Р Е Ш Е Н И Е
№ 483
СОФИЯ, 06. 11. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 18 май 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1155/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. ”а” ГПК/ отм./ във вр. с §2, ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. В. П. и Е. А. П. против решение № 673 от 11.01.2008 г. по в.гр.д. № 242/07 г. на Б. окръжен съд. В жалбата са развити подробно доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото и на материалния закон – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б.”в” ГПК/ отм./.
Ответниците по касация Е. В. К., К. В. П., И. Г. Т., Г. И. Т. и В. И. Б. чрез своя пълномощник адв. Б изразяват становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение за да се произнесе по касационната жалба, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решението на Районен съд Г. Д. , постановено на 14.02.2007 г. по гр.д. № 748/06 г. и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на И. В. П. и съпругата му Е. А. П., че Е. В. К., К. В. П., И. Г. Т., Г. И. Т. и В. И. Б. са собственици общо на 3/5 ид. части от недвижим имот, представляващ УПИ * 46 в кв. 9 по плана на с. Н., Б. област, с площ от 735 кв.м., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 56 кв.м., масивна сграда със застроена площ 32 кв.м., паянтова сграда с площ 24 кв.м., паянтова сграда с площ 35 кв.м. и паянтова сграда с площ от 12 кв.м. Въззивният съд е приел за установено, че процесният имот има наследствен произход от В. Я. П. , поч. на 18.08.1985 г. Жалбоподателите са живяли заедно с общия наследодател, а след смъртта му продължили да живеят в имота и да го поддържат. След обсъждане на събраните доказателства е намерил за неоснователно възражението на жалбоподателите, че са придобили целия имот на основание придобивна давност, като се е обосновал с това, че по отношение на идеалните части на другите наследници на В. Я. П. те са имали качеството на държатели и не са доказали да са променили държанието във владение за себе си по начин, който сочи на отричане на техните права.
Въззивното решение е обосновано и законосъобразно. В съответствие със събраните по делото доказателства е изводът на въззивния съд, че процесният недвижим имот е бил в патримониума на наследодателя В към момента на откриване на наследството. По делото не са ангажирани убедителни доказателства приживе наследодателят да е дарил имота на своя син В. П. , за да го гледа и от този момент до смъртта на бащата жалбоподателите да са владяли имота като свой. В този смисъл са единствено показанията на св. П, дъщеря на жалбоподателите, които са обсъдени от въззивния съд съобразно изискванията на чл. 136 ГПК/ отм./ при отчитане на вероятната заинтересованост на свидетелката от изхода на спора и с оглед всички обстоятелства по делото.
Предвид обстоятелството, че след смъртта на В. П. върху процесния имот е възникнала съсобственост по наследяване, в тежест на сънаследника, който твърди да е придобил по давност частите на останалите сънаследници, е да установи, че е владял за себе си целия имот. Ползуването на съсобствения имот от един от сънаследниците не е достатъчно за придобиването му по давност. Счита се, че той е държател по отношение на частта на другите сънаследници и за да ги придобие по давност, следва да промени намерението си по отношение на тях, след което да ги владее в продължение на установения от закона давностен срок. Промяната на намерението трябва да бъде обективирана по отношение на останалите съсобственици по начин, който сочи недвусмислено, че съсобственикът отрича правата им върху идеални части от вещта. Такива доказателства, от които да бъде направен безспорен извод, че И. П. е превърнал държането във владение само за себе си, не са събрани. Извършването на ремонт и подобрения в имота през времето, когато е касаторите са живяли в него, по своето съдържание са действия по поддръжка на съсобствената вещта и не сочат на отричане на правата на останалите сънаследници.
Въззивното решение като постановено в отсъствие на въведените с касационната жалба основания по чл. 218б, ал.1, б. ”в” ГПК/ отм./ следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 673 от 11.01.2008 г. по в.гр.д. № 242/07 г. на Б. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :