4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
Гр.София, 06.06.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на дeвети май през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№ 2915 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение №173 от 12.06.15г., постановено по т.д.№204/15г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №11/08.01.15г. по т.д.№1849/2014г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма], [населено място] искове за връщане на сумата 36 436,50 лв., като получена на отпаднало основание цена за достъп до ел.разпределителната мрежа по 10 броя фактури, и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за плащане на сумата 1085,17 лв., представляваща мораторни лихви върху главницата за периода 05.07.2013г. – 21.10.2013г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място], не взема становище по жалбата.
Третото лице помагач КЕВР, [населено място], не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че касаторът – ищец по иска, е производител на ел.енергия от възобновяем източник, който е бил присъединен към електроразпределителната мрежа на ответното дружество с договор за присъединяване на обект на независим производител, сключен на 19.10.2007г.. Съдът е приел за безспорно между страните, че ответното дружество е предоставяло на ищеца услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“ през процесния период. С решение №Ц-33/14.09.12г. ДКЕВР определила временни цени за достъп до преносната и разпределителната мрежи за производителите на ел.енергия, на основание на което касаторът заплатил за периода октомври 2012г. –юли 2013г. общо сумата от 36 436,50 лв. Решението на ДКЕВР № Ц-33/14.09.12г. за определяне на временни цени за достъп било отменено с решение по адм.д. № 12423/2012г. на ВАС, потвърдено с решение №9484/25.06.13г. по адм.д.№ 6473/13г. на ВАС. Въззивният съд е изложил съображения, че макар между страните да не е бил сключен в писмена форма договор за достъп до електроразпределителната мрежа на ответното дружество, между тях са били създадени облигационни отношения по предоставяне и ползване на услугата „достъп“, като плащането на цената е извършено в изпълнение на това правоотношение. Счел е, че тъй като основанието за плащане по процесните фактури е правоотношението по фактическото предоставяне и ползване на услугата „достъп“, както и разпоредбите на чл.84 ал.2 от ЗЕ и чл.104 от ЗЕ, административният акт на ДКЕВР няма правопораждащо действие спрямо основанието за плащане, съответно неговата отмяна не се отразява на основателността на предявените искове. По тези съображения са отхвърлени като неоснователни предявените искове по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касаторът поставя по реда на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК пет правни въпроса, свързани с последиците от отмяна на административен акт, подлежащ на предварително изпълнение, с който са били определени временни цени за достъп, дължими от производителите на ел. енергия от възобновяеми източници на операторите на електроразпределителната мрежа и правното значение на тази отмяна за заплатените цени за достъп, в периода на действие на отменения акт, както и във връзка с прилагането на института на неоснователното обогатяване по чл.55 от ЗЗД.
Поставените въпроси относно действието на отмяната на административен акт и за гражданскоправните последици на тази отмяна са от значение за решаващите изводи на въззивния съд.
След депозиране на касационната жалба ВКС е постановил: решение № 212/ 23.12.15 г. по т.д. № 2956/2014 г. на І т.о., решение № 157/11.01.16г. по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т.о, решение № 155/11.01.16 г. по т.д. №2611/2014г. на ІІ т.о., решение № 7/26.04.2016г. по т.д.№ 3196/2014г. на ІІ т.о. и решение № 28/28.04.2016г. по т.д. №353/2015г. на ІІ т.о. Касационното обжалване по тези дела е било допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по правния въпрос за темпоралното действие на постановено от ВАС и влязло в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт (по смисъла на чл.13, ал.2, пр.1-во от Закона за енергетиката), инкорпориран в Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР. Дадените разрешения са, че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие. В своите тълкувателни части решенията по цитираните касационни търговски дела съдържат съвпадащо казуално тълкуване на една и съща разпоредба от АПК, като е дадено еднакво разрешение на идентичния правен въпрос, приет за обуславящ за изхода на спора по тези дела.
Поставените от касатора въпроси се обхващат от дадените разрешения в практиката на ВКС по общия въпрос за темпоралното действие на влязлото в сила решение на ВАС за отмяна на индивидуален административен акт. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса за действието на отменения административен акт, като настоящият състав уточнява въпроса на касатора по следния начин: „Имат ли решенията ВАС за отмяна на индивидуален административен акт ретроактивно действие и заличават ли с обратна сила последиците, произтичащи от отменения административен акт?” за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС. Наличието на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК изключва основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 753, 73 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №173 от 12.06.15г., постановено по т.д.№204/15г. от Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 753,73 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.