О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
Гр. София, 13.07. 2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 11.04.2018 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
т. д. № 2906/2017 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. АД [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1241/31.05.2017 г. по т.д.№ 4076/2016 г. на САС, ТО, 9 състав в частта, с която е потвърдено обжалваното първоинстанционно решение по т.д.№ 8359/2014 г. на СГС, VІ-21 състав за отхвърляне на иска на касатора с правно основание чл.92 ЗЗД против Р. К. С. О. [населено място], А. А. от [населено място] и Г. Х. П. от [населено място] за солидарно заплащане на сумата 31 030.80 лв. – неустойка по чл.10 от договора, сключен на 21.08.2013 г. между дружествата с участието на солидарните съдлъжници.
В жалбата се излагат оплаквания за материална незаконосъобразност на решението по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. Оспорва се решаващият извод на съда, че така уговорената между страните неустойка е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. По подробно изложени съображения се моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва от момента на неговото предявяване.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се моли касационна проверка да бъде допусната на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК /в съответната редакция на нормата преди изменението на ГПК, обн. с ДВ бр.86/2017 г./, по следните правни въпроси: 1/ Кои са критериите, които съдът следва да съобразява при произнасяне по възражение за нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави; 2/ Може ли неустойката за изпълнение на договорно задължение да надхвърля по размер очакваните вреди от неизпълнението му; 3/ Към кой момент следва да се преценява валидността на неустойката – към момента на сключване на договора или към момента на неизпълнението му. Твърди се, че обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителна практика на ВКС по тези въпроси, съответно приложена.
Против касационната жалба са постъпили писмени отговори от Г. П. и от А. А. – чрез назначените им от съда процесуални представители, със становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касационната жалба Р. К. С. О. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, с оглед доводите по чл.280 ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.283 ГПК, против въззивно решение, подлежащо на касация.
От фактическа страна въззивният съд е приел, че претендираната с исковата молба неустойка по чл.10 от сключения между страните договор е уговорена в случай на неговото прекратяване и ако Р. К. С. О., на когото са предоставени за безвъзмездно ползване движими вещи /кафемашини и обзавеждане за търговски обект, подробно описани/, не върне същите в 3-дневен срок от прекратяването на договора. Неустойката е в двоен размер на посочената в договора стойност на вещите. Същевременно съдът е преценил, че същите имат обслужващо предназначение спрямо основната цел на договора – продажбата на кафе „С.”, което ползвателят е длъжен да закупува от Б. АД в определени минимални количества, съответно да го предлага ексклузивно. За да потвърди решението на първата инстанция, с която искът за присъждане на неустойката е отхвърлен, съставът на въззивния съд е приел, че основанието й е неизпълнение на задължението за връщане в срок на вещите, предоставени за ползване. Посочил е, че това задължение не засяга правото на собственост на ищеца, респективно правото да ги получи обратно, а само възможността му да извлича ползи от тях. Поради съизмеряването на неустойката със стойността им, а не със стойността на ползването им, при това – в двукратен размер; и при условие, че интересът на ищеца във връзка с ползването на същите вещи за целия срок на договора е бил отчетен при уговарянето на неустойката по чл.9 от договора, искът за която е уважен за сумата от 48 140.40 лв., съдът е намерил за категорично обоснован извода, че уговорената неустойка по чл.10 от договора надхвърля значително присъщите й функции, като се превръща в средство за неоснователното обогатяване на ищеца. На посоченото основание е счел същата за нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Настоящият съдебен състав намира, че решението в обжалваната част не следва да се допуска до касационно обжалване, т.к. по формулираните от касатора въпроси не се установяват поддържаните факултативни предпоставки за достъп до касация. Липсва противоречие между приетото от въззивния съд и задължителните указания на ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, както и с решенията на ВКС по чл.290 ГПК, постановени по т.д.№ 3633/2014 г. на І ТО и по т.д.№ 426/2012 г. на ІІ ТО. Действителността на неустоечната клауза не е преценявана към момент, различен от този на сключването на договора, а при преценката й са съобразени естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение, наличието на други обезпечения, вида на уговорената неустойка и на съответното неизпълнение, съотношението с очакваните вреди на неизпълнението и пр., макар и чрез различни от използваните в цитираната задължителна практика изразни средства. Освен това, сочените от касатора решения по чл.290 ГПК са постановени по правни въпроси, различни от поставените в настоящото производство, поради което се преценяват и като неотносими към селективното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1241 от 31.05.2017 г. по т.д.№ 4076/2016 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 9 състав, в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: