3
3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 495
София, 05,12,2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на …петнадесети ноември… две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :ЖАНИНА НАЧЕВА
БИСЕР ТРОЯНОВ
при участието на секретаря……КРИСТИНА ПАВЛОВА………и на прокурора….МАРИЯ МИХАЙЛОВА…….изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1522 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Р. Х. срещу въззивна присъда № 65/ 20.06.2013 г. по внохд № 483/2013 г. на Варненския окръжен съд с оплаквания за допуснати нарушения на закона и процесуалните правила. По същество се иска отмяна на присъдата.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваната присъда установи следното:
Варненският окръжен съд отменил частично присъда № 13/ 14.02.2013 г. по нохд № 407/2011 г. на Варненския районен съд и признал подсъдимия Х. за виновен, в това, че в периода 22-27.03.2010 г., при условията на повторност и предварителен сговор с подсъдимите М. Г., А. А. и Н. А. отнел вещи на стойност 860 лв. от владението на Г. К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на осн. чл.195 ал.1 т.5 и т.7 вр. чл.28 ал.1 и чл.55 ал.1 от НК го осъдил на три месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим.
Доводите в жалбата са за недоказаност на обвинението тъй като изводите на съда по авторството на касатора не се подкрепят от събраните по делото доказателства, а са изведени само от обясненията на другите двама подсъдими- Н. А. и А. А.. Акцентът е постановен върху осъждането на Х. на база на „оговор”, в противоречие с принципната норма на чл. 303 от НПК.
Върховният касационен съд намира оплакването за основателно. Обясненията на подсъдимия са доказателствено средство, което се събира и оценява наред с останалите доказателствени източници. Те са и важно средство за защита, поради което следва да бъде внимателно проверени, за да се установи тяхната достоверност. Във всички случаи обаче, присъдата не може да почива само на самопризнания, нито единствено на уличаващите обяснения на съподсъдим срещу другия подсъдим, т.е не може да се изгражда само на „оговор”. При наличност на обяснения на един или няколко подсъдими, в които те уличават своя съпроцесник съдът е длъжен да изгради вътрешното се убеждение относно авторството и с оглед на останалия доказателствен материал.
Съображенията, изложените в мотивната част на въззивната присъда не допринасят за изясняване на въпроса кои са доказателствените източници, които подкрепят уличаващите обяснения на подсъдимите Н. А. и А. А.. Съдът се е позовал на показанията на св. Г., /разпитан по време на въззивното следствие/, който сочи, че в негово присъствие на обвиняемия са били прочетени постановлението за повдигане на обвинение и протокола за разпит му и той потвърдил верността на отразеното в тях. Показанията на този свидетел с нищо не могат да допринесат за изясняване на фактите по делото, а служат единствено за установяване на процесуалната годност на действията на органа по разследването на досъдебното производство. Обясненията на подс. Х., дадени тогава, не са приобщени и не могат да бъдат приобщени към доказателствената съвкупност по делото, тъй като не са дадени в присъствие на защитник/ по арг. от чл. 279 ал.2 и ал.3 от НПК/. На обсъждане и оценка подлежат единствено обясненията му пред първоинстанционния съд, в които той отрича участие в кражбата и твърди, че в този период е бил в болница. Съдът се е фокусирал върху предоставената медицинска документация за проведено болнично лечение през 2011 г. и е приел, че обясненията му са недостоверни и обслужват единствено защитната му теза. В същото време липсва анализ на показанията на св. Ю. М., че брат й живее при нея от началото на 2010 г. и на останалите свидетели по делото, закупили част от крадените вещи не от Х., а от другите подсъдими. Съдът е бил длъжен да обсъди и да даде оценка на посочените гласни доказателствени средства, защото са от съществено значение за изясняване на спорния факт в процеса- за участието на касатора в кражбата. Затова възражението, че изводите по авторството се базират само на уличаващите обяснения на другите двама подсъдими е основателно. Като е формирал становище за виновност на подс. Х. единствено въз основа на обясненията на двама от останалите подсъдими, т.е на база на „оговор”, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. Налице е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл.354 ал.3 т.2 от НПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 65/20.06.2013 г. по внохд № 483/2013 г. на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.