Р Е Ш Е Н И Е
№ 494
София, 11.09. 2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Б.Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева
гр.д. № 1481 по описа за 2008г. и въз основа на данните по делото и закона приема следното:
Производството е по чл.218е ал.1 във вр. с чл.218а ал.1 б. „а” от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат И като процесуален представител на М. И. Т. от София срещу въззивното решение Софийския градски съд, постановено на 29.VІ.2007г. по гр.д. № 5050/2002г. В касационната жалба са изложени съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.218б ал.1 б. „в” от ГПК /отм./. Твърди се, че ако се приеме, че първоначалната ищца не е била способна да разбира и да ръководи постъпките си към момента на сключване на атакувания договор, то всички нейни последващи действия /оттегляне на 27.І.1996г. на направено от нея саморъчно завещание на 23. ХІІ.1994г., депозиране на ново завещание в полза на попечителя си Ст. П. по нот.д. № 1380/1996г./ като направени в такова състояние не биха произвели правни последици, каквото е и завеждането на настоящото дело. За тези случаи следва да има единно становище с оглед на събраните по делото доказателства. Неправилно съдът се е позовал на медицинска бележка от 27.І.1994г, издадена от д-р Т, въпреки че ищцата е била задължена, но не е представила оригинала й, което е обуславяло изключването на този документ като доказателство. Представено е и доказателство, че на посочената в медицинска бележка дата в амбулаторния дневник на З. геронтопсих.кабинет не е регистриран преглед на Цв. Михайлова. Медицинската бележка не е подкрепена от други доказателства. Не може да се възприеме мотивът на съда, че тъй като последната съдебнопсихиатрична експертиза не е изготвена след личен преглед на Михайлова, тя не може да послужи като достатъчно доказателство. Ако с оглед особеното мнение на в.л. д-р Щ съдът задълбочено бе изследвал и съпоставил свидетелските показания, щеше да достигне до извод, че всички те обрисуват Михайлова като човек, който се оплаквал, използвал, злепоставял, манипулирал свои близки, вещи лица, свидетели, с цел само в своя изгода, затова е и постановено ограниченото й запрещение. След смъртта на ищцата М по делото е конститутиран само наследникът й по завещание Ст. П. , а не и наследниците й по закон, за да се защитят и да изразят своя позиция. На показанията на П. се позовават почти всички експертизи, въпреки че той е заинтересован от изхода на делото и въпреки че не е представил доказателства за извършени прегледи или други манипулации, обуславящи твърдението му за състоянието на Михайлова. Към момента на конституирането му липсва обект за наследяване, тъй като нотариалната сделка по продажбата на процесния имот е в сила и нот.акт не е отменен. Иска се отмяна на решението. Претендират се и разноски.
Ответникът по касационната жалба С. С. П. от София е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество – и основателна, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския РС от 20.VІ.2002г. по гр.д. № 2530/1997г., с което на основание чл. 31 ал.1 от ЗЗД е унищожен договорът, предмет на нот.акт № 186/23. ХІІ.1994г., по силата на който Ц. Н. Михайлова, заместена след смъртта й по време на процеса от наследника й по завещание П. П. , е продала на М. Т. , тогава непълнолетен и действащ със съгласието на майка си В. Т. , апартамент с площ 40.46 кв.м, находящ се в София, жк „Н” V част.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че съвкупната преценка на показанията на свидетелите Ч, М. и А. и заключенията на единична и две тройни съдебнопсихиатрични експертизи и психологична експертиза, приети от първоинстанционния съд, налага извод, че към момента на продажбата Цв. Михайлова, макар и все още да не е била поставена под запрещение, не е била в състояние да разбира и ръководи действията си, което обуславя унищожаването на сключения договор на основание чл.31 ал.1 от ЗЗД. Според посочените свидетели при Михайлова настъпвали състояния на обърканост и тревожност, открлонения от нормалното поведение, които според единичната експертиза от 18.ІІІ.1998г. на в.л. д-р Д. Н. са проява на краткотрайни психотични разстройства с транзиторен характер от типа на делириозни или аментивни разстройства, равносилни на състояние на психична обърканост. Според тройните експертизи свидетелските показания в съвкупност с медицинските документи, представени по делото, установяват давност на болестното състояние, причина за проявите на психотично разстройство, отпреди изповядането на сделката и в един продължителен период от време. Тази давност се потвърждава и от резултатите от компютърната томография, направена на 15. ХІ.1999г., представляващи косвено доказателство за психичното състояние в минал момент предвид факта, че към момента на заснемането процесът на корова атрофия е доста напреднал. Независимо от различията при диагностицирането на Михайлова всички приети от първоинстанционния съд заключения са категорични за наличието при това лице на дементен синдром. Тези изводи не се разколебават от особеното мнение на в.л. д-р Щ, опасенията на който се свеждат до това, че при липсата на изследване от клиничен психолог не може да се установи дали Михайлова не се стреми съзнателно да изобразява пред лекари състояние на напреднало оглупяване за постигане на осъзнати цели. Такова изследване е извършено за нуждите на съдебно-психологичната експертиза, чието заключение е, че е налице форма на много тежки разстройства в интелектуално-мисловната дейност с дементни прояви, като за заболяването може да се каже със сигурност, че е възникнало преди поставянето на Михайлова под ограничено запрещение през 1997г. Прието е, че показанията на свидетелите Д не опровергават по категоричен начин тези изводи, тъй като те почиват на инцидентни и случайни наблюдения. Не са кредитирани показанията на св. М поради близкото й родство с ответника – негова баба. Прието е и че изводите за невъзможността на продавачката да разбира и ръководи действията си не се опровергават от заключението на приетата от въззивния съд съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от в.л. доц. Алексиев. Изводите в заключението не се подкрепят от другите доказателства по делото, то е изготвено след смъртта на Михайлова, не почива на личен нейн преглед /за разлика от всички заключения, приети от първоинстанционния съд/, а на медицинска документация, изготвена в значително по-късен период след сключването на договора.
Относно представената по делото медицинска бележка от 27.І.1994г., издадена от д-р Т, според който документ Михайлова не се води на отчет при Градския психиатричен диспансер и че при преглед е констатирана напреднала мозъчна атеросклероза – дементен синдром по глобарен тип, въззивният съд е посочил, че при разпита й като свидетел д-р Т е заявила, че бележката е издадена от нея, като за поставяне на диагнозата е черпела информация от близки на Михайлова и от изследване под формата на разговори.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени релевираните в касационната жалба оплаквания във връзка с данните по делото, намира, че атакуваното решение като краен резултат е неправилно.
Неоснователно е оплакването относно валидността на предявяването на иска от Михайлова. Към момента на депозирането на исковата молба пред съда – 18. ХІІ.1996г. – тя не е била поставена под запрещение и е била процесуално дееспособна. Под ограничено запрещение е поставена с влязло в сила на 24.VІ.1997г. решение на СГС по гр.д. № 23/1997г. Освен това следва да се отбележи, че впоследствие – на 31. Х.1997г. – назначеният й за попечител Ст. П. е дал съгласие за предявяването на иска и е приподписал исковата молба.
Оплакването относно валидността с оглед здравословното й състояние на направеното от Михайлова на 18. ХІІ.1996г. завещателно разпореждане в полза на Ст. П. не следва да бъде разглеждано. Възражение за това ответникът не е направил до максимално възможният момент – приключване на устните състезания пред въззивния съд, поради което съдът не е следвало да го подлага на преценка. При това положение и с оглед характерът на касационното производство настоящата инстанция не може да подложи този въпрос, релевиран за първи път с касационната жалба, на касационен контрол.
При тези обстоятелства и оплакването за конституирането само на Ст. П. като правоприемник на починалата ищца е неоснователно. Той е представил общо завещателно разпореждане на ищцата в негова полза /установено и със съдебно-графологична експертиза/, което по силата на чл.16 ал.1 от ЗН му придава качеството на нейн наследник /правоприемник/. Без значение в случая са евентуалните вътрешни взаимоотношения между него и наследниците на Михайлова по закон, ако такива има /виж в тази връзка удостоверението на л.33/.
Неоснователен е и доводът за липса на обект за наследяване, тъй като атакуваната сделка е в сила. Ст. П. е встъпил в правата на починалата ищца като нейн наследник, включително и в правото й за оспорване на валидността /действителността/ на атакувания договор.
Атакуваното решение, обаче, е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът не е изложил никакви съображения по искането на ответника за изключване от доказателствата по делото на мед.бележка от 27.І.1994г. поради непредставяне от ищеца на оригинал, въпреки двукратно дадената му за това възможност /с протоколни определения в с.з. на 12.ІV. и 21.VІ.2006г./. Не са изложени съображения за вида и доказателствената стойност /включително и относно датата/ на медицинската бележка, въз основа на която са изготвени всички психиатрични и психологична експертизи, приети от първоинстанционния съд, и на който документ и съдът се е основал за изводите си. Не е взето предвид и не са изложени съображения за значението на обстоятелството, че експертизите са изготвени по анамнестични данни, представени пред вещите лица от С. П.
Допуснатите по този начин процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели до съмнение в правилността на приетата за установена фактическа обстановка по спора, което обуславя невъзможността за осъществяване на касационен контрол за правилността и на направените въз основа на нея правни изводи в атакуваното решение. Ето защо то следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ с произнасяне и по претендираните от страните разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Софийския градски съд, ГК, ІV ”В” въззивен състав, от 29.VІ.2007г. по гр.д. № 5050/2002г. и
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: