5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
София, 03.07.2013 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 708/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. П. от [населено място] срещу решение № 236 от 16.02.2012 г. по т. д. № 2739/2011 г. на Софийски апелативен съд. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, І-15 състав решение № 815 от 15.02.2011 г. по гр. д. № 4665/2010 г., с което е отхвърлен предявеният от касатора П. И. П. срещу ответниците В. С. С. от [населено място] и Б. Д. С.-П. от [населено място] иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително недействително джиро от 05.03.2010 г., с което първата ответница е прехвърлила на втората ответница 2 409 бр. обикновени налични акции, съставляващи част от капитала на [фирма], [населено място] и е прекратено производството по делото по отношение на искането за заличаване на свързаните с това джиро обстоятелства, вписани в Книгата на акционерите на същото дружество.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. К. изразява несъгласие с извода на съда, че сключеният между двете ответници договор за покупко-продажба на акции от 11.02.2010г. не може да има характер на предварителен договор, като застъпва становище, че поетото с него задължение е за прехвърляне на акциите чрез джиро, което поражда за купувача правото да иска обявяването на този договор за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, придавайки му качеството „кредитор” по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Отказът на решаващия състав да му признае такова качество е определен от касатора като незаконосъобразен и противоречащ на трайната съдебна практика. Изрично оплакване в касационната жалба е релевирано и досежно приетата от предходните инстанции недопустимост на искането за заличаване на вписванията в Книгата на акционерите. Според касатора, качеството му на акционер в дружеството, чиито акции са предмет на процесния договор за покупко-продажба, е достатъчно, за да обоснове активната му правна легитимация по този иск.
Като значими за конкретното дело въпроси, чието решаване е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси: 1. Сделката по прехвърляне на акции /временни удостоверения/ може ли да бъде предмет на предварителен договор по смисъла на чл. 19 ЗЗД и може ли такъв договор да бъде обявен за окончателен по съдебен ред и замества ли същият джирото чрез вписването му по партидата на дружеството; 2. Купувачът по предварителен договор, в качеството му на джиратар, кредитор ли е по отношение на вещните права-предмет на продажба по този договор; 3. Джирото като едностранно волеизявление на джиранта, манифестиращо придобиването на права от джиратаря, следва ли преждепостигнатите договорености или по своята същност е абстрактно действие; При липса на неизпълнение на джирото върху ценната книга каква е формата то да бъде заместено по съдебен ред; При наличието на предварителен договор и неизпълнение на задълженията – изпълнение на джирото от джиранта – формата на съдебна защита за джиратаря явява ли се искът по чл. 135 и чл. 19, ал. 3 ЗЗД; 4. Джирото по своята същност едностранна сделка ли е или е форма, отразяваща по своята същност двустранна сделка, сключена и изпълнена между страните джирант и джиратар; При позитивно решение по отношение на предявения иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД приложими ли са разпоредбите на чл. 515 и чл. 516 ГПК и въз основа на тях следва ли да бъде извършено/изпълнено джиро върху ценната книга, като единствено обективиращо транслативния ефект на сключеното между страните съглашение – договор; Влезлият в сила позитивен съдебен акт замества ли джирото.
Ответниците по касация – В. С. С. от [населено място] и Б. Д. С.-П. от [населено място] – молят за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение, по съображения, изложени в писмен отговор от 24.07.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от П. И. П. срещу В. С. С. от [населено място] и Б. Д. С.-П. от [населено място] иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително недействително джиро от 05.03.2010 г., с което първата ответница е прехвърлила на втората ответница 2 409 бр. обикновени налични акции, съставляващи част от капитала на [фирма], [населено място], въззивният съд е приел, че същият е неоснователен на две основания. От една страна, като напълно достатъчно основание за отхвърляне на този иск решаващият състав е посочил начина, по който е формулиран петитумът на исковата молба – за обявяване недействителността на джирото от 05.03.2010 г., с което е извършено прехвърлянето на процесните акции, а не за обявяване недействителността на сключения между ответниците договор за продажбата на същите акции. В тази връзка съдебният състав е счел, че предпоставките по чл. 135 ЗЗД биха могли да са налице само по отношение на договора, защото именно той обективира постигнато между страните съгласие и съществените елементи на сделката, но не и по отношение на джирото, като едностранна сделка, която обективира единствено транслативния ефект на сключеното между страните съглашение и е само способ за прехвърляне на акциите.
Като самостоятелно основание за отхвърляне на претенцията по чл. 135 ЗЗД съдът е посочил и това, че ищецът не притежава качеството на кредитор, тъй като правоотношението, на което той се позовава, има невъзможен предмет, доколкото с предварителния договор страните поемат задължение за сключване на окончателен договор, докато в случая се касае за поето задължение за джиросване на прехвърляните с договора акции, т. е. поето е задължение за едностранна сделка – извършване на едностранно волеизявление на джиранта, изпълнението на което зависи единствено от волята на джиранта и за да бъде тя валидна не е необходимо съгласие или действие от джиратаря. Именно поради това, че договорът за прехвърляне на акции поражда само облигационни последици, е прието, че същият не може да бъде предварителен и не обосновава качеството на ищеца като кредитор с правата по чл. 135 ЗЗД.
Независимо от липсата на конкретни оплаквания във въззивната жалба по отношение прекратяването на производството по искането за заличаване на извършените в Книгата на акционерите на [фирма], [населено място] вписвания, решаващият състав е счел, че първоинстанционният акт е правилен, като е приел, че след като не е акционер за процесните акции ищецът-въззивник не притежава процесуална легитимация да атакува вписванията в книгата на акционерите на дружеството.
Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване в частта, касаеща иска с правно основание чл. 135 ЗЗД, като с оглед признатите му в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правомощия да конкретизира и уточни значимия за изхода на конкретното дело въпрос, приема, че това е въпросът: Може ли продажбата на поименни налични акции да бъде предмет на предварителен договор и същият да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД; Замества ли съдебното решение по този иск джирото на акциите. Поради липсата на съдебна практика по посочения въпрос, релевираното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва да се счита осъществено.
В останалата му част – по отношение на иска за заличаване на вписването в Книгата на акционерите на [фирма], [населено място], тъй като изложението не съдържа въпрос, относим към този иск, касационният контрол не следва да бъде допуснат.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 236 от 16.02.2012 г. по т. д. № 2739/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. И. П. от [населено място] срещу ответниците В. С. С. от [населено място] и Б. Д. С.-П. от [населено място] иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване за относително недействително джиро от 05.03.2010г.
УКАЗВА на П. И. П. от [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 6 000 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 236 от 16.02.2012 г. по т. д. № 2739/2011 г. на Софийски апелативен съд в останалата му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: