Р Е Ш Е Н И Е
№ 483
гр. София, 03.12.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 13 ноември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев
ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева
Теодора Стамболова
при участието на секретаря Н. Цекова
и в присъствието на прокурора К. Колова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 1613/2013 година.
Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия П. А. А. от гр.С., лично и чрез неговия защитник – адвокат С. Б., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 1315/2012 г. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения, че е необоснован, а наложеното наказание – явно несправедливо. Исканията са за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото за ново разглеждане, за намаляване на наказанието.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са основателни само в частта за явната несправедливост на наложеното наказание.
Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С въззивно решение № 147/09.04.2013 г., Софийският апелативен съд, наказателна колегия, 2-ри състав, е потвърдил присъда № 305/23.10.2012 г., постановена по нохд № 3584/2012 г., на Софийски градски съд, наказателна колегия, 33-ти състав, с която подс. П. А. А. е бил признат за виновен в извършено на 17.11.2011 г., около 10.30 ч., в гр. Бухово, престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 12, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а”, вр. чл. 18, ал. 1 НК и осъден на петнадесет години лишаване от свобода, при “ строг” първоначален режим на изтърпяване в затвор от „закрит” тип. Произнесъл се е по предявеният граждански иск от Л. Д., зачетено предварителното задържане, присъдил е направените разноски и държавна такса, решил е въпроса с веществените доказателства.
С въззивното решение е постановено на основание чл. 40, т. 4 НК полагане на съответни медицински грижи за подс. А. по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
По довода за необоснованост на въззивния съдебен акт:
Поставените въпроси за необосноваността на съдебния акт не могат да бъдат предмет на касационна проверка, тъй като такова основание не е включено в разпоредбите на чл. 348, ал. 1 НПК. Поради това няма никакво законно основание за обсъждане доводите на касатора в тази насока.
По довода за допуснато нарушение на закона:
Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията във връзка с този довод, посочен в жалбите, се свеждат до твърдението, че неоснователно второинстанционният съд е потвърдил осъдителната присъда, въпреки липсата на доказателства за авторството на деянието и неправилна оценка на събраните по делото.
При приетите за установени и от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон е приложен правилно. По своята същност възраженията на подсъдимия и неговата защита, се свеждат до оспорване обосноваността на въззивното решение във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата, е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция, при установяване на правнорелевантните факти, свързани с предмета на доказване в процеса и извършвайки своя собствена преценка на събраните доказателства, не ги е възприела превратно, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подсъдимия, в осъществяване от обективна и субективна страна на състава, на посоченото престъпление, са изцяло подкрепени от показанията на св. Л. Д. – пострадал, К. Д., М. Д., Е. Комитски, разпитан и пред въззивната инстанция, на които основателно е дадена пълна вяра, частично от обясненията на подс. А., от приложените писмени доказателства, вкл. справка с рег. н. С 34211/06.12.2011 г. издадена от БТК [фирма], от експертните заключения. Следователно, вътрешното й убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен, задълбочен и самостоятелен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените източници, правилно оценени от тази съдебна инстанция, при спазване процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е осъществен състава на посоченото престъпление. Противоречията между данните в доказателствените средства, са били обсъдени подробно и задълбочено в мотивите, съобразно предписанията на чл. 339, ал. 2 НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Точно е посочено кои се кредитират изцяло, кои частично, на кои не се дава вяра и защо и на кои от тях се изгражда извода за виновността на подс. А.. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото на защита, на подсъдимия, няма никакво основание за контролиране по касационен ред на вътрешното убеждение, на въззивния съд, при вземане на решения от съществото на делото. В случая то е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване, на всички обстоятелства, като противоречивите данни от доказателствените средства са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимната обвързаност и съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства от въззивния съд, относими към предмета на доказване изводите, че се касае до опит за убийство при условията на опасен рецидив са напълно законосъобразни.
Посочените в касационната жалба възражения във връзка с този направен довод, са стояли на вниманието пред второинстанционния съд. Същият в мотивите си подробно се е занимал с твърденията, за липсата на доказателства доказващи вината на подсъдимия, за незаконосъобразността на осъждането му, като е изложил убедителни съображения, защо ги отхвърля, за достоверността на данните от доказателствените средства, за липсата на материални следи на местопрестъплението. Изложените в тази връзка мотиви са подробни, основаващи се на установените и приети данни по делото от събраните доказателства, поради което се споделят от настоящата инстанция и не се нуждаят от преповтаряне.
Второинстанционният съд е извършил всестранен и задълбочен анализ на всички събрани доказателства и е направил еднозначен извод, че подсъдимият е автор на това престъпление. Осъдителна присъда може да се постанови и на база само на косвени доказателства при положение, че след цялостното им и задълбочено обсъждане, съдът стигне до единствено възможен извод за виновността на подсъдимия. В случая, са налице свидетелските показания на пострадалия свидетел Л. Д., на св. К. Д., М. Д. и Е. К. П., на които основателно им е била дадена пълна вяра и на които е направен изключително подробен и задълбочен анализ от този съд, съпоставени са помежду си и с останалите събрани доказателства, вследствие на което е стигнато до законосъобразния извод, че същите са последователни и непротиворечиви.
И настоящата инстанция счита, че всички събрани доказателства в съвкупност, водят до единствения възможен извод, за виновността на подсъдимия, като изключват останали възможни версии. Налице е едно хармонично единство между уликите и останалите обективни доказателства, поради което този извод не буди никакво съмнение.
Съставът на Върховния касационен съд изцяло възприема изводите на въззивния съд, относно потвърждаване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на тази съдебна инстанция в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.
Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подсъдимия е извършил престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 12, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а”, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационните жалби, за отмяна на въззивното решение и оправдаването му.
По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:
И по това касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, изложените в жалбите възражения, са неоснователни. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс. А. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Софийският апелативен съд по реда на чл. 313 и 314 НПК е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена е възможност за искания и устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Подсъдимият е имал възможност да се защитава в присъствие на защитник и да дават обяснения по обвинението. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 – 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт.
Второинстанционният съд е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това тази инстанция не е възприела превратно доказателствата, /както се твърди в касационната жалба/, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от двамата подсъдими, съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от посочените гласни доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установил точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е било установено по несъмнен начин, че е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъдени за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на първоинстанционния съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.
В изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, мотивирано е обосновала отказа си да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна от подсъдимия, посочвайки в мотивите си установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали, кои се приемат и кои отхвърлят и какви са правните съображения за взетото решение. Затова възражението за липса на мотиви в тази връзка, се явява неоснователно.
С оглед на изложеното, доводът за допуснати съществени процесуални нарушения в двете жалби, се явява неоснователен.
По довода за явна несправедливост на наложеното наказание и присъдено обезщетение:
Основателно е възражението за явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивната инстанция е направила незаконосъобразен извод, че в случая не са налице основанията на чл. 58 НК. Деянието е завършило според постановената присъда във фазата на опита. Подс. А. след извършеното е предоставил превързочни материали на пострадалия с цел намаляване на кръвозагубата – прието от съдилищата, закарал е пострадалия с лек автомобил до болнично заведение – ВМА, за оказване на медицинска помощ. С оглед на всички тези посочени данни, преценени в светлината на чл. 18, ал. 2 НК, настоящата инстанция счита, че следва в случая да намерят приложение разпоредбите на чл. 58, б. „а” НК, при определяне размера на наказанието за този подсъдим. Налице са всички основания по чл. 58, б. „а”, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, за да бъде наложено наказание под определения в закона минимум. Съставът на Върховния касационен съд имайки в пред вид приетите обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца, счита че наказанието на подс. А. следва да бъде определено на десет години лишаване от свобода, в който смисъл трябва да бъде изменено въззивното решение. С оглед на това, намаляването размера на санкцията под установения законов минимум при приложение разпоредбите на чл. 58, б. „а” НК, е напълно оправдано, тъй като ще отговаря на целите й по чл. 36 НК, на задачите на наказателната репресия.
Неоснователно е и неподкрепеното от конкретни възражения твърдение за явна несправедливост на присъденото на пострадалия обезщетение. Съдилищата са спазили в пълна степен принципите на справедливостта по чл. 52 ЗЗД и са определили обезщетение за претърпени неимуществени вреди, което е съобразено с тях, с характера на нараняванията, с претърпените болки и страдания. Ето защо жалбата и в тази си част се явява неоснователна.
Имайки в пред вид всичко изложено, настоящата инстанция счита жалбата за основателна само в частта за определеното по размер наказание, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде изменен.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение
Р Е Ш И :
И З М Е Н Я въззивно решение № 147/ 09.04.2013 г., постановено по внохд № 1315/2012 г., на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, 2-ри състав, като НАМАЛЯВА наложеното на подс. П. А. А. наказание от петнадесет години лишаване от свобода, на ДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Председател:
Членове: