Р Е Ш Е Н И Е
№ 496
гр. София, 24.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 428 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 234 от ГПК (отм.).
Образувано е по молбата на Б. Н. Д. от с. Д., обл. Кърджали, чрез процесуалния му представител адв. Д, за отмяна на влязлото в сила решение № 116 от 11 юли 2007 г., постановено по гр.д. № 298 по описа на районния съд в гр. К. за 2007 г.
В молбата се сочи основанието за отмяна по чл. 231 ал. 1 б. “е” от ГПК (отм.) – молителят е бил лишен от възможността да участва в първата фаза на делбата и да защити правата си – съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводството, защото, след като е установил кой е постоянният адрес на молителя, е следвало да го призове чрез “Д”; молителят узнал за решението на 26 октомври 2007 г., след като се върнал в страната, като подписал и призовката за заседание по втората фаза на делбата. Към молбата се представят удостоверение за постоянен и за настоящ адрес на молителя в с. Д. и удостоверение от О. дирекция “П” в гр. К. за това, че за периода от 17 февруари 2007 г. до 2 юли 2007 г. за молителя е регистрирано излизане от страната на първата дата и влизане на втората.
Ответницата М. Н. Д. не дава в отговор по смисъла на чл. 232 ал. 4 от ГПК (отм.).
Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Молбата за отмяна е процесуално допустима. Атакуваното решение е постановено на 11 юли 2007 г., като съобщение за него било връчено на майката на молителя на 13 август 2007 г. На 26 октомври 2007 г. в с. К. молителят получил призовка за съдебно заседание за втората фаза на делбата. Молбата за отмяна е подадена на 11 декември 2007 г. При липса на лично връчване в конкретния случай следва да се приеме, че молбата е постъпила в срока по чл. 232 ал. 1 от ГПК (отм.) – в рамките на една година от възникването на основанието за отмяна – по твърдението на молителя относно нарушаването на правилата за призоваването му в процеса. Молбата е предявена от лице, имащо интерес от исканата отмяна.
Относимите обстоятелства по спора са следните:
Първостепенният съд бил сезиран с иск за делба на съпружеска имуществена общност от бившата съпруга на молителя. В исковата молба е посочен адрес на молителя в с. К., обл. Кърджали, където живеят родителите му. По делото се установява, че първата призовка за съдебно заседание била върната с отбелязване, че молителя се намира в чужбина, а родителите отказват получаването на призовката. Следващата призовка отново за с. К. е върната с отбелязване, че лицето не се намира на посочения адрес, но по сведение на съседите лицето работело в чужбина. На 3 май 2007 г. родителите на молителя отказали да получат призовката. Процесуалният представител на ищцата поискал да му се издаде съдебно удостоверение, за да се установи постоянният и настоящият адрес на ответника. Ищцата обаче поискала ответникът да бъде призован на адреса в с. Д., но призовката била върната в цялост с отбелязване, че ответникът не живее на постоянния си адрес и няма данни за настоящото му местонахождение. За същото съдебно заседание оформена като отказ била върната и призовка, изпратена в с. К., защото лицето не било намерено, а по сведения на родителите то работело в Х. Съдът дал ход на делото при условията на чл. 47 ал. 1 от ГПК (отм.).
Молбата за отмяна е основателна.
Неправилно съдът е приел, че призоваването на молителя е редовно, след като призовката му за съдебното заседание била оформена с отказ на родителите му по реда на чл. 47 ал. 1 от ГПК (отм.). Самите родители са посочили, че молителят не живее при тях, а е установено, че не живее и на постоянния си адрес. Ето защо съдът е следвало да приложи правилото на чл. 50 ал. 1 от ГПК (отм.), като приеме, че ответникът по иска не може да бъде призован на постоянния му адрес, поради което е наложително призоваването му чрез публикация в неофициалния раздел на “Д” по съответния ред. Като не е приложил точно закона, съдът е нарушил правото на ответника по иска за делба да участва в процеса и да защищава правата си. Ето защо атакуваното решение следва да бъде отменено на основание чл. 231 ал. 1 б. “е” от ГПК (отм.).
Молителят не прави искане за разноски по реда на чл. 64 ал. 1 от ГПК (отм.), макар да е представено адвокатско пълномощно, поради което съдът не присъжда разноски.
По тези съображения, Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 116 от 11 юли 2007 г., постановено по гр.д. № 298 по описа на районния съд в гр. К. за 2007 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд в гр. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: