2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 489
гр. София, 11.07. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 1051/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Л. Ц. в качеството на [фирма] – [населено място], срещу решение № 144 от 14.07.22010 г. по в. т. д. № 57/2010 г. на Великотърновски апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 31 от 15.03.2010 г. по т. д. № 156/2009 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторката – едноличен търговец против Л. А. в качеството на [фирма] иск с правно основание чл.327 от ТЗ за заплащане на сумата 30 105 лв., от която 13 500 лв. – стойност на 1 000 кг. хибридна царевица „К. 611” по фактура № 186/14.05.2008 г., и 16 605 лв. – стойност на 5 690 кг. хибридна царевица „К. 613” по фактура № 189/11.06.2008 г., и са присъдени разноски на ответницата в размер на 1 350 лв.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразност на възприетото от въззивния съд разрешение за нищожност на договорите за търговска продажба, от които произтичат претендираните с иска вземания. Касаторката се позовава се на нарушения при прилагането на Закона за посевния и посадъчен материал /ЗППМ/ като твърди, че съдът не е съобразил предвидения в закона различен правен режим за производителите и за търговците на сертифицирани семена, в резултат на което е достигнал до неправилен извод, че неспазването на законовото изискване за регистрирането й в качеството на търговец на продукция под режима на ЗППМ води до нищожност на продажбите. За незаконосъобразни счита и изводите в решението за неизпълнение на условието на чл.56, ал.1 от ЗППМ за представяне на сертификат по чл.32, ал.1 от ЗППМ при сключване на сделките. В жалбата е наведено и оплакване за нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на относимо към спора писмено доказателство – удостоверение от [фирма] за сертифициране на продадените количества хибридна царевица.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с два материалноправни въпроса, определени като обуславящи за изхода на делото. Въпросите са формулирани непрецизно, но уточнени от настоящата инстанция в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свеждат съответно до правното значение на въведените в ЗППМ режими – разрешителен и регистрационен, за производство и търговия с посевен и посадъчен материал и правните последици от неспазване на изискването за регистрация на лицата, които търгуват с такъв материал, относно сключените от тях договори за търговска продажба /1/ и последиците от неизпълнението на изискването на чл.56, ал.1 от ЗППМ търгуването със сертифицирани семена да се извършва със сертификат по чл.32, ал.1 от ЗППМ /2/. По отношение на първия въпрос касаторката сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, в подкрепа на което представя решение № 8528/03.10.2005 г. по адм. д. № 3296/2005 г. на ВАС, ІV отд., неправилно цитирано като решение на ВКС. Вторият въпрос е обвързан с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, аргументирано с отсъствие на съдебна практика по приложението на чл.56, ал.1 от ЗППМ. Приложното поле на касационното обжалване е аргументирано и с процесуалноправния въпрос за необсъждането на цитираното в касационната жалба удостоверение, във връзка с който се твърди основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и се цитират решение № 189/14.07.2005 г. по гр. д. № 2219/2003 г. на ВКС, ІV г. о., и решение № 1985/17.10.2005 г. по гр. д. № 1075/2005 г. на ВКС, ІV г. о.
Ответницата по касация Л. С. А. в качеството на [фирма] – [населено място], е депозирала писмен отговор по чл.287 от ГПК, в който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради отсъствие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение състав на Великотърновски апелативен съд е потвърдил решението по т. д. № 156/2009 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от В. Ц. в качеството на [фирма] против Л. А. в качеството на [фирма] иск по чл.327, ал.1 от ТЗ за заплащане на сумата 30 105 лв., формирана като сбор от сумите 13 500 лв. – непогасена цена на продадени 1 000 кг. хибридна царевица „К. 611” по фактура № 186/14.05.2008 г., и 16 605 лв. – непогасена цена на продадени 5 690 кг. хибридна царевица „К. 613” по фактура № 189/11.06.2008 г. Въззивният съд е възприел крайния извод на първоинстанционния съд за неоснователност на иска, макар и по съображения, различни от изложените в мотивите към обжалваното решение. За да приеме иска за неоснователен, решаващият въззивен състав се е позовал на нищожност на договорите за търговска продажба по двете посочени фактури, която нищожност е релевирана с възражение от ответницата – купувач. Нищожността е аргументирана с основанието по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД по съображения, че договорите са сключени в нарушение на императивните изисквания за търговия с посевен материал, въведени в чл.28 от ЗППМ и чл.12 от Наредба № 13/31.03.2004 г. за реда за издаване на разрешения на производители и заготвители на посевен и посадъчен материал и за регистрация на търговци на посевен и посадъчен материал, издадена от министъра на земеделието /обн. в ДВ бр.40/14.05.2004 г./. Съдът се е позовал на представеното от ответната страна удостоверение изх. № ИА 09-36/07.12.2009 г., издадено от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол /И./, с което е удостоверено, че ищцата не е вписана в регистъра на производителите, заготвителите и търговците на посевен и посадъчен материал и не е притежател на удостоверение и разрешение за производство и търгуване с такъв материал. Отсъствието на регистрация е приравнено на нарушение на чл.28 от ЗППМ и чл.12 от Наредба № 13/31.03.2004 г., а оттук – и на основание за нищожност на сключените от нерегистрирания търговец продажби на хибридна царевица. В подкрепа на така възприетото разрешение въззивният съд е цитирал решение № 95/06.07.2009 г. по т. д. № 663/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., което според вижданията му разрешава сходен на разглеждания казус.
Като неотносимо към основателността на предявения иск е преценено възражението на ответната страна за сключване на процесните договори в противоречие с разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗППМ, предвиждаща търгуването със сертифицирани семена да се извършва със сертификат по чл.32, ал.1 от ЗППМ. Въззивната инстанция е мотивирала становище, че сертификатът е от значение за действителните търговски продажби, доколкото дава право на купувача да получи търгуваната сертифицирана стока и прави изискуемо задължението на последния за плащане на цената, но с оглед нищожността на сключените от страните договори непредставянето му не рефлектира върху изхода на спора.
Въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол във връзка с първия поставен в изложението материалноправен въпрос – за значението на въведения със ЗППМ регистрационен режим за търговия с посевен и посадъчен материал и последиците от неспазване на изискването за регистрация на продавача – търговец по отношение на сключените договори за търговска продажба. Въпросът е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като разрешаването му от въззивния съд е довело до отхвърляне на предявения от касаторката осъдителен иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ.
Недоказано е основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поддържано по отношение на посочения въпрос. Представеното в тази насока решение № 8528/03.10.2005 г. по адм. д. № 3296/2003 г. е постановено от състав на Върховния административен съд, поради което не може да бъде отнесено към визираната в чл.280, ал.1, т.1 от ГПК задължителна практика на Върховния съд и Върховния касационен съд.
Осъществено е обаче основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, на което следва да се допусне касационното обжалване. Независимо, че формално касаторката се е позовала на това основание във връзка с другия материалноправен въпрос за приложението на чл.56, ал.1 от ЗППМ, доводите в изложението и в касационната жалба позволяват да се приеме, че като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е определен и въпросът за последиците от неспазването на предвидения в чл.28 от ЗППМ регистрационен режим за търговия с посевен и посадъчен материал. Законът не дава изричен отговор на така поставения правен въпрос, а същевременно по приложението на ЗППМ липсва константна и задължителна практика на ВКС, което насочва към извод за наличие на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК допълнителна предпоставка за достъп до касация. В отговора на касационната жалба ответната страна се е позовала на цитираното от въззивния съд решение № 95/06.07.2009 г. по т. д. № 663/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., но същото е неотносимо към спорния предмет на настоящото дело. Макар да е постановено по реда на чл.290 от ГПК и да съставлява задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, решението дава отговори на въпроси, свързани с предвидения в Закона за фуражите /отм./ регистрационен режим за търговия с продукти или вещества, предназначени за храна на животните, и последиците от неспазването му по отношение на сключените търговски продажби на фуражи, които не могат да бъдат отнесени към регулираните от Закона за посевния и посадъчен материал правоотношения.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по другите два въпроса – за значението на сертификата по чл.32, ал.1 от ЗППМ във вр. с чл.56, ал.1 от ЗППМ и за необсъждането на издаденото от [фирма] удостоверение. Първият въпрос не е обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК с оглед възприетото от въззивния съд разрешение за неотносимост на сертификата към изхода на спора, предвид нищожността на сключените между страните договори за търговска продажба. Процесуалноправният въпрос съставлява по същността си довод за процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение, релевантен за касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК. Поради значимостта им за правилността на обжалвания съдебен акт въпросите следва да бъдат разгледани при осъществяване на касационния контрол по реда на чл.290 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 144 от 14.07.22010 г., постановено по в. т. д. № 57/2010 г. на Великотърновски апелативен съд.
УКАЗВА на касаторката В. Л. Ц. в качеството на [фирма] – [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 602.10 лв. /шестстотин и два лв. и десет ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :