Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
1317_10_opr288_y.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
С., 01.04. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и единадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 1317 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. агенция за приходите срещу въззивно решение от 19.04.2010 г. по въззивно гр.д. № 3040 /2008 г. на С. градски съд, г.о., ІІ в с-в., с което е оставено в сила решение от 17.06.2008 г. по гр.д. № 16561 / 2006 г. на С. районен съд, г.о., 59 с-в., с което е уважен иск на Г. М. С. срещу НАП с правно основание чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ за 2,385 лева, като е намерено за неоснователно възражение за погасителна давност.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно, излага основания за това и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като представя изложение за това, в което извежда правни въпроси и твърди, че те осъществяват основание за допускане на решението до касационно обжалване.
Ответникът в това производство Г. М. С. не изразява становище по касационната жалба.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, производството е висящо съгласно пар.25 от ЗИД ГПК (Д.В. бр.100 /2010 г.) и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева.
Спорът се свежда до основателността на възражение по чл.358,ал.1,т.3 КТ.
За да уважи иска, въззивният съд е приел, че за същия спор между страните е било вече висящо исково производство, прекратено след оттегляне на иска, тогава настоящото производство станало допустимо, претендираното обезщетение е глобално, а не периодично обезщетение, с прекратяването на другото производство по чл.119 ГПК (отм.) се заличават с обратна сила всички материално-правни последици от предявяването на иска (давността не следва да се счита спирана или прекъсвана), поради което началният момент, от който започва да тече давностният срок, не може да бъде по-рано от деня, следващ изтичането на целия процесен период на оставане без работа.
Основателно е твърдението на жалбоподателя, че разглеждането на въпроса за началото на погасителната давност за вземане за обезщетение по чл.225,ал.1 КТ в обжалваното въззивно решение е в противоречие[населено място] решение № 3 /19.03.1996 г. по гр.д. № 3 /1995 г. на ОСГК на ВКС.
Така е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 КТ за допускане на касационно обжалване на решението.
Жалбоподателят дължи на ВКС държавна такса за разглеждането на касационната му жалба в размер на 47.70 лева.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 19.04.2010 г. по въззивно гр.д. № 3040 /2008 г. на С. градски съд, г.о., ІІ в с-в..
Указва и дава възможност на Н. агенция за приходите в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната и жалба в размер на 47.70 лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.