищеца защита, налагането на запор върху банковите сметки на ответника се явява подходяща обезпечителна мярка, тъй като без нея би се осуетило изпълнението на евентуално позитивно за ищеца решение по спора. Вероятната основателност на предявените искове произтича от уважаването на същите от първоинстанционния съд, който правен резултат впоследствие е потвърден с постановеното на 27.03.2014 г. въззивно решение.
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за незаконосъобразност на атакуваното определение поради непосочване в него на цената на исковете, предмет на обезпечението. Действително, въззивният акт не съдържа изрично посочване на цената на всеки от обезпечените искове, а само общата сума, за която е наложена обезпечителната мярка – 137 710 лв. Тази сума обаче представлява сбор именно от сумите, предмет на спора, посочени конкретно от ищеца в молбата му за допускане на обезпечение в съответствие с изискването на чл. 395, ал. 1 ГПК и присъдени с първоинстанционното решение. В тази връзка следва да се отбележи, че по отношение на претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата за периода след датата на исковата молба изискването за посочване цената на иска не би могло да бъде спазено, тъй като размерът на лихвата е в зависимост от момента на погасяването на главния дълг, т.е. обезпечението на тази претенция следва да бъде допуснато само за натрупаната вече лихва от исковата молба до датата на подаване на молбата за допускане на обезпечение, която в случая, според изчисленията на ищеца в молбата му по чл. 395 ГПК, възлиза на сумата 66 197.34 лв. Поради тези съображения не може да се счете, че не е спазено изискването на закона за посочване на цената на исковете, нито че е налице свръх обезпечаване на предявените искове.
Като неоснователно настоящият състав преценява и оплакването в частната жалба за неконкретизираност на наложената обезпечителна мярка. Изискването за посочване номерата на сметките и съответно наличността по тях е неоправдано и неоснователно, с оглед установения в чл. 62 ЗКИ специален ред за разкриване на банкова тайна. За налагане на тази обезпечителна мярка е напълно достатъчно да бъде посочена банката, в която са разкрити сметки на ответника, което в случая е изпълнено, а дали ще бъдат запорирани всички негови сметки или само част от тях – е въпрос на техническо изпълнение на запора и това зависи от наличността по сметките.
С оглед изложеното, постановеното от въззивния съд определение за допускане на обезпечение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 671 от 21.03.2014 г. по гр. д. № 4727/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: