Р Е Ш Е Н И Е
№ 495
София, 25.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 8 юни две хиляди и десета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 1669/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 112 от 27.01.2010г., постановено по настоящото дело № 1669/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд, № 80 от 30.04.2009г. по в.гр.д. № 54/2009г. в частта, с която е отменено решение № 227 от 12.12.2008г. по гр.д. № 107/2008г. на Златоградския районен съд и вместо него с въззивното решение е отхвърлен предявеният от адв. К. Г. Г. срещу „Горубсо З. ” А. гр. З. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 280 ЗЗД за присъждане на сумата 4097,38 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по дела, подробно описани в решението, и е оставено в сила първоинстанционното решение в отхвърлената част на иска за сумата 769,69 лв.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос какъв е давностният срок, с който се погасява вземането за адвокатско възнаграждение.
Ответникът „Горубсо З. ” А. гр. З. не е изразил становище.
По поставения въпрос за давностният срок, с който се погасява вземането за адвокатско възнаграждение, настоящият състав на ВКС намира следното:
Упражняването на адвокатската професия, съгласно определението в чл. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, аналогичен на чл. 1, ал. 2 ЗА /отм./ който е действал през поцесния период, е дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява чрез устни и писмени консултации и становища по правни въпроси, изготвяне на книжа – молби, тъжби, заявления, жалби и др., свързани с възложената от клиента работа, представителство на доверителите и подзащитните пред органите на съдебната власт, пред физически и юридически лица /чл. 24 ЗА/, срещу уговорено между адвоката и клиента възнаграждение – чл. 36 ЗА /чл. 32 ЗА отм./. Изложените основни характеристики на адвокатската дейност дават основание договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като най-близки, сходни на договора за поръчка.
Общата давност, с която се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, е петгодишна – чл. 110 ЗЗД. В чл. 111 ЗЗД са установени три случая на по-кратка, тригодишна давност, за вземанията за възнаграждения за труд, за вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и за вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. Вземанията за адвокатско възнаграждение съгласно изложената по-горе характеристика, не са вземания за труд, поради което за тях е приложима общата петгодишна, а не кратката тригодишна погасителна давност.
По основателността на касационната жалба ВКС намира следното:
Въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 280 ЗЗД на К. Г. за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 4097,38 лв. за осъществена адвокатска защита на „Горубсо З. ” А. по дела на дружеството, като погасен по давност. Приел е, че по отношение на адвокатското възнаграждение е приложим тригодишният давностен срок, предвиден не само за възнаграждение по трудов договор, но и за възнаграждение за положен труд на друго основание.
В касационната жалба са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, че претенцията е погасена по давност, и за неправилно прилагане на чл. 69, ал. 1 ЗЗД.
Пред вид изложеното по-горе становище по поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, Върховният касационен съдът намира касационната жалба за основателна. Въззивният съд неправилно е приел за погасени с тригодишна давност исковете за вземане за адвокатско възнаграждение. Поради това въззивното решение следва да се отмени и делото да се реши по същество от ВКС.
Основателни са доводите на касатора и по прилагането на чл. 69, ал. 1 ЗЗД. Неправилно въззивният съд е приел, че по делата, по които не е определено адвокатско възнаграждение, погасителната давност започва да тече от деня на упълномощаването по всяко от тях. Действително съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД, ако задължението е без срок кредиторът може веднага да иска изпълнение, след като изчака обикновено необходимото време с оглед изискванията на добросъвестността. Съдът обаче не е съобразил, че в случая вземанията не са били установени по размер. Поради това следва да се приеме, че те стават изискуеми от момента на определянето им по размер.
Относно размера на претенциите за адвокатски възнаграждения по отделните дела ВКС намира следното:
Необоснован е извода на съда, че по претенцията по п. 3 от исковата молба адв. Г е упълномощен да представлява дружеството до окончателното свършване на делото във всички инстанции.говореното и изплатено адвокатско възнаграждение по гр.д. № 29/2001г. на Златоградския районен съд е за защита и представителство пред същия съд. Претенцията по п. 3 е за изготвената касационна жалба по гр.д. № 839/2002г. на ВКС, ІІІ г.о. и е основателна за сумата 210 лв.
По гр.д. № 108/2001г. на Ардинския районен съд ищецът адв. Г е бил упълномощен да представлява дружеството пред всички съдебни инстанции, но му е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 280 лв. само за защитата и процесуално представителство пред първоинстанционния съд. Претенцията е за изготвената писмена защита по въззивното гр.д. № 237/2002г. на Кърджалийския окръжен съд и е основателна за сумата 210 лв.
Неправилно въззивният съд е приел за неоснователна претенцията по п. 9 от исковата молба с мотиви, че дължимото адвокатско възнаграждение е изплатено. Платеното на ищеца възнаграждение в размер на 341 лв. е за защита и представителство по гр.д. 0 73/2002г. на Златоградския районен съд, а за въззивната инстанция по в.гр.д. № 521/2002г. на Смолянския окръжен съд за подадената от адв. Г въззивна жалба и явяването му пред съда адвокатско възнаграждение не му е изплатено. Определено на основание чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/99г. дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 341 лв. следва да се присъди.
По останалите претенции въззивният съд правилно е определил размера на дължимите суми съгласно Наредба № 1/99г., действала през процесния период. Общата стойност на дължимите на адв. Г адвокатски възнаграждения по п. 1-11, 13, 14 и 16 от исковата молба е в размер на 3856,18лв., в какъвто размер претенцията е основателна и следва да се уважи, а в останалата част въззивното решение като правилно следва да се остави в сила. По п. 15 от исковата молба въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
Правилно въззивният съд е отхвърлил претенцията за присъждане на мораторна лихва върху вземанията. Отправената покана от ищеца до ответното дружество е за провеждане на преговори за извънсъдебно решаване на спора. Вземанията не са били установени по размер и поканата не съдържа искане за заплащане на конкретни суми по всяко от делата, поради което правилно съдът е приел, че ответникът не е изпаднал в забава.
На ищеца следва да се присъдят и направените разноски по делото, изчислени съобразно уважената част на иска и представения списък на разноските, в размер на 473 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Смолянския окръжен съд, № 80 от 30.04.2009г. по в.гр.д. № 54/2009г. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от адв. К. Г. Г. срещу „Горубсо З. ” А. гр. З. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 280 ЗЗД за присъждане на сумата 3856,18 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство по съдебни дела и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ГОРУБСО-ЗЛАТОГРАД” А. гр. З. да заплати на К. Г. Г. от гр. З. сумата 3856,18 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за защита по следните дела: в.гр.д. № 688/2001г. на СОС – 160 лв.; гр.д. № 610/2001г. на Асеновградски районен съд – 224,80 лв.; гр.д. № 839/2002г. ВКС, ІІІ г.о. – 210 лв.; гр.д. № 1072/2002г. ВКС – 104,38 лв.; гр.д. № 1250/1998г. СГС – 380 лв.; гр.д. № 280/2001г. ЗлРС – 100 лв.; в.гр.д. № 237/2002г. на Кърджалийски окръжен съд – 210 лв.; в.гр.д. № 7/2002г. СОС – 52 лв.; в.гр.д. № 521/2002г. СОС – 341 лв.; в.гр.д. № 163/2002г. СОС – 100 лв.; гр.д. № 2972/2001г. ВКС, ІІІ г.о. – 111 лв.; в.гр.д. № 685/2003г. СОС – 220 лв.; гр.д. № 1666/2002г. ВКС, ІІІ г.о. – 250 лв.; в.гр.д. № 609/2002г. СОС – 796 лв. и за касационната жалба по гр.д. № 532/2003г. ВКС – 597 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.07.2008г. до окончателното изплащане, както и 473 лв. разноски по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: