5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№488
С., 12.10.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 647 от описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от Г. Н. М., чрез пълномощника й адвокат М. М. и от В. Н. М., против решение № 614 от 15.12.2011 г., постановено по гр.д. № 1110 по описа за 2010 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 231 от 29.03.2010 г. по гр.д. № 217 от 2002 г. на Районен съд-Сливница за уважаване на предявените от С. А. М., К. А. М., П. А. И. и С. А. Д. против В. Н. М. и Г. Н. М. ревандикационен иск по отношение на поземлен имот от * кв.м., образуван от частите на имоти пл. № * и * от * кв.м. и * кв.м., съставляващ основа на парцел *,*, кв.* по плана на [населено място], Софийска област и иск по чл.109 ЗС за премахване на построената в същия имот сграда, като на ответниците е признато право на задържане на основание чл.72, ал.3 ЗС до заплащане общо на сумата 1860.79 лв. – стойност на описаните подобрения.
Ответникът по касационната жалба С. А. М. счита, че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване, а П. А. И. и С. А. Д. не са изразили становище. К. А. М. е починала на 11.05.2011 г. и в правата й са конституирани наследниците й по закон – брат П. А. И. и сестри С. А. М. и С. А. Д. /участващи в производството и на собствено основание/.
Ищците са основали исковете на твърденията, че са собственици на имота по наследство от Г. Б. З. и решение № Г. от 12.06.2001 г. на ПК-гр.С.. Ответниците са оспорили исковете с доводи, че ищците не са собственици на процесния имот, тъй като общият им наследодател не е бил собственик; решението на поземлена комисия, въз основа на което ищците са се снабдили с нотариален акт за собственост е постановено от незаконен състав, поради което и констативния нотариален акт легитимиращ ги за собственици се явява нищожен.
Съдът е приел, че наследственото правоприемство на ищците е от А. И. Т., поч.1983 г., единствен наследник на Е. Г. Б., поч.1954 г., съпруга на Г. Б. З., поч.1933 г. и останала негов наследник и е счел за доказано наследяването от Г. Б. З., като обстоятелството, че не са единствените наследници не е пречка да търсят защита от трети лица-несобственици и да претендират предаване владението на целия имот. Прието е, че е доказана собствеността на ищците върху имота – същата е възстановена на основание чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, като нито отстъпеното на ответниците право на строеж, нито незаконно построената в имота вилна сграда са пречка за възстановяване на собствеността. Към 1.03.1991 г. макар и да е отстъпено право на строеж, не е налице законно построена сграда, нито към тази дата е започнал законно разрешен строеж. За неоснователни са счетени доводите за нищожност на Решение № Г. от 12.06.2001 г.на ПК-гр.С., постановено по реда на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ. Решението е издадено на 12.06.2001 г. при действието на ППЗСПЗЗ в редакцията му, обн. в ДВ, бр. 44 от 8.05.2001 г. при отмяна разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, т.е. законодателят не придава правно значение на обстоятелствата, свързани със състава на поземлената комисия (ОСЗ). Решението е издадено от надлежно назначени лица /удостоверение на МЗХ/, поради което неоснователно е възражението за незаконен състав на поземлена комисия. Пред нотариуса за издаването на нотариален акт № *, том *, рег. *, дело № */ * г., както е удостоверено от този орган с официална удостоверителна компетентност е представен заверен препис от процесното решение на Поземлената комисия от 12.06.2001 година, в което длъжностно лице е посочило, че решението е подписано от председател, секретар, четвърти и пети член на Комисията. Същото решение е приложено по административната преписка. Съгласно приложимия за случая чл. 34 З.(отм), когато решението е взето от колективен орган, то следва да бъде подписано от председател и секретар, представляващи поземлената комисия. Прието е, че представения пред нотариуса и по административната преписка официален препис от документ има официална доказателствена сила, като доказателствата по делото потвърждават констатацията на нотариуса за право на собственост върху имота описан в нотариалния акт №*, том *, рег. *, дело № */* г. За неоснователни за счетени и възраженията във връзка с оспорената собственост на ищците, че същата не е възстановена, поради липсата на помощен план по чл. 13а ППЗСПЗЗ. По силата на цитираната разпоредба чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ помощен план се изработва когато в одобрената кадастрална карта (кадастрален план) няма данни за границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по чл.11 от същия правилник, а в случая имотът е бил в регулация преди да придобие земеделски характер с изключването му от регулация с Решение № 370 от 12.10.1962 г. на ИК на С. в изпълнение на ПМС№ 216 за подобряване на градоустройственото планиране на населените места и увеличаване фонда на обработваемите земи. Чл. 13а ППЗСПЗЗ не е приложим и за възстановяване на собствеността няма основание, нито изискване за изготвяне помощен план, тъй като има необходимите данни за границите на имота. П. имот е бил отразен в кадастралната основа на плана от 1934 година, записан е в разписния лист (имотна ведомост) на наследодателят на ищците Г. З. и границите му са очертани, за тях има необходимите данни, включително и за местоположението и границите на имота по плана от 1986 година. Налице са необходимите графични отразявания и данни както за площите включени във възстановената собственост, така и за придаваемите площи за които регулационния план не е приложен, прилага се §8 ал. 1 ПЗР на ЗУТ отпада отчуждителното действие на регулационния план поради неприлагането му за придаваемите * кв. м. от парцела. Така за собственост на ищците се счита площта * кв.м. образувана от частите на имоти пл. № * и * от * кв.м. и * кв.м., съставляващи основа на парцел *,*, кв. * по плана на с. Г., Софийска област. При тези данни за местоположението и границите на възстановената на ищците собственост не е необходим помощен план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ, и констатацията на съдебно-техническата експертиза, че не е изготвен такъв не налага извод, че не е доказана възстановената на ищците собственост и нейните граници.
За доказан е приет и негаторния иск по чл. 109 от ЗС, тъй като построената в собствения на ищците имот сграда е незаконна /липсват строителни книжа и акт за узаконяване/ и пречи на собствениците ищци да упражняват в пълен обем правото си на собственост.
К. поставят еднакви въпроси и се позовават на едни и същи основания за допускане на касационно обжалване.
Считат, че относно легитимацията на ищците като собственици въз основа на представените в настоящото производство документи въззивното решение противоречи на решение № 48 по гр.д. № 626/2009 г. на СОС, с което са отхвърлени предявените от настоящите ищци искове по чл.108 ЗС и чл.109 ЗС за съседен имот. Посоченото решение е постановено при позоваване от страна на ищците на същите обстоятелства, съставляващи основание на ревандикационния иск и в настоящото производство и при представяне на същите доказателства. Следователно налице е противоречиво разрешаван правен въпрос дали въз основа на решение № Г. от 12.06.2001 г.на ПК-гр.С. за възстановяване правото на собственост на Г. Б. З. ищците се легитимират като собственици на процесния имот и е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Липсва противоречие на въззивното решение с Тълкувателно решение № 6/10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС, тъй като въззивният съд е осъществил косвен съдебен контрол върху легитимиращото ищците решение № Г. от 12.06.2001 г.на ПК-гр.С., като е приел, че същото е надлежно подписано от председателя и секретаря, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът следва ли да бъдат повторени всички процесуални действия, извършени преди производството по отмяна по реда на чл.233, ал.2 ГПК /отм./ е неотносим в случая, доколкото в касационната жалба липсват доводи, че съдът е обсъдил ненадлежно събрани доказателства, поради което и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
По въпросът за надлежния състав на органа по поземлена собственост е постановена практика по чл.290 ГПК, която е задължителна за съдилищата и на която въззивното решение съответства – например решение № 193 от 17.08.2011 г. по гр.д. № 1068/2010 г., ВКС, І г.о.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 614 от 15.12.2011 г., постановено по гр.д. № 1110 по описа за 2010 г. на Софийски окръжен съд.
В едноседмичен срок от съобщението всеки от касаторите да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд на Република България за разглеждане на касационната му жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: