4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
С.,28.06.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1012/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 974 от 15.06.2011 г. по т. д. № 567/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-5 състав решение от 30.08.2010 г. по т. д. № 157/2009 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от „О. П. С. Л.”, Испания иск с правно основание чл. 155, т. 1 ТЗ за прекратяване на [фирма], [населено място].
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение на предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Дружеството-касатор изразява несъгласие с извода на въззивния съд за наличие на „важни причини” по смисъла на чл. 155, т. 1 ТЗ, налагащи прекратяването му, като твърди, че същият е резултат от неправилната преценка на събраните доказателства и от допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила относно разпределението на доказателствената тежест в процеса по отношение на значимите за делото факти и обстоятелства, както и относно доказателствената стойност на обясненията, дадени от управителите на ищцовото дружество по реда на чл. 176 ГПК.
Допускането на касационното обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Според касатора, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните значими за делото въпроси: 1. За задълженията на съда за разпределяне на доказателствената тежест – чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК и за даване указания на страната за кои от твърдените обстоятелства не сочи доказателства /чл. 146, ал. 2 ГПК/; 2. За значението на обясненията на страните като доказателствено средство /чл. 175-177 ГПК/ и 3. Дали неразбирателството и влошените отношения между съдружниците съставляват „важна причина” по смисъла на чл. 155 ТЗ за прекратяване на дружеството. В подкрепа на твърдението за противоречие по всеки от въпросите са представени съответно – решение № 886 от 13.12.2010 г. по гр. д. № 1553/2009 г. на І г. о.; решение № 475 от 08.06.2001 г. по гр. д. № 1311/2009 г. на ІІІ г. о. и решение № 159 от 15.12.2009 г. по т. д. № 389/2009 г. на І т. о. При условията на евентуалност, по отношение на втория и третия въпрос се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касация – „О. П. С. Л.”, Испания – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е постановено прекратяване на [фирма], [населено място] по реда на чл. 155, т. 1 ТЗ, въззивният съд, като се е позовал на задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК – решение № 159 от 15.12.2009 г. по т. д. № 389/2009 г. на І т. о. и решение № 21 от 02.03.2010 г. по т. д. № 417/2009 г. на І т. о., е приел, че релевантни в случая за преценката относно понятието „важни причини” по смисъла на чл. 155, т. 1 ТЗ са два факта – липсата на доказателства, че за периода след м. юни 2007 г. ответникът по иска е осъществявал търговска дейност и настъпилото явно неразбирателство в отношенията между съдружниците, които, с оглед предвидения в дружествения договор кворум от 2/3 от капитала, обуславят невъзможност на Общото събрание да функционира. Решаващият състав е преценил, че ответното по иска дружество, чиято е доказателствената тежест да установи сключването на сделки след м. юни 2007 г., не е доказало поддържаното във възраженията си твърдение, че е възможно да работи и без да е необходим консенсус на съдружниците. Поради това е прието за доказано бездействие на дружеството през продължителен период от време като безспорна причина, обуславяща прекратяването му. Фактът за настъпил сериозен разрив в отношенията между съдружниците в [фирма] е приет за установен от обясненията на лицата Р. Бестус С. и В. Д. П. – управители и представляващи ищцовото дружество, възприети от въззивния съд като показания на „свидетели”. С оглед на тях и доколкото ответникът не е противопоставил доказателства, опровергаващи аргументите за влошени отношения, решаващият състав е счел за доказана тезата на ищеца за липса на съгласие в действията на съдружниците.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставените от касатора два процесуалноправни въпроса, свързани с приложението на 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК, както и с приложението на чл. 175-177 ГПК, които се явяват обуславящи изхода на конкретното дело и следователно по отношение на тях е налице общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Посочените въпроси са решени в противоречие с цитираната и представена с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК практика.
Що се отнася до заявения материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 155, т. 1 ТЗ, същият не може да обоснове допускане на касационния контрол. Извършената от въззивния съд преценка относно наличието на „важни причини” за прекратяване на търговското дружество не е в отклонение от посочената от касатора задължителна съдебна практика. Крайните изводи в тази насока са резултат от обсъждането на конкретните факти и обстоятелства, което е в изключителните правомощия на правораздавателния орган и не може да бъде отнесено към основанията за допускане на касационния контрол. Именно поради формираната по приложението на чл. 155, т. 1 ГПК задължителна съдебна практика – посочените във въззивното решение актове и служебно известното на настоящия състав решение № 30 от 10.09.2010 г. на ІІ т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК – неоснователно е евентуално поддържаното искане за допускане на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по посочения въпрос.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 974 от 15.06.2011 г. по т. д. № 567/2010 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 50 лв.
При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: