О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 495
гр. София, 12.11.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1845 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, срещу решение № 711/26.03.2018г. по т.д. № 6185/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 94/01.08.2017г. по т.д. № 65/2017г. по описа на Софийски окръжен съд в частта, с която като начална дата на неплатежноспособността на „Денков строй-94“ЕООД/н/ е определена 13.01.2017г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията „ДЕНКОВ СТРОЙ-94“ ЕООД /н/ в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускането на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ТО, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не може да се сподели становището на въззивника, че след като релевантните по отношение на неплатежоспособността коефициенти на дружеството-длъжник са най-ниски към 31.12.2015г., то посочената дата следва да се определи за начална датата на неплатежоспособността. По-ниските стойности на коефициентите през 2015г. не са трайно явление, тъй като според решаващия съд заключението на ССЕ установява, че в периода 2012г.-2016г. нивото на ликвидност и автономност е високо, дружеството разполага с ликвидни средства за покриване на краткосрочни задължения, и в частност – към 31.12.2016г. общата сума на активите на длъжника надвишава тази на пасивите. САС е счел, че едва към датата на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, предоставен от касатора на длъжника и осчетоводяването му от кредитора– 13.01.2017г., имуществото на ответното дружество е станало недостатъчно за покриване на паричните му задължения.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните правни въпроси: 1. При извършване на анализ на цялостното финансово и икономическо състояние на търговеца с цел да бъде определена началната дата на неплатежоспособност, съдът следва ли да вземе предвид вземанията на молителя и как тези вземания се отразяват на финансово и икономическо състояние, след като същите не са били осчетоводени и не са намерили отражение в счетоводните регистри?; 2.При определяне на началната дата на неплатежоспособност, следва ли съдът да взема под внимание вземанията на търговеца от предприятия от група, които са недоказани, не са свързани с предмета на дейност на предприятието и изкуствено завишават коефициентите с цел увреждане на кредиторите в производството по несъстоятелност?; 3. Какви са начините за защита на кредиторите в производство по несъстоятелност, чиято начална дата е определена на база един основен показател в актива на дружеството, завишаващ капиталовата ликвидност на дружеството изкуствено? Касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – въпросите са от значение за развитието на правото и за точното приложение на закона. В касационната жалба се обосновава довод за произнасяне на въззивния съд в отклонение от постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 71/30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, I т.о. Въведено е и твърдение за осъществяване на предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност на въззивното решение.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В случая по отношение на първите два въпроса може да се направи извод за осъществяване на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като крайните правни изводи на САС са формирани въз основа обсъждане на коефициентите за ликвидност и автономност при неотчитане значението на неосчетоводените от длъжника изискуеми задължения към касатора и значението на вземанията на предприятия от група за определяне на най-ранната дата, към която е настъпило състоянието на неплатежоспособност. Изпълнено е и изискването по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото с цитираното в касационната жалба Решение № 71/30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, I т.о. и служебно известните на настоящия състав Решение № 164/30.11.2013г. по т.д. № 284/2016г. на ВКС, II т.о., Решение № 179/30.10.2017г. по т.д. № 1048/2017г. на ВКС, I т.о. и др. е застъпено становище, че от значение за преценка на коефициентите за ликвидност е вътрешната структура на краткотрайните активи – дали са реално реализируеми, ликвидни, дали са към свързани лица, респ. дали вземанията са събираеми или не.
За преценка съответствието на обжалваното въззивно решение с посочената по-горе практика на ВКС следва да бъде допуснато касационно обжалване на посочения акт на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въведения от касатора правен въпрос, доуточнен от настоящия състав, както следва: При извършване на анализ на цялостното финансово и икономическо състояние на търговеца с цел да бъде определена началната дата на неплатежоспособност, следва ли съдът да вземе предвид неосчетоводените от длъжника задължения към кредитори и да съобрази структурата на активите на длъжника ?
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 125 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 711/26.03.2018г. по т.д. № 6185/2017г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 125 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: