Решение №496 от 39963 по гр. дело №1170/1170 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  
           
                                                           №  496
 
                                            София  30.05.2009г.
 
                                               В ИМЕТО НА НАРОДА
                                                          
             Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и девета година в състав :
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ:   МАРИЯ ИВАНОВА
     ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
 
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 1170 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
            Производството е с правно основание§2 ал.3 от ГПК/отм./,във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Л. Б. К., В. Б. Т. и П. Д. Т.-всички от гр. С. чрез процесуалния им представител-адвокат Л. против въззивно решение от 18.10.2007г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2003г.на Софийски градски съд,с което е обезсилено решение от 6.01.1998г.по гр.д. № 7364/1996г.на Районен съд София, прекратено е производството по делото и са присъдени направените по делото разноски
Посоченото касационно основание е чл.218б б.”в”от ГПК/отм./- неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като остави в сила постановеното от районния съд решение. Претендира направените по делото разноски.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.218г от ГПК/отм./.
В съдебно заседание лично се явява ответницата Г. Всички ответници се представляват от адвокат К,който изразява становището им за неоснователност но подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение на СРС,с което е отменен издадения нотариален акт за собственост на недвижим имот,придобит по реда на §4а ал.1 от ЗСПЗЗ- № 102 т.ІV н.д. № 757/95г.от 22.02.1995г.на Първи нотариус при СРС,с който М. Д. Т. е признат за собственик на неурегулирано дворно място от 600кв.м.,реална част от дворно място,състоящо се от 840кв.м., находящо се в кв. Княжево м.”Килиите”,съставляващо имот с пл. № 619 по кадастрален лист № 610 от 1979г.,съгласно издадената от СОФГЕО при СГО скица,при съседи на реалната част:север-път,изток-им. №409 на Т. Н. ,юг-им.без пл. №,оставящ от им.с пл. № 619 и запад- имот с пл. № 618 на И. П. ,заедно с построената в него сграда на 35кв.м.,на основание чл.431 ал.2 от ГПК и е прекратено производството по делото. За да постанови решението си въззивният съд е приел,че е допустима отмяна на нотариален акт само в рамките на развило се исково производство,в което е решен възникнал спор за гражданско право. Позовал се е на тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986г.на ОСГК на ВС. Относно разрешения исков спор по чл.108 от ЗС относно правото по гр.д. № 1146/1993г.е приел, че пропускът на страната да направи искане по чл.431 ал.2 от ГПК или на съдът служебно да се произнесе-не може да бъде отстранен с предявяване на отделен самостоятелен иск,тъй като законът не предвижда такава възможност.
Съгласно чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания.
В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Касаторите оспорват изводите на въззивния съд за недопустимост на иска. Считат,че наличието на влязъл в сила съдебен акт/този по гр.д. № 1146/1993г./ ,с който спорът между страните по правото е разрешен е предпоставка за уважаване на иска по чл.431 ал.2 от ГПК,защото в противен случай ответникът,за когото със сила на присъдено нещо е признато,че не е собственик на процесния имот разполага с акт,с който се легитимира като такъв.
Настоящият съдебен състав споделя тезата на касаторите.
Между страните по настоящия спор- е налице влязло в сила на 21.12.1995г. съдебно решение,по силата на което М. Д. Т. е осъден на основание чл.108 от ЗС да предаде владението на Ц. В. Т. /чийто наследник е касатора Л. Б. К./ и на касаторите В. Б. Т. и П. Д. Т. на процесния имот от 840кв.м.,съставляващо част от възстановения им по реда на чл.1 от ЗВСОНИ имот от 7 60кв.м.,кв.36 вилна зона”Килите” Княжево, София и е осъден М. Д. Т. -на основание чл.109 от ЗС – да събори изградените гараж и стая и да изнесе материалите от същото дворно място с площ от 840кв.м.в едномесечен срок,като в противен случай ищците са овластени да извършат същите действия за сметка на ответника. В това производство-не е правено искане, съдът не е отменял и въобще не се е произнасял досежно издадения н.а. № 102 т.ІV н.д. № 757/95г.от 22.02.1995г.на Първи нотариус при СРС,с който М. Д. Т. е признат за собственик на същия имот на основание §4а ал.1 от ЗСПЗЗ/На него имотът му е бил предоставен за ползване по силата на ПМС № 11/82г.-като нива от 840кв.м./Независимо от това- в развилото се исково производство-съдът е приел,че М. Д. Т. не може да черпи права от отстъпеното му право на ползване,защото то е прекратено по силата на §4 от ЗСПЗЗ,че не може да се позовава и на §4а ал.1 от ЗСПЗЗ,тъй като земята не е земеделска,а държавна/одържавена по ЗОЕГПНС/,както и че имотът попада в строителните граници на София и не са налице изискуемите се по чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ-отстъпено право на строеж и започнал строеж на законно разрешена сграда,за да бъде запазено правото на ползвателя.
При тези факти-независимо,че отмяната на издадения н.а. № 102 /1995г. е последица от уважаването на иска по чл.108 от ЗС-с оглед защита на правния интерес на ищците- настоящият съдебен състав приема,че няма пречка да се предяви самостоятелен установителен иск за отмяна на издадения констативен нотариален акт при наличие на влязло в сила решение,с което е разрешен спор по чл.108 от ЗС за това кому принадлежи правото върху имота,за който е издаден акта. Изводът на въззивния съд за недопустимост на отделен самостоятелен иск по чл.431 ал.2 от ГПК- в конкретната хипотеза- поради липса на предвидена такава възможност, е неправилен. Постановеният съдебен акт,с който е обезсилено решението на районния съд следва да бъде отменен ,а делото върнато на въззвния съд за произнасяне по същество.
 
С оглед на горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
 
 
Р Е Ш И :
 
 
ОТМЕНЯ решение от 18.10.2007г.по в.гр.д. № 1* по описа за 2003г.на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на друг състав на Софийски градски съд за разглеждане и произнасяне по същество по подадената от М. Д. Т. въззивна жалба.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
2.

Scroll to Top