3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 490
София , 16 декември 2013г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Юрий Кръстев
ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева
Теодора Стамболова
при секретар Н.Цекова …………..и в присъствието на прокурора Кр.Колова ……………………………..изслуша докладваното от съдията Елена Авдева
наказателно дело № 1684/2013 г.
Производството по делото е образувано на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК по искане на осъдения Д. Г. К. за възобновяване на производството по внохд № 68/2013 г. по описа на Окръжен съд – гр.Габрово нохд № 149/2013 г. по описа на Районен съд- гр.Габрово.
В искането се твърди, че делото приключило с налагане на прекомерно завишено наказание лишаване от свобода, което не съответства на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, сред които се откроява градивното му процесуално поведение.
Прокурорът пледира искането да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното :
Районният съд в гр.Габрово с присъда № 163/25.02.2013 г. по нохд № 149/2013 г.признал подсъдимия Д. Г. К. за виновен в това, че през периода 17-18 май 2012 г. в [населено място], [община], при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил „Ф. К.” и техническо средство, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи на обща стойност 396,50 лева от владението на две лица с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл. 195, ал.1, т.3 и т.4 във вр. с чл.194, ал.1 и чл. 29, ал.1, б.”а” във вр. с чл.26, ал.1 и чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
В тежест на подсъдимия били възложени и сторените деловодни разноски.
Окръжният съд в гр.Габрово с решение № 56 от 17.05.2013 г. по внохд № 68 по описа за 2013 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
Искането за нейната ревизия по реда на възобновяването е направено от процесуално легитимирана страна в законния шестмесечен срок и е допустимо.
Разгледано по същество то е неоснователно по следните съображения:
Единственото оплакване за явна несправедливост на наказанието не намира подкрепа в данните по делото.
Наказателното производство пред районния съд протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият, на основание чл.371, т.2 от НПК, признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тях. По този начин възникнала възможността той да получи облекчена санкция при условията на чл.58а от НК. В конкретния случай обаче съдът констатирал, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което по-благоприятен за подсъдимия е редът по чл.55 от НК /макар да не са изложени мотиви защо и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко/. От тази позиция наказателна санкция на подсъдимия била сведена до лишаване от свобода в размер, по-малък от максимално възможната редукция по чл. 58а, ал.1 от НК.
Изтъкнатите в искането смекчаващи обстоятелства–самопризнанието, спомогнало за установяване на престъплението, заявеното разкаяние, доброто процесуално поведение и положителни характеристични данни получили адекватна оценка, тъй като именно от тях последвал извод за налагане на наказание далеч под легалния минимум от три години лишаване от свобода, предвиден от законодателя за кражба, осъществена при условията на опасен рецидив с няколко квалифициращи признака.
В заключение настоящият състав приема, че наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, съответства на целите на чл. 36 от НК както на плоскостта на личната, така и на плоскостта на генералната превенция, поради което не следва да бъде намалено.
Водим от горното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т.5 от НПК
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Г. К. за възобновяване на производството по внохд № 68/2013 г. по описа на Окръжен съд – гр.Габрово .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.