РЕШЕНИЕ
№ 491
София, 02.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 450/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по § 2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218а, б. “б” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от адв. П пълномощник на ответника по исковата молба – Р. Е. ” АД” – град С., против решение №214/17.10.2007 г. по гр.д. №347/2007 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.к., 1 състав.
Обстоятелствата по делото са следните:
Я. К. Я. и Е. К. И., и двамата от град С., са предявили против “Р” А. – София, субективно съединени искове с правно основание чл.59 ЗЗД, и инцидентен установителен иск.
В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на квоти от по ? ид.части от празно място с площ по графични данни от около 1050 кв.м по скица от новия кадастрален план на град С., находящо се на ул.”И” №6, придобит по наследяване от К. Я. , собствеността на който им е възстановена на основание чл.2 ЗВСОНИ. Твърдят също така, че имота е реална част от национализираната през 1947 г. Стъкларска фабрика, собственост на събирателно дружество на братя А, като през 1948 г. дружеството е обособено като държавно стопанско предприятие – ДСФ “Н”, а съгласно отбелязване върху съставения на 28.10.1952 г. от ІІ РНС – София акт за държавна собственост №, имота е включен в района на завод “Е”, чийто правоприемник е ответника. Излага се, че собствеността им е била възстановена със заповед №57-529/31.7.1997 г. на СО, а район “Н” е отписал имота от актовите си книги. Поддържат, че ответника владее имота без правно основание, поради което молят същият да бъде осъден да им заплати по 5400 лева на всеки – обезщетение за периода от 01.12.1998 г.до 10.11.2003 г., като частичен иск за всеки от тях по 18000 лева. В хода на първоинстанционното производство от ищците е предявен инцидентен установителен иск за собственост относно процесния имот, конкретизиран като реална част от УПИ * и УПИ * от квартал 2 по плана на град С., м.”Н” по ЧЗРКП, утвърден с решение №25 по протокол №29/28.9.2001 г. с площ по графични данни от 1050 кв.м при граници: от изток – ул.”И”, от юг и запад І останалата част от УПИ * и от север – останалата реална част от УПИ * и УПИ *.
С решение от 28.11.2006 г. по гр.д. №4029/2003 г. Софийският градски съд, ГК, І отделение, 1 състав, е отхвърлил исковете.
С решение №214/17.10.2007 г. по гр.д. №347/2007 г., по въззивна жалба от ищците Я. К. Я. и Е. К. И., Софийският апелативен съд е отменил решението на първата инстанция и е уважил предявените претенции.
Въззивната инстанция е приела за безспорно, че закупения от наследодателите на ищците имот е бил застроен и национализиран по ЗНЧП и обособен в Държавна стъкларска фабрика “Н”, както и че със заповед №РД-57-529/31.7.1997 г. процесната площ, която не е застроена, е отписана от актовите книги на общинските имоти в район “Н” и е наредено предаването му на ищците.становено е по безспорен начин, че имота се владее от ответника и че същият представлява празно дворно място, идентично с част от имота, описан в съставените актове за държавна собственост и с тези по нотариалните актове от 1937 г. и 1946 г.
Софийският апелативен съд е приел за неоснователен доводът на ответника, че ищците са обезщетени по реда на ЗОСОИ, поради което не са налице предпоставките за възстановяване собствеността им по реда на чл.2 ЗВСОНИ. Съдът е стигнал до извод, че по категоричен начин е установено, че по реда на ЗОСОИ е налице обезщетяване само за 1720 кв.м, съгласно заповед №РД-24-88/23.02.1999 г. на министъра на промишлеността, като за разликата над посочения размер не е налице обезщетяване. Поради това въззивната инстанция е стигнала до извод, че процесния имот подлежи на възстановяване по ЗВСОНИ. Досежно факта, че процесното място не е обособено в самостоятелен УПИ е прието, че не е налице пречка за реституцията му, ако такова обособяване, при констатираната идентичност е възможна. С оглед данните от приетата съдебно-техническа експертиза е направен извод, че възстановяването на имота е възможно, като същият е обоснован с т.1. от ТР №1/1995 г. на ОСГК.
Въззивната инстанция е приела за неоснователни наведените от ответника по исковата молба доводи за наличието на съоръжения от техническата подземна инфраструктура. Изводът е обоснован с обстоятелството, че по делото не са събрани безспорни доказателства кога са изградени констатираните от вещото лице подземни проводи. Изводът е подкрепен и с представеното по делото удостоверение на “Т” А. , за липса на съществуваща топлопреносна мрежа, както че е установена по делото необходимост от отстояние , поради непосредствена близост до трафопост.
С оглед изложеното е прието, че инцидентния установителен иск е основателен, както и претенциите за обезщетение в предявените размери по частичните искове.
Срещу решението на Софийския апелативен съд е подадена касационна жалба от процесуалния представител на ответника по исковата молба – “Р” А. – адв. А, с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК, подробно изложени в жалбата.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представителна касационния жалбоподател – адв. А.
Ответниците по касация – Я. Я. и Е. И. , посредством процесуалните си представители – адв. Г адв. Русинов, са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.218 г ГПК/отм./ с които оспорват касационната жалба и молят тя да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.
В съдебно заседание оспорването на касационната жалба се поддържа от процесуалните представители на ответниците по касация – адвокати Г. и Р. , които депозират писмена защита.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писмения отговор и писмената защита на ответниците по касация, становищата на процесуалните представители на страните, изразени в съдебно заседание и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Решението на Софийския апелативен съд е правилно.
Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е приела, че ищците са материалноправно легитимирани по спора. Правилни са изводите, че безспорно е установено, че отчуждения имот е бил собственост на наследодателите на ищците и че същият е бил национализиран по ЗНЧП, както и че със заповед №РД-57-529/31.7.1997 г. на кмета на С. община п. място е отписано от актовите книги за общински недвижими имоти и е наредено предаването му на ищците, както и че имота се владее от ответника – касационен жалбоподател в настоящото производство. Законосъобразно е прието, че е налице идентичност между процесния имот от една страна, и част от имота описан в съставените актове за държавна собственост и тези по представените от ищците нотариални актове от 1937 г. и 1946 г.
Правилно въззивната инстанция е стигнала до извод, че за процесната площ не е налице обезщетяване по ЗОСОИ, поради което следва да се проведе реституция по чл.2 ЗВСОНИ. Този извод е обоснован с ангажираните по спора доказателства, които установяват, че по реда на първия посочен по-горе закон е налице обезщетяване само за 1720 кв.м. Правилно е прието, с оглед заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, приета от въззивния съд, че при наличието на възможност за обособяване на терена в самостоятелен УПИ, реституцията е допустима. Този извод е съобразен с т.1, изречение второ от ТР №1/1995 г. на ГСГК на ВС.
Законосъобразни и обосновани са изводите, че не е налице хипотезата на чл.2, ал.1 ЗОСОИ, доколкото същата не е доказана по категоричен начин. Поради това в случая е приложима правната норма на чл.2, ал.6 от същия закон.
Изложеното сочи на неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да се остави без уважение, а решението на въззивната инстанция – в сила.
Водим от горните съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза първа, ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №214/17.10.2007 г. по гр.д. №347/2007 г. на Софийския апелативен съд, г.к., 1 състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: