Р Е Ш Е Н И Е
№ 490
София, 30.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 26 май две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
При секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 1470/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. “а” ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. А. и Д. М. А. , починал в хода на производството пред ВКС и оставил за наследници М. Д. А. и М. Д. А., срещу въззивно решение № 388 от 03.12.2007г. по в.гр.д. № 638/2007г. на Старозагорския окръжен съд, с което е отменено решение № 25 от 06.06.2007г. по гр.д. № 39/2007г. на Чирпанския районен съд в частта относно делбените части на съделителите и в частта, с която е изключена от участие в делбата М. И. А. и с въззивното решение
– е допусната съдебна делба между И. М. А., М. И. А. и М. Д. А. по отношение на 5 бр. ниви, описани подробно в решението, при делбени части по 1/3 ид. част за всеки от съделителите и
– е допусната съдебна делба между И. М. А., М. И. А. и Д. М. А. по отношение на пасище от 1 дка, при делбени части по 1/3 ид. част за всеки от тях.
Ответниците по касация И. М. А. и М. И. А. , двамата от гр. П., молят решението да се остави в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че И. М. А. и Д. М. А. , заедно с починалата през 1995г. Мария К. Т. , са наследници по закон на М. А. М. , като И. и Д. са негови синове, а М. – преживялата съпруга. Със саморъчно завещание от 05.07.1993г. Мария К. Т. е завещала на внучката си М. И. А. принадлежащата й идеална част от парцел ****Х, имот 274, в кв. 47 по плана на с. Бр. Д. , принадлежащата й идеална част от парцел **** и 734а в кв. 63 по плана на същото село, както и принадлежащата й идеална част от нивите, останали в наследство от съпруга й М. Т. , описани по площ, категория и местонахождение. Като безспорно съдът е приел обстоятелството, че завещаните имоти са всички имоти, принадлежали на наследодателката към момента на смъртта й и поради това е приел, че е налице общо разпореждане /универсално завещание/ с имуществото на наследодателя, което придава качеството на наследник на лицето, в чиято полза е направено. Предявените от И. и Д. А. искове по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазените им части от наследството на М. Т. съдът е приел за неоснователни като погасени поради изтичане на предвидената в чл. 110 ЗЗД петгодишна давност. За начало на срока е приел момента на представяне на завещанието по гр.д. № 2174/1993г., когато заветникът е упражнил своите права по завещанието. Частите в съсобствеността съдът е определил като е приел, че частта на преживялата съпруга М, която съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН е равна на частта на всяко дете – в случая 1/3 ид. ч., по силата на универсалното завещание е преминала у М. И. А. По отношение на процесните пет бр. ниви, дарени с нот. акт № 125/1999г. от Д. А. на М. Д. А., съдът е допуснал делба при части по 1/3 ид. част за И. А. , М. И. /по силата на завещанието/ и М. А. /по силата на дарението/. Относно процесното пасище от 1 дка съдът е определил делбените части по 1/3 ид. част за И. и Д. А. и за М. И. /по силата на завещанието/.
Срещу така постановеното решение жалбоподателите правят оплаквания за материална незаконосъобразност в частта, с която М. И. е включена в делбата и в частта относно делбените части. Излагат доводи, че завещателното разпореждане в полза на М. И. не е универсално, а е частно, и придава качеството на заветник съгласно чл. 16, ал. 2 ЗН. Като заветник М. И. не може да се ползва от направения й завет на земеделски имоти, тъй като към момента на откриване на наследството през 1995г. завещателката не е притежавала завещаните имоти в реални граници. Съгласно чл. 27 ППЗСПЗЗ това е станало на 01.03.2006г., когато правото на собственост върху земеделските земи е възстановено с решение на ОСЗГ с план за земеразделяне.
Жалбата е основателна.
Завещателното разпореждане, извършено със саморъчно завещание на 05.07.1993г. от М. К. Т. в полза на внучката й М. И. А. , е с предмет идеални части от конкретно посочени недвижими имоти – парцел ****Х за имот 274 в кв. 47 по плана на с. Бр. Д. , парцел **** и 734а в кв. 63 по плана на същото село, ниви от 5 дка І кат., от 49,2 дка ІІ кат., от 7,1 дка ІІІ кат. и лозя от 17,4 дка, всички в с. Бр. Д. Независимо дали това е цялото имущество на наследодателката, тъй като завещателното разпореждане се отнася до определено, точно индивидуализирано имущество, съгласно чл. 16, ал. 2 ЗН то е частно и придава качеството на заветник на лицето, в чиято полза е извършено. За разлика от универсалното завещание, частното завещание /заветът/ има пряк транслативен ефект по отношение на конкретното завещано имущество, стига завещаната вещ да се намира в патримониума на завещателя при откриване на наследството. В нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 2 ЗН въззивният съд е приел, че завещанието е универсално и придава качеството на наследник на М. И.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗН заветът на една определена вещ е недействителен, ако завещателят не е собственик на тази вещ при откриване на наследството. От представеното по делото решение № 8930/01.03.2006г. на ОСЗГ с. Бр. Д. се установява, че възстановяването на правото на собственост на наследниците на М. А. Т. е извършено с план за земеразделяне, с посоченото решение. Завещателката М. Т. е починала на 23.04.1995г. Следователно към момента на откриване на наследството административната процедура по възстановяване собствеността на конкретен земеделски имот с решение на ОСЗГ не е била завършена. В този случай по общите правила на ЗН заветът е недействителен – в този смисъл т. 3 на ТР № 1/2004г., ОСГК на ВКС. Реституираните по ЗСПЗЗ земеделски земи съставляват новооткрито наследство според дефиницията на чл. 91а ЗН. Като е зачел права на М. И. по завещанието върху земеделските земи, предмет на делбата, които са индивидуализирани с плана за земеразделяне след откриване на наследството, съдът е постановил решението в нарушение на закона.
Изложеното налага отмяна на въззивното решение и решаване на спора по същество от настоящата инстанция.
Като съобрази правата на страните в съсобствеността на процесните пет бр. ниви, подробно описани в решението на въззивния съд, ВКС намира, че делбата на тези имоти следва да си допусне между И. М. А. – 6/12 ид. части /от които 1/3 по наследство от М. М. и 1/6 по наследство от М. Т. /, М. Д. А. – 5/12 от които 1/3 ид. част по силата на дарението и 1/12 ид. част по наследство от Д. А. , М. Д. А. – 1/12 ид. част по наследство от Д. А. , съставляваща неговата част от наследството на М. Т.
Относно процесното пасище частите на съделителите са 6/12 за И. А. и по 3/12 за М. А. и М. А. – по наследство от наследодателя им Д. А.
По изложените съображения решението на въззивния съд следва да се отмени в частта, с която делбата е допусната с участието на М. И. А. и по отношение на делбените части и вместо това да се постанови решение в изложения по-горе смисъл.
Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 388 от 03.12.2007г. по в.гр.д. № 638/2007г. на Старозагорския окръжен съд В ЧАСТТА, с която делбата е допусната с участието на М. И. А. и по отношение на делбените части и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Съдебната делба на пет бр. ниви, подробно описани в решението на въззивния съд, да се извърши между И. М. А., М. Д. А. и М. Д. А. при делбени части:
И. М. А. – 6/12 ид. ч.,
М. Д. А. – 5/12 ид. ч. и
М. Д. А. – 1/12 ид. ч.
Съдебната делба на пасище от 1 дка да се извърши между И. М. А., М. Д. А. и М. Д. А. при делбени части:
И. М. А. – 6/12 ид. ч,
М. Д. А. – 3/12 ид. ч. и
М. Д. А. – 3/12 ид.
Председател:
Членове: