2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
София, 13.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№3511 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №153 от 25.03.2015г. по в.гр.д.№798/2014г. на Плевенския окръжен съд е потвърдено решение №1018 от 30.06.2014г. по гр.д.№2686/2013г. на Плевенския районен съд, в частта, с която е допусната делба на апартамент №6, находящ се в [населено място], [улица].
Въззивният съд е приел, че процесният апартамент е придобит по време на брака на съделителите В. В. В. и Х. Р. К. чрез възмездна сделка – покупко продажба. Ответникът Х. К. не е доказал възражението си, че придобиването е станало с изключителни негови средства и е налице пълна трансформация по смисъла на чл.23, ал.1 СК /преди чл.21, ал.1 СК /отм./. По делото няма никакви доказателства, че баба му и дядо му са открили влог на негово име и с парите от влога е придобит процесният апартамент. Обратно, от показанията на свидетелите Веков и В., съответно – баща и сестра на ответницата, се установява, че в покупката на апартамента са вложени сумите от 5000лв., дарени на семейството от бащата на ответницата; около 3000лв., събрани от тях на сватбата, както и техни спестявания. Не е оборена презумпцията за съвместен принос в придобиване на имота, затова той се е включил в съпружеската имуществена общност, а след развода на страните тази общност се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни дялове.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответника Х. Р. К..
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е обсъдил неговите оплаквания и доводи, развити във въззивната жалба и писмената защита по делото. В решението липсвали мотиви относно писменото му становище, че в придобиването на процесния имот бившата му съпруга В. В. не е участвала с парични средства и „на практика възникналите права и задължения от тази сделка касаят само режим на имуществена общност по силата на чл.21, ал.3 от СК, т.е. въззиваемата черпи права от облигационната връзка в качеството на съпруга при режим на СИО”. Не била обсъдена и писмената декларация на жалбоподателя, макар тя да имала характер на частен документ. Не били обсъдени част от свидетелските показания, както и обясненията на въззиваемата във връзка със спорния въпрос за приноса в придобиване на апартамента.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроса за тълкуването на разпоредбата на чл.21, ал.3 СК. Поддържа се, че съдът не обсъдил задълбочено хипотезите на цитирания текст от закона, относими за конкретния казус. По този начин въззивният съд е постановил решението си в противоречие с решение №249/27.12.2011г. по гр.д.№1037/10г. на ВКС, ІІ ГО и решение №508/12.01.2011г. по гр.д.№1150/09г. на ВКС, ІІ ГО. Поддържат се и оплаквания за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на относимите и допустими доказателства.
Ответникът в производството В. В. В. оспорва жалбата. Счита, че формулираният правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е неясен, а освен това не са налице и основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Така, както е поставен, правният въпрос не е достатъчно конкретизиран, за да може по него да се допусне касационно обжалване. Неясна е и защитната позиция на ответника Х. Р. К. /жалбоподател в настоящото производство/, за да може чрез нея да се уточни този въпрос. Основното му твърдение е, че неговата бивша съпруга не е участвала с пари в придобиването на апартамента по нотариален акт №135/1995г., както и че парите по този акт са давани от неговите родители. В този смисъл е молбата-уточнение, намираща се на стр.57 от първоинстанционното производство. Тази позиция обаче е неефективна, тъй като придобивното основание, от което черпи права самият жалбоподател, а по силата на презумпцията по чл.21, ал.3 от действащия Семеен кодекс – и неговата бивша съпруга, е покупко-продажба по друг нотариален акт №73/2005г., с който жалбоподателят Х. К., време на брака си с В. В., е закупил процесния апартамент от своя баща Р. К.. Без значение за процеса по настоящото дело е въпросът за произхода на средствата, с които праводателят Р. К. е придобил апартамента през 1995г. – дали те са негови, или на сина му Х., каквито свидетели са разпитвани във въззивното производство. Значим по делото е въпросът за средствата, с които Х. е закупил апартамента през 2005г. от своя баща. По този въпрос позицията на жалбоподателя Х. К. също е противоречива. В устните състезания пред първата инстанция неговият пълномощник е заявил, че се касае за симулативна продажба и че в действителност не са плащани никакви средства по нея. Освен че е закъсняло, това възражение не се поддържа на друго място в процеса, включително и в касационната жалба, в която се излагат неясни доводи за това, че В. В. „черпи права само от облигационната връзка в качеството на съпруга при режим на СИО”. В касационната жалба не са развити правни съображения, от които да се разбере в какво според жалбоподателя се изразява неправилното разбиране от въззивния съд на материалния закон – чл.21, ал.3 СК и как трябва да се прилага този текст във връзка с особеностите на конкретния случай, за да може по този начин да се уточни и какво е питането по чл.280, ал.1, на което ВКС следва да отговори при допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Смисълът на чл.21, ал.1 СК е изяснен в многобройна практика на ВКС, на която обжалваното въззивно решение не противоречи. Липсва и противоречие между това решение и посочената от жалбоподателя практика на ВКС. В решение №249/27.12.2011г. по гр.д.№1037/10г. на ВКС, ІІ ГО, се разисква въпросът за доказателствената тежест при позоваване на чл.21, ал.1 СК /отм./, сега чл.23, ал.1 СК. Даденото от съда разрешение касае хипотеза на предявен иск по чл.21, ал.1 СК /отм./, при което доказателствената тежест се носи от ищеца. Когато обаче ответникът прави възражение по чл.21, ал.1 СК /отм./, както е в настоящия случай, доказателствената тежест е негова, както е приел и въззивният съд. Решение №508/12.01.2011г. по гр.д.№1150/09г. на ВКС, ІІ ГО засяга въпрос, който впоследствие е разрешен по различен начин с т.4 на ТР №5/29.12.2014г. по тълк.д.№5/2013г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е дали когато недвижимият имот е придобит по време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество. Този въпрос изобщо не се поставя по настоящото дело, тъй като купувач по договора за покупко-продажба, оформен с нот.акт №135/2005г., е бил само единият съпруг – Х. К.. Липсата на ясно формулиран въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, както и на противоречие между обжалваното въззивно решение и посочената задължителна практика на ВКС, препятства възможността да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В изложението към жалбата се поддържат и основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, без обаче да се излагат мотиви в какво се състои противоречието между обжалваното въззивно решение и приложеното решение от 12.09.13г. по гр.д.№134/13г. на Димитровградския районен съд, както и с какво разглеждането на настоящото дело ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Няма и данни дали решението на районния съд е влязло в сила, за да може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Като се вземат предвид дадените разяснения в т.3 и т.4 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, в случая липсват и основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на делото, на ответницата В. В. В. следва да се присъдят разноските за настоящото производство – 500лв. по договор за правна защита и съдействие от 27.03.2015г.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ Д. касационно обжалване на решение №153 от 25.03.2015г. по в.гр.д.№798/2014г. на Плевенския окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. Х. К. от [населено място], [улица], ет.4, ап.6 да заплати на В. В. В., съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, офис 6, адв.Г. Г., сумата от 500 лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: