Р Е Ш Е Н И Е
N 49
София, 30.03.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари…………………..
две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател:ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
секретаря………….Р. ИВАНОВА…………….……………………………………………… в присъствието на прокурора …………….………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 5040/2014 година.
Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
Образувано е по молба на А. И. И. от София с искане да се отмени влязлото в сила решение от 20.03.2013 година по гр.д. № 12657/2012 година на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-66-241 от 06.03.2012 г. по гр.д. № 11711/2011 г. на Софийския районен съд, 66 състав. С него са уважени искове на [фирма] срещу А. И. И. с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД. В молбата за отмяна се поддържа, че молителят е собственик на апартамент в София, [улица]бл. № 2, вх. А, ап.№ 9, в който никога не е живял, не обитава адреса и не може да бъде намерен на него. Съобщенията са приемани от наемателя Н. М., който не е от кръга на лицата по чл.46, ал.2 ГПК и не е имал интерес да го уведомява за започналите съдебни процедури, тъй като негово е било задължението да заплаща топлинната енергия. Нещо повече – участвал по делото с адвокатско пълномощно, въпреки че никога не е бил упълномощаван от молителя. Представя заверено копие от удостоверение за постоянен адрес, образец от подпис, договор за наем от 30.11.2008 г. и анекс към него от 05.01.2010 г.
Ответникът [фирма], София, не е заявил становище.
Молбата за отмяна е постъпила в срока по чл.305, т.5 ГПК и е процесуално допустима с оглед данните за прекратяване на договора за наем през м. 02. 2014 г. и писмо от 22.07.2014 г. на НОИ до ЧСИ М. Б. и до молителя за образуваното изп. дело и налагането на запор по него, съпоставени с датата на депозиране на настоящата молба, която е от 17.03.2014 г. Разгледана по същество тя е неоснователна поради следното:
Съгласно чл.303, ал.1, т.5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредиведи обстоятелства, които не е могла да преодолее. Разпоредбата визира случаите, когато страната е била лишена от възможност лично или чрез пълномощник да вземе фактическо участие в разглеждането делото и е едно от проявленията на принципа за обезпечаване участието на страните в гражданския процес. В случая молителят заявява, че съдът е допуснал нарушение на чл.46, ал.2 ГПК, но това твърдение не се оправдава от фактическа и правна страна.
От данните по делото се установява, че през исковия период 2007 – 2010 г. той има постоянен адрес в София,[жк]ІV, бл.№ 402, вх. В, ет.04, ап.024 – удостоверение от 14.03.2014 на Столична община, район Надежда. Установява се също така, че по силата на договор за наем и анекс към него лицето Н. Б. М. е наемател, а молителят наемодател на апартамент в София, [улица]бл. № 2, вх. А, ап.№ 9, за който е водено настоящото дело, както и че наемателят е приемал призовките до собственика и титуляр на партидата с топлофикация, със задължение да му ги предаде – чл.46, ал.2 ГПК. Другото лице, приело призовките, живее на адреса и е от кръга на тези, на които те могат да се връчат надлежно. Тъй като наемателят- получател е притежавал адвокатска правоспособност, той е представлявал молителя по делото с [фирма] във всички съдебни инстанции, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 08.07.2011 г. Дали двата подписа, положени в него за „клиент” принадлежат на молителя, съответно дали овластяването е надлежно, следва да се установи в друго дело посредством допустими доказателствени средства. Производството по чл.303 ГПК е извънреден способ за отмяна на влезли в сила решения и може да се използва успешно само тогава, когато са изпълнени изискванията на хипотезите, лимитирани в него, респ. в производството за отмяна не могат да се установяват елементи от съставите на правните норми, които обосновават основателността й. Ето защо съдът приема, че не следва да се допуска отмяна на посоченото от молителя основание.
По изложените съображения и на основание чл.307, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. И. И. от София с искане да се отмени на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК влязлото в сила решение от 20.03.2013 година по гр.д. № 12657/2012 година на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-66-241 от 06.03.2012 г. по гр.д. № 11711/2011 г. на Софийския районен съд, 66 състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.