Р Е Ш Е Н И Е
№ 491
София 30.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 26 май две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
При секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 1499/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. “а” ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Х. С., М. Д. – Н. , К. К. Ч., М. С. Б., С. А. Б., А. А. Б., Е. П. Д., Т. П. Д., М. Н. Б., В. Н. Б. и П. П. П., подадена от пълномощниците им адв. Р. К. и Ал. С. , срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ Б възз. с-в, от 12.11.2007г. по в.гр.д. № 742/2004г., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 50 с-в, от 20.11.2003г. по гр.д. № 7614/2001г., с което е отхвърлен искът им срещу „В. с. ” ЕАД, Д. ч. министъра на РРБ и М. на з. и горите за ревандикация на 7 и 8 етаж от описаната в решението сграда.
Ответникът по касация „В. с. ” ЕАД гр. С. ч. пълномощника си адв. П моли решението да се остави в сила.
Ответниците държавата ч. министъра на регионалното развитие и благоустройство и М. на з. и горите не са изразили становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
За да отхвърли ревандикационния иск въззивният съд е приел, че по отношение на спорния имот не са налице предпоставките за възстановяване на собствеността, визирани в чл. 1 и 2, ал. 3 ЗВСОНИ, тъй като етажите не съществуват реално до размерите, в които са отчуждени. Седмият и осмият етаж са частично надстроени и основно реконструирани, като на практика са изградени нови, самостоятелни обекти, което е пречка за реституцията им. Освен това по отношение на целия седми етаж и стаи 701 и 702 от осмия етаж, актувани като публична държавна собственост, е налице и друга пречка за възстановяването им. Съгласно чл. 1 и 2 ЗВСОНИ, тълкувани във връзка с чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ, както и решение № 4/98г. на КС, от приложното поле на ЗВСОНИ са изключени имотите – публична държавна собственост. Спрямо процесните етажи не намира приложение разпоредбата на чл. 92 ЗС, тъй като към момента на изграждането им държавата е била собственик на дворното място. Поради това бившите собственици не са могли да придобият собствеността по силата на приращение. Не намира приложение и разпоредбата на чл. 97 ЗС, тъй като етажите нямат характеристика на вещ, присъединена към главна вещ, а на самостоятелни обекти на собственост.
Срещу така постановеното решение касаторите правят оплаквания за материална незаконосъобразност, постановяването му при нарушение на съществени съдопроизводствени правила и за необоснованост. Развиват съображения, че двата спорни етажа макар и да са самостоятелни обекти /канцеларии със санитарни възли и стълбищна клетка/ нямат самостоятелен правен статут. Налице е фактическо увеличение на площта на съществуваща сграда и тази присъединена част би трябвало да следва собствеността на подлежащата на възстановяване част. Като неправилни сочат и изводите на съда, че имотът има характер на публична държавна собственост, което е пречка за реституирането им. Развиват доводи, че това би било вярно само, ако имотът, подлежащ на реституция е заварен от ЗВСОНИ като публична собственост, а в случая той е обявен за такава много по-късно.
Жалбата е неоснователна.
Неоснователни са доводите на касаторите, че обявяването на седми и част от осми етаж за публична държавна собственост не е пречка за реституирането им, още повече, че това е станало след влизането в сила на ЗВСОНИ. Обстоятелството кога имотът е превърнат в публична държавна собственост е от значение единствено за начина на обезщетяване на правоимащите лица. Съгласно чл. 2, ал. 7 ЗОСОИ когато имотът е превърнат след 25.02.1992г. в публична собственост по закон или с решение на МС, той се заплаща на собствениците по действителни пазарни цени към деня на влизане в сила на този закон. Когато имотът, подлежащ на реституция е заварен от ЗВСОНИ като публична собственост, лицата от които е отнет, получават компенсаторни записи /Р № 4/98г. КС, т. 8. В/. Реституирането на публична собственост е забранено както от ЗВСОНИ, така и от ЗОСОИ. С допълнението на чл. 7 ЗДС с новата ал. 4 /ДВ бр. 17/2009г./, съгласно която собствеността върху имоти – публична държавна собственост, не подлежи на възстановяване, този принцип бе прогласен изрично.
Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 4 ЗДС публична държавна собственост са имотите, предоставени на ведомствата за изпълнение на функциите им. С разпореждане № 11 от 28.02.2001г. на МС процесният седми етаж и стаи 701 и 702 от осми етаж са предоставени за безвъзмездно ползване на М. на з. и горите и са обявени за публична държавна собственост. Министерствата са ведомства по смисъла на ЗДС, съгласно определението, дадено в § 2 ДР ЗДС. Предвид изложеното правилно въззивният съд е приел, че относно превърнатите в публична държавна собственост имоти съществува забрана за реституирането им.
Правилно въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ по отношение на останалата част от осми етаж на сградата. От събраните по делото доказателства – експертизи и свидетелски показания, е установено, че съгласно архитектурния проект от 1939г. застроената площ на последния – тавански етаж е била 95, 18 кв. м. С осъщественото строителство по одобрен архитектурен проект от 1963г. /с който е предвидено пристрояване към последните два етажа, както и надстрояване на незастроената северна половина/, застроената площ на последните два етажа от сградата е еднаква с тази на останалите етажи – по 221, 50 кв. м на етаж. Съгласно заключението на тройната техническа експертиза, изслушана пред въззивния съд, при изграждането на последния осми /тавански/ етаж са запазени само част от външните и вътрешни стени в южната част на сградата.
Съгласно т. 1 на ТР № 1/95г., ОСГК на ВС ако при пристрояване или надстрояване имотът е увеличил размерите си, собствеността се възстановява само по отношение на тази част, която е съществувала към момента на одържавяването. За останалата част в зависимост от положението й спрямо възстановената или се запазва собствеността на държавата, респективно на лицата които стопанисват имота при влизане на закона в сила, или се присъединява към възстановената част по силата на правилото на чл. 97 ЗС. В случая поради пристрояването и надстрояването имотът е увеличил размерите си и е променен не само по функционалното си предназначение, но представлява новосъздаден обект. Осмият етаж след преустройството представлява нормален етаж с площ значително по-голяма от одържавената. От така изградения в резултат на преустройството осми етаж, след като се изключат обявените за публична държавна собственост помещения, не могат да се отделят съществувалите към момента на одържавяването помещения. По изложените съображения върху спорния осми етаж не се разпростира действието на реституцията. Решението на Софийски градски съд е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 218ж,ал.2 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ Б възз. с-в, от 12.11.2007г. по в.гр.д. № 742/2004г.,
Председател:
Членове: