1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 493
София, 23.10.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 1318 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. М. И. М. като пълномощник на М. Д. М., Д. Ж. С., С. Ж. Й., М. Ж. Г., Ж. В. Х., С. С. С., М. С. Й., П. С. М., Д. Б. Ж., Б. Б. С., С. Г. Ж., И. Г. С., Н. Г. С., М. К. А., А. К. А. и М. А. Ц. и касационна жалба на адв. М. В. като пълномощник на Т. И. К., Г. К. Г. и М. К. Л. срещу въззивно решение, постановено на 15.12.2016 г. по в. гр. д. № 533/2016 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това са уважени предявените от Б. Д. Б. и С. Н. Д. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците правото на собственост в полза на ищците на основание давностно владение в периода 23.10.2002 г. – 20.03.2014 г. за разликата над 280 028/1 075 172 ид. ч. до 1 075 172/1 075 172 ид. ч., съставляваща 795 114/1 075 172 ид. ч. от описани земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място], [община].
В изложението към подадената от М. Д. М., Д. Ж. С., С. Ж. Й., М. Ж. Г., Ж. В. Х., С. С. С., М. С. Й., П. С. М., Д. Б. Ж., Б. Б. С., С. Г. Ж., И. Г. С., Н. Г. С., М. К. А., А. К. А. и М. А. Ц. касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по няколко групи въпроси, формулиращи правни проблеми, разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС:
1. какво е приложението на презумпцията на чл.69 ЗС, в случай като разглеждания, когато съсобствеността не произтича от наследяване, като се поддържа противоречие с ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК и ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълкувателно дело № 4/2012 г. на ВКС, ОСГК;
2. какви са предпоставките за присъединяване владението на праводателите по договора, с който се легитимират ищците;
3. не е ли била прекъсната придобивната давност с предявените установителни искове за собственост в предходно производство със същите страни;
4. как е следвало да се приложат чл.17 и сл. от Закона за арендата в земеделието при изследването на упражняваното от ищците владение върху имота;
В изложението към подадената от Т. К., Г. Г. и М. Л. касационна жалба се излагат съображения за нищожност, недопустимост и неправилност на съдебното решение. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по процесуалноправни и материалноправни въпроси, разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, разрешавани противоречиво от съдилищата, както и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото:
1. Ищците като приобретатели не са ли обвързани от действието на решението по извършване на съдебна делба, в производството по която са участвали техните праводатели;
2. Формираната СПН не е ли пречка за пререшаване на въпросите, свързани с давностното владение в периода 13.05.2005 г. – 30.06.2010 г., които са били предмет на изследване по предявените от ищците срещу ответниците установителни искове за собственост на основание давностно владение в горния период;
3. Може ли да се направи заключение за изтекла в полза на ищците придобивна давност, без наличието на доказателства за отблъскване владението на ответниците. Сочи се противоречие с ТР № 1/06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. относно демонстрирането на владението.
4. Не е ли била прекъсната придобивната давност с предявените от ищците срещу ответниците установителни искове за собственост, по които е било образувано гр. д. № 256/2010 г. по описа на РС – Генерал Тошево.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Б. Д. Б. и С. Н. Д., изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Предявените пред районния съд искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК са за установяване правото на собственост на ищците по отношение на ответниците на основание давностно владение, упражнявано в периода 23.10.2002 г. – 20.03.2014 г. за разликата над 280 028/1 075 172 ид. ч. до 1 075 172/1 075 172 ид. ч. от нива, цялата с площ 76,798 дка, съставляваща имот № 005003 по плана за земеразделяне на землището на [населено място], от 76,798 дка.
Ищците са се легитимирали като собственици по силата на договор за покупко-продажба от 12.04.2005 г., сключен с нотариален акт № 39/2005 г. Продавачите по договора В. Н. В. и А. А. В. са закупили целия имот от Г. Н. Я. /договор от 23.10.2002 г., сключен с нотариален акт № 106 от 2002 г./. Между ответниците и праводателите на ищците е допуснато извършването на съдебна делба с влязло в сила на 25.05.2010 г. решение по гр. д. № 194/2005 г. по описа на РС – Генерал Тошево. Определената квота на праводателите на ищците е 280 028/1075 172 ид. ч. от делбения имот. Отчетено е настъпилото вещно-прехвърлително действие на сделката до посочената по-горе идеална част, тъй като продавачът Г. Н. Я. е притежавал право на собственост в посочения обем.
Видно от приложеното гр. д. № 194/2005 г. на РС – Генерал Тошево, исковата молба за делба е предявена на 28.04.2005 г., т. е. след сключването на договора за покупко-продажба, с който се легитимират ищците, поради което правилно въззивният съд е приел, че не може да намери приложение разпоредбата на чл.226 ГПК. Същите, в качеството си на приобретатели не могат да бъдат обвързани от действието на решението, тъй като правата им по разпоредителната сделка са били придобити преди предявяване на иска за делба. Действително, независимо от това дали са участвали в производството, приобретателите биха били обвързани от решението по извършване на делбата, но в случай че прехвърлянето на правото е извършено в течение на делбеното производство, какъвто не е настоящият. Въз основа на така установеното, съдът е направил обосновано заключение, че извършената без участието на ищците по настоящото дело делба е нищожна на основание чл.75, ал.2 от ЗН.
С искова молба от 30.06.2010 г. ищците са предявили срещу ответниците в настоящото производство искове за установяване правото си на собственост върху целия имот и въз основа на нея е било образувано гр. д. № 256 от 2010 г. по описа на РС – Генерал Тошево. Като главно придобивно основание е въведено закупуването на имота с договора от 12.04.2005 г., а като евентуално – придобивна давност чрез упражнявано давностно владение в периода 13.04.2005 г. – 30.06.2010 г. Производството е приключило с влязло в сила решение на 11.11.2013 г., като С. Д. и Б. Б. са признати за собственици на основание договора за покупко-продажба върху 280 028/1 075 172 ид. ч. от процесния имот. Главните искове са отхвърлени за разликата над посочените идеални части до 1 075 172/1 075 172 ид. ч. Отхвърлени са и евентуалните искове за тази разлика, предявени на основание давностно владение в посочения по-горе период. В мотивите си съдът е изложил съображения, че ищците са недобросъвестни владелци, поради което не са могли да придобият правото на собственост с изтичането на кратката 5-годишна придобивна давност, а към момента на предявяване на исковата молба не е изтекъл изискуемия се 10-годишен период от време.
Не е налице поддържаното касационно основание за незачитане на формираната с цитираното по-горе съдебно решение сила на пресъдено нещо, поради което пререшаването му е било недопустимо с оглед забраната на чл.299, ал.1 ГПК. Не съществува идентичност между предмета на силата на пресъдено нещо и предмета на настоящото дело, тъй като правото, неин предмет и правото, предмет на настоящото дело, не се покриват откъм времето, за което се претендира неговото съществуване.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по въпросите, свързани с действието на решението в делбеното производство и непререшаемостта на спора, разрешен с влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 256/2010 г. на РС – Генерал Тошево.
Във въззивното решение също така е прието, че с изтичането на необходимия давностен срок, включващ както периода на владение на праводателите, така и този на ищците до момента на предявяване на настоящата искова молба – 21.03.2014 г., те са придобили по давност 795 114/1 075 172 ид. ч. от процесните имоти, представляващи разликата над закупените 280 028/1 075 172 ид. ч.
Изложени са съображения, че ищците са отдавали земите под аренда на трети лица, като са сключвали договори в изискуемата се форма и изрично са отказвали заплащането на получаваната рента на останалите съсобственици в целия описан период от време. Спазването на останалите изисквания, установени в разпоредбите на чл.17 и следващите от Закона за арендата в земеделието не е от значение за конкретния спор и за изводите, свързани с упражняването на фактическа власт. Тези изводи са обосновани по категоричен начин и със събраните гласни доказателства.
Не съществуват предпоставки за допускане на касационно обжалване по въпросите, свързани с приложението на презумпцията на чл.69 ЗС. В обжалваното въззивно решение, в съответствие с ТР № 1/06.08.2012 г. е прието, че когато съсобствеността е възникнала от факт, различен от наследяването, трябва да се докаже извършването на действия, с които се демонстрира спрямо останалите съсобственици намерението за завладяване на техните идеални части. В решението са обективирани конкретни действия по отричане правата на ответниците, които са станали тяхно достояние. Изчерпателно са обсъдени сключените договори за аренда на целия имот в процесния период от време, както и изричният отказ да им се заплаща част от рентата. Освен това, следва да се посочи, че съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросът, по който може да се допусне касационно обжалване, не следва да е свързан с възприемането на фактическата обстановка от съда или с обсъждането на събраните по делото доказателства, а поставеният въпрос е именно такъв.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставените въпроси за позоваване на последиците от придобивната давност. Такова позоваване може да се изразява и в предявяване на иск за собственост на основание давностно владение. Именно в този смисъл е и ТР № 4/17.12.2012 г. на ВКС, поради което не е налице твърдяното противоречие.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по въпросите, касаещи заличаването на правните последици от предявения иск – както прекъсването на давността, така и спирането й. Изводите на въззивния съд и извършеният от него анализ на събраните доказателства съответства на установената съдебна практика.
В нея се приема, че с предявяване на иск се прекъсва давността на ответника, който е във владение на имота – чл.116, ал.1, б. „б“ ЗЗД във вр. с чл.84 ЗС. Не се прекъсва обаче давността на ищеца. Горното важи и за спиране течението на давността по време на висящия процес /чл.115 б. „ж“ ЗЗД във вр. с чл.84 ЗС/. При отхвърляне на исковете, какъвто е и конкретният случай, на основание давностно владение в посочения по-горе срок, с обратна сила се заличават както спирането, така и прекъсването на давността /решение № 109 от 25.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7420/2014 г. на първо г. о./. В него изрично е посочено, че се споделя практиката, обективирана в решение № 401 от 12.01.2012 г. по гр. д. № 895 от 2010 г. на ВКС, първо г. о., на което се позовават и жалбоподателите. В цитираното от жалбоподателите решение № 170/11.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 961 от 2011 г. на първо г. о. не е възприето различно разрешение на поставените правни въпроси. В него е посочено, че ако установителният или осъдителен иск за собственост не бъде уважен, давността не се счита за прекъсната. Тъй като докато трае процесът давността е спряла да тече съгласно чл.115 б. „ж“ ЗЗД във вр. с чл.84 ЗС, след влизане в сила на решението за отхвърляне на иска давността продължава да тече, като спирането се заличава с обратна сила. В съответствие със задължителната съдебна практика е и заключението, че вида на владението на праводателите /недобросъвестно/ не е пречка за неговото присъединяване при частното правоприемство.
Обсъдените по-горе правни въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Изложеното обуславя отказ да бъде допуснато касационно обжалване на решението.
С оглед изхода на делото касаторите трябва да заплатят на ответниците по жалба направените разноски в настоящото производство, както следва: на ответника Б. Д. Б. сумата 1 200 лв. и на ответницата С. Н. Д. сумата 500 лв. /за адвокатско възнаграждение/.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 15.12.2016 г., постановено по гр. д. № 533/2016 г. по описа на Добричкия окръжен съд.
Осъжда М. Д. М., Д. Ж. С., С. Ж. Й., М. Ж. Г., Ж. В. Х., С. С. С., М. С. Й., П. С. М., Д. Б. Ж., Б. Б. С., С. Г. Ж., И. Г. С., Н. Г. С., М. К. А., А. К. А., М. А. Ц., Т. И. К., Г. К. Г. и М. К. Л. да заплатят на Б. Д. Б. сумата 1 200 лв., представляваща направени по делото разноски.
Осъжда М. Д. М., Д. Ж. С., С. Ж. Й., М. Ж. Г., Ж. В. Х., С. С. С., М. С. Й., П. С. М., Д. Б. Ж., Б. Б. С., С. Г. Ж., И. Г. С., Н. Г. С., М. К. А., А. К. А., М. А. Ц., Т. И. К., Г. К. Г. и М. К. Л. да заплатят на С. Н. Д. сумата 500 лв., представляваща направени по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.