3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№498
Гр.София, 20.06.2012г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 821 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 798/18.05.2011г., постановено по гр.д.№ 464/11г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 4070/23.07.2010г. по гр.д.№ 5674/09г. на Софийския градски съд в частта за отхвърляне на предявените искове и касаторът е осъден да заплати на М. К. и К. М. Б., граждани на И., сумата от 72134.92 лв. на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, дадени на основание развален предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 27.04.2006г. и сумата от 4100 лв. на основание чл.86 ЗЗД – обезщетение за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, по силата на който ответникът по иска – настоящ касатор е следвало да построи и предаде на купувачите конкретен обект. На 29.12.2008г. купувачите отправили нотариална покана до продавача, в която заявили, че развалят договора поради неизпълнение на задължението по т.4.2 – сключен договор за ипотека на 08.11.2007г. за процесния апартамент без тяхно съгласие. Изложените са съображения, че изявлението за разваляне на договора е произвело действие, поради което са дължи връщане на платените парични суми. Решаващият състав е тълкувал клаузите на сключения предварителен договор и е обосновал извод, че уговорката продавачът да не сключва каквито и да е сделки с имота без съгласие на купувачите, е направена съгласно диспозитивната норма на чл.87 ЗЗД и дава право развалянето на договора да настъпи без изправната страна да предоставя срок за изпълнение, както и да се изключи приложното поле на разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД. Тази клауза е преценена по реда на чл.20 ЗЗД и с оглед на смисъла и целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Нарушението на поетото задължение имотът да не са обременява с вещни тежести е квалифицирано като пораждане на потенциална опасност за купувачите по предварителния договор – евентуални бъдещи собственици на същия никога да не придобият собствеността върху апартамента / в случай на изнасянето му на публична продан/ или да придобият имот, ипотекиран в полза на банка. При наличието на такава опасност за купувачите съществувал интерес да се освободят от този риск, като развалят договора и използват паричните суми за закупуването на друг имот или да други цели.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът е поставил няколко въпроса по реда на чл.280, ал.1 ГПК. Формулираните въпроси по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК са от значение за спора, но отговорите им изискват тълкуване на клаузите на сключения конкретен договор между страните – относно момента на предаване на недвижимия имот, чист от вещни тежести, за взаимната зависимост на уговорките по чл.4.1 и чл.4.2 от договора и за незначителността на неизпълнението с оглед интереса на кредитора като съпоставка на задължението за построяване на обекта и на забраната да не се прехвърля собствеността. Тълкуването на договора е част от решаващата дейност на съда по същество, като отговорите на заявените въпроси предполагат проверка на правилността на въззивното решението. Евентуалните грешки на съда представляват основание за отмяна на решението съгласно чл.281, т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационното обжалване.
Четвъртият въпрос, въведен по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като настоящият състав на ВКС намира, че следва същият да бъде уточнен съгласно ТР №1/19.02.2010г. по следния начин: Обвързано ли е възникването и упражняването на правото да се развали договорът по реда на чл.87, ал.1 или ал.2 ЗЗД с настъпването на негативни последици за кредитора от неизпълнението?
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 2101.82 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 798/18.05.2011г., постановено по гр.д.№ 464/11г. от Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 2101.82 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.