О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 485
София, 08.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4715 по описа за 2008г. на второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 10.08.07г. по гр.д. №45/06г. на Хасковския окръжен съд Ж. М. П. и Х. К. К. са били осъдени да заплатят на П. П. М. съответно сумите от 3002 лв. и 1000,67лв., представляващи припадаща се част от извършените от М. разноски за подобрения в съсобствен недвижим имот, ведно със законната лихва от 29.03.06г. до окончателното изплащане на сумите. За разликата до пълния предявен размер исковите претенции са отхвърлени като неоснователни. Окръжният съд е приел, че предявените искове са с правно основание чл.59 от ЗЗД и следва да се присъди това, с което ответникът се е обогатил, но до размера на обедняването, т.е. по-малката от двете суми – тази, с която се е увеличила стойността на имота, и направените разходи. /В случая по-ниска е увеличената стойност на имота/.
С решение №214 от 29.04.08г. по гр.д. №3/08г. на Пловдивския апелативен съд първоинстанционното решение е обезсилено. Въззивният съд е приел, че обстоятелствената част и петитума на исковата молба сочат на искове с правно основание чл.59 от ЗЗД – за неоснователно обогатяване на ответниците със стойността на извършените от ищеца подобрения. Тъй като постановеният от първата инстанция диспозитив е различен от търсената защита, решението на окръжния съд е процесуално недопустимо и следва да се обезсили, а делото да се върне за произнасяне по предявения иск.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Ж. М. П. и Х. К. К.. В изложението към нея се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът в производството П. П. М. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Същественият процесуалноправен въпрос, който се поставя в случая е за разликата между произнасяне по непредявен иск и даване на грешна правна квалификация на предявения иск, както и какви са правомощията на въззивната инстанция в двата случая. Поставя се и въпросът как следва да процедира въззивният съд, когато първоинстанционният съд е разгледал предявения иск, но постановил непрецизен диспозитив по него. В настоящия случай апелативният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС – т.4 от ТР №1 от 04.01.2001г., според което въззивният съд следва да се произнесе по съществото на правния спор тогава, когато рамките му са били определени пред първоинстанционния съд, както и в противоречие с решение №1386/16.07.02г. по гр.д. №1341/01г. на ІV ГО на ВКС, според което погрешната квалификация на предявения иск е порок, свързан с неправилното приложение на закона и не води до недопустимост на първоинстанционното решение. Това обуславя допускане на исканото касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №214 от 29.04.08г. по гр.д. №3/08г. на Пловдивския апелативен съд.
Указва на жалбоподателите Ж. М. П. и Х. К. К. в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса по сметка на ВКС в размер съответно на 60лв. и 20лв. и да представят вносните документи, в противен случай жалбата им ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: