Р Е Ш Е Н И Е
№ 497
София 01.06.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1213 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание§2 ал.3 от ГПК/отм./,във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба,подадена от И. Г. К. и Д. С. К. –двамата от гр. К.,Софийска област против въззивно решение № 425 от 03.12.2007г.по в.гр.д. № 764 по описа за 2007г.на Софийски окръжен съд,с което е оставено в сила решение от 21.04.2007г.по гр.д. № 419/2006г.на Районен съд Ихтиман и са присъдени направените по делото разноски
Посоченото касационно основание е чл.218б б.”в”от ГПК/отм./- неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като уважи предявения иск.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.218г от ГПК/отм./.
В съдебно заседание лично се явява касатора К. Назначеният от съда особен представител на касаторите пледира за отмяна на постановения въззивен акт и връщане на делото със задължителни указания за назначаване на експертиза за пазарната цена на имота и събиране на нови доказателства. Претендира направените разноски.
Становището на ответната страна,изразено ч. процесуалния представител-а адвокат А е за неоснователност на подадената касационна жалба и за оставяне в сила на постановеното от въззивния съд решение.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение на СОС,с което е отхвърлен предявения от И. Г. К. и Д. С. К. против ”Ивком-63”Е. гр. К. иск да бъде унищожен като сключен при крайна нужда договор за покупко-продажба на недвижим имот,сключен на 15.09.2005г.с н.а. № 61 т.ІV рег. № 3* д.554/05г. ,за сумата от 5 500лв.,представляващ поземлен имот /бивш стопански двор/ с площ от 3 720кв.м.,находящ се в гр. К. и съставляващ УПИ * в кв.2 по плана на стопански двор-Костенец,ведно с построената в имота масивна стопанска сграда. За да постанови решението си въззивният съд е приел,че ищците не са установили,че именно тежкото им здравословно и материално състояние /за което са налице безспорни доказателства по делото/ ги е принудило да сключат процесния договор за продажба и че е налице несъразмерност на престациите. Последният извод съдът е мотивирал с това,че по делото не е установена действителната пазарна цена на имота към момента на сключване на сделката,съобразно състоянието в което той се е намирал тогава.
Съгласно чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания.
В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Твърдението е,че решението е постановено при непълнота на доказателствата, пред вид на обстоятелството,че още пред районния съд е било направено искане за назначаване на експертиза за пазарната цена на имота,по което съдът не се е произнесъл.
Настоящият съдебен състав споделя тезата на касаторите.
Основание за унищожаване на правни сделки е сключването им при крайна нужда при явно неизгодни условия. За да е осъществен фактическия състав на чл.33 от ЗЗД – е необходимо комулативното наличие на две условия. Първото е –при сключване на сделката ищците да се намирали в състояние на крайна нужда,поради недостиг или липса на имуществени средства за задоволяване на лични или семейни потребности и за изпълнение на изискуеми задължения. Второто е –сделката да е сключена при явно неизгодни за страната,намираща се в крайна нужда условия.
В конкретния случай са налице множество доказателства,установяващи тежко здравословно и материално състояние на продавачите към момента на извършване на сделката-15.09.2005г. За ищеца е установено,че страда от захарен диабет тип ІІ,лека степен на диабетна полиневропатия, артериална хипертония ІІ степен,карцином на простата жлеза, дегенеративни промени в дясната раменна става, дегенеративни промени в двете тазобедрени стави и дегенеративни промени в двете коленни стави без функционални нарушения,за които заболявания му е определена –към 2005г.-92 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ, а към 2007г.- 86% /,видно от Експертни решения № 0* от 19.04.2005г. и № 1* от 13.06.2007г./. Съпругата му –Д. К. страда от хроничен калкулозен пиелонафрит, артериална хипертония ІІ степен,умерена към тежка степен, хипертонична ретинова ангиопатия и дегенеративни промени в лумбалната област на гръбначния стълб,свързани с трайни функционални нарушения, болки,намален обем подвижност,за които заболявания й е определена 55.2% трайно намалена работоспособност /видно от Експертно решение № 1* от 17.05.2005г.на ТЕЛК. Двамата получават пенсия за инвалидност в общ размер от около 250лв.-ищецът пенсия от 170.46лв.,определена му с разпореждане № 5* от 2.02.2009г.на НОИ,а съпругата му-72.66лв. Двамата са били и безработни /видно от регистрационна карта № 2* от 11.12.2003г.на Бюро по труда Ихтиман. По делото не събирани доказателства за притежаваните от ищците недвижими имоти към момента на продажбата и тяхната евентуална обремененост с тежести. Независимо от наведени възражение-не е изследван въпроса и за наличието на изискуеми задължения към 2005г.
Отделно-въззивният съд въобще не е извършил преценка дали процесната сделка е сключена при явно неизгодни за страната условия,което е елемент от фактическия състав по чл.33 от ЗЗД. Той е оставил в сила решението на районния съд,с което е отхвърлен предявения иск като недоказан,без да изпълни задължението си да се произнесе и събере поисканите от страната доказателства за установяване на твърдяното от нея обстоятелство,че пазарната цена на продадения имот е много по-висока от продажната. С това си действие въззвния съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това е така по следните съображения:
Чрез въззивното обжалване се цели поправянето грешките и пропуските на първоинстанционния съд. Безспорно се установява,че ищците още с исковата си молба са поискали назначаване на експертиза за определяне на пазарната оценка на процесния имот. По това искане районният съд не се е произнесъл. Въззивният съд-е бил длъжен до констатира допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила и като е счел/видно от мотивите на въззивния акт/,че установяването на действителната пазарна цена на имота към момента на сключване на сделката е от съществено значение за решаването на спора-да се произнесе по направеното искане,като допусне назначаването на поисканата от ищците експертиза. Касае се за доказателство, което е поискано пред първата инстанция, но несъбрано от съда не по вина на поискалата го страна,което е ново и което съгласно чл.205 ал.1 от ГПК/отм./ е допустимо пред въззивната инстанция /ТР №1/2001г.на ОСГК/. В резултат на порочното действие на въззивния съд спорът е останал неизяснен от фактическа страна,което налага на основание чл.218ж ал.1 от ГПК/отм/ делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се допусне назначаването на съдебна експертиза за пазарната цена на имота към момента на продажбата, да се съберат доказателства за притежаваните от ищците недвижими имоти към момента на продажбата,тяхната евентуална обремененост с вещни тежести,както и за наличието на изискуеми техни данъчни или други задължения към 2005г. Въз основа на събраните доказателства въззвният съд следва да извърши преценка дали продавачите са били в състояние на крайна нужда към момента на продажбата,като са изпитвали недостиг на средства за удовлетворяване на ежедневните си потребности-от храна,медикаменти,режийни разноски и др.и дали сделката е сключена при явно неизгодни за продавачите условия.
С оглед на горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение№ 425 от 03.12.2007г.по в.гр.д. № 764 по описа за 2007г.на Софийски окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.