Р Е Ш Е Н И Е
№ 49
София, 04.04.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева т.д. № 50236 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 802 от 14.11.2016 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1164 от 03.06.2015 г. по гр.д. № 404/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което са отхвърлени предявени от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 99, ал. 2 ЗЗД за сумата 202000 лева и чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 62306,67 лева
Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос по приложението на чл. 116, б. „а” ЗЗД, а именно съставлява ли извънсъдебно признание на длъжника, прекъсващо давността, изявлението на главния счетоводител на дружество търговец, както и вписването на дълга в счетоводството на търговеца, в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит, явяващ се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
По материалноправния въпрос по приложението на чл. 116, б. „а” ЗЗД:
Съгласно трайно установената съдебна практика, по правната си същност признаване на вземането от длъжника е едностранното му волеизявление, с което той пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. Признаването на вземането по чл. 116, б. „а” от ЗЗД трябва да е направено в рамките на давностния срок и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не до наличието на фактите, от които задължението произхожда. Признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, когато те изразяват по ясен начин волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретно задължение към кредитора.
За да прекъсне давността по смисъла на чл. 116, б. „а” ЗЗД, длъжникът трябва да е да направил недвусмислено волеизявление, че задължението му към кредитора съществува към момента, в който е направено волеизявлението, без значение дали с признанието си длъжникът цели да прекъсне давността и кога и по какъв начин кредиторът е узнал за направеното признание. Без значение е и по какъв повод е направено признанието на дълга и пред кого, както и до кого е адресирано. Достатъчно е волеизявлението на длъжника за това да е еднозначно – писмено или устно; обективирано пред свидетели или пред държавен орган, който може да го е удостоверил и в официален документ или да е изразено чрез недвусмислени конклудентни действия – решение № 131 от 23.06.2016 г. гр.д. № 5140/2015 г. ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Изявлението на главния счетоводител на дружество търговец за признание на дълга прекъсва давността на основание чл. 116, б. „а” ЗЗД, когато представляващият дружеството не се е противопоставил на признанието веднага след узнаването му – чл. 301 ТЗ. Прекъсва давността и вписването на дълга в справките декларации на търговеца по ЗДДС, подадени до ТД на НАП и ползването на данъчен кредит – в този случай длъжникът е направил недвусмислено изявление за задължението си към кредитора пред държавен орган; изявление, с което не само се доказва съществуването на дълга, но се признава и задължението към кредитора за декларираното вземане, т.е. тези действия на търговеца съставляват писмено, еднозначно волеизявление за признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а” ЗЗД.
По основателността на касационната жшалба:
В обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд е прието за установено, че с договор от 31.07.2008 г., [фирма] е прехвърлило възмездно на ищеца по делото [фирма] свое съществуващо към 31.07.2008 г. вземане от ответника [фирма] на стойност 202000 лева, произхождащо от незаплатена продажна цена на горивни материали. Цесията е била съобщена на длъжника от първоначалния кредитор с уведомление изх. № 57 от 12.08.2008 г. С писмо
от 22.01.2009 г. цесионерът е поискал от длъжника да потвърди вземането, което е било сторено от главния счетоводител на ответното дружество, потвърдил съществуването на вземането и с последващи изявления от 03.02.2010 г. и от 14.12.2010 г. На 15.11.2011 г. ответното дружество отново е потвърдило пред ищеца вземането в размер на 202000 лева с писмо, изходящо от управителя на дружеството. На 15.01.2013 г. ищецът е поканил ответника да погаси доброволно задължението си, ведно със законната лихва от датата на изискуемостта му, което ответникът не е изпълнил. При така установените факти въззивният съд е приел, че искът за заплащане цената на стоката е неоснователен, тъй като вземането е погасено по давност. Приел е, че цената се е дължала от момента на получаване на стоката по фактури от 24.03.3005 г. и от 30.06.2005 г., от който момент е започнала да тече петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД за погасяване на вземането. Приел е, че към момента на изтичане на давностните срокове – 30.06.2010 г. няма данни давността да е прекъсната на някое от основанията по чл. 116 ЗЗД; че изявленията за признаване на вземането са направени от главния счетоводител, без да е изрично овластен за това от представляващия дружеството, а към момента на направеното от управителя на дружеството признание за съществуване на дълга давността е била вече изтекла, поради което изявлението му не е породило ефект на прекъсването и. Приел е, че давността не е прекъсната и със счетоводните записвания на дълга при ответника и отразяването му в данъчните декларации, тъй като същите нямат за адресат кредитора, както и тъй като към 2014 г. задължението се води не към ищеца, а към цедента. Искът за сумата 202000 лева, съставляващи цена на получена и незаплатена стока е отхвърлен поради погасяване на вземането по давност, а с оглед обусловеният му характер, като неоснователен е отхвърлен и искът с правно основание чл. 86 ЗЗД.
В касационната жалба против въззивното решение на Софийски апелативен съд, постъпила от [фирма] се поддържа, че в нарушение на материалния закон съдът е формирал неправилен извод, че извършените от ответника признания не прекъсват давността на основание чл. 116, б. „а” ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни.
Изводът на въззивния съд, че към момента на изтичане на давностния срок на 30.06.2010 г. давността не е прекъсната на някое от основанията по чл. 116 ЗЗД е неправилен. Направените от главния счетоводител до ищеца кредитор изрични изявления за признаване на
вземането не са оттеглени от представляващия дружеството незабавно след узнаването им – при многократното подписване от управляващия дружеството на балансовите отчети и справката декларация до ТД на НАП. Дори и да се приеме, че управляващият дружеството не е узнал за извършените от главния счетоводител признания на дълга, то с писмо от 15.11.2011 г., управителят на ответното дружество е потвърдил пред ищеца вземането му в размер на 202000 лева, което изявление съставлява отказ от изтекла давност. Изводът, че давността не е прекъсната със счетоводните записвания на дълга при ответника е правилен – отразяването на фактурите и счетоводното им документиране само по себе си съставлява доказателство за съществуване на вземането, но отразяването му в данъчните декларации, подадени пред ТД на НАП вече е признание на вземането от длъжника пред държавен орган, прекъсващо давността на основание чл. 116, б. „а” ЗЗД. Без правно значение е, че отразяването на дълга е към цедента, тъй като извършеното цесия е била съобщена на длъжника, а цесионера ползва всички права на цедента по прехвърленото вземане, в. т. ч. и правата, произтичащи от признанието на дълга по чл. 116, б. „а” ЗЗД – чл. 99 ЗЗД.
Предвид изложеното, към момента на предявяване на иска на 03.02.2014 г. процесното задължение, изискуемо от 30.06.2005 г. не е погасено по давност, тъй като при условията на чл. 116, б. „а” ЗЗД давността е била прекъсвана през 2009 г.; 2010 г., 2011 г., 2012г. и 2013 г. Срещу предявения иск, доказан по основание и размер, ответникът е въвел единствено възражение за изтекла погасителна давност, което с оглед изложените мотиви е неоснователно, поради което, след отмяна на въззивното решение предявените искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 99, ал. 2 ЗЗД за сумата 202000 лева и обусловеният иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 62306,67 лева следва да бъдат изцяло уважени.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора, ищец в производството следва да бъдат присъдени направените в инстанционното производството съдебни разноски общо в размер на 33818,47 лева.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1164 от 03.06.2015 г. по гр.д. № 404/2015 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. с чл. 99, ал. 2 ЗЗД сумата 202000 (двеста и две хиляди) лева и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата (шестдесет и две хиляди триста и шест лева и шестдесет и седем стотинки) 62306,67 лева, както и сумата 33818,47 лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: