О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 499
гр. София, 13.11. 2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. №1109 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Б. срещу решение №34 от 17.03.2017г. по т.д. №347/2016г. на Бургаски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено решение №280 от 30.06.2016г. по т.д.№287/2015г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. Б. иск по чл.694 от ТЗ за установяване несъществуването на вземането на „Сироко“ ЕООД от „Добринище ски“ ЕАД /н./ в размер на 20 237,04 лева, включено в списъка на приетите вземания по чл.688 ал.1 от ТЗ.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че съдът неправилно е възприел, че счетоводството на „Добринище ски“ ЕАД е водено редовно, като е игнорирал ненадлежното осчетоводяване на договора за заем, въпреки констатациите на вещото лице в съдебно – счетоводната експертиза. Прави оплаквания, че съдът неправилно е приел за изпълнено задължението на ответниците да представят оригинала на анекс №2 от 20.10.2009г., въпреки наличието на разлика между представения оригинал и намиращото се по делото копие – разминаване в отстоянието между подписите и печатите, правейки необосновано предположение, че разликата се дължи на наличието на два екземпляра от същото споразумение. Също така твърди, че въззивният съд не е коментирал нарушението, допуснато от първоинстанционния съд, който въпреки изводите на съдебно – графологичната експертиза, че подписът за Н. О. О` Р. в анекса от 22.10.2007г. не е положен от същото лице, не е изключил анекса от доказателствения материал по делото. Счита, че представените по делото оригинали на анексите са съставени за нуждите на настоящото производство, с цел „Сироко“ ЕООД да участва като кредитор в производството по несъстоятелност на „Добринище ски“ ЕАД. Поддържа, че съдът неправилно и необосновано не е уважил направеното от него възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане. Твърди, че въззивният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест в производството, като е приел, че касаторът – ищец по иска, следва да докаже недостоверността на датата на представените от ответниците частни документи. Също излага твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи постановеното въззивно решение – приемане на доказателства след изтичане на преклузивния срок, отказ на съда да допусне събиране на доказателства за свързаност между двамата ответници, отказ от страна на първоинстанционния съд да допусне изготвяне на съдебно – счетоводна експертиза по зададените от ищеца въпроси, както и да допусне допълнителни въпроси към изготвената съдебно – почеркова експертиза.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./. К. жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси, обуславящи изхода на спора: 1.1Подлежи ли на изключване от доказателствения материал по делото анекс от 22.10.2007г., за който е установено по безспорен начин, че не е подписан от лицата, сочени за негови автори? 1.2.Подлежи ли на обезсилване решението на въззивния съд, при постановяването на което е кредитиран неавтентичен документ? 2.1.Допустимо ли е да бъде кредитиран като доказателство от съда анекс №2 от 20.10.2009г., при който е констатирано съществено разминаване между представеното с отговора на исковата молба копие и представения оригинал в първото съдебно заседание? 2.2. Допустимо ли е решението на съда да се основава единствено върху надлежно оспорен анекс, на който не е доказана по безпротиворечив начин доказателствената стойност? 3.1.Допустимо ли е въз основа на неавтентичен документ, а именно анекс от 22.10.2007г., без доказателствена сила, да се черпят права от представилата го страна? 3.2. Допустимо ли е въз основа на оспорен документ, а именно анекс №2 от 20.10.2009г., на който не е доказана по безспорен начин доказателствената сила, да се черпят права от представилата го страна? 3.3. Налице ли е прекъсване на погасителната давност за претендиране на вземането при положение, че не е доказана по безпротиворечив начин доказателствената стойност на документа, който се твърди, че я прекъсва? 4.1. Липсата на надлежно счетоводно отразяване на договор за заем от 23.10.2006г. води ли до формиране на извода, че същият е валидно сключен и е породил правно действие между страните? 4.2. Как следва да бъде ценено твърдението за сключен договор за заем при липсата на първични счетоводни документи /банкови платежни документи – вносни бележки и платежни нареждания/, които да доказват реалното прехвърляне на сумата? Твърди,че първите два въпроса са разрешени от съда в противоречие с определение №936/30.12.2010г. по т.д.№995/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК, решение №959/16.10.2008г. по гр.д.№2554/2005г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение №16 от 11.03.2014г. по т.д.№339/2013г. на Бургаски окръжен съд, в които се приема, че неистинските документи /неавтентични и неверни/ нямат доказателствена сила. По въпроси 2.1, 2.2, 3.1, 3.2 и 3.3 се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Счита, че въпроси 4.1 и 4.2 са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение №23/11.09.2017г. по т.д.№2413/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., в което се приема, че липсата на счетоводно отразяване, при отчитане на конкретните обстоятелства около сключването на договора за заем има достатъчно доказателствено значение за формиране на извода, че същият не е съставен.
Ответникът „Сироко“ ЕООД поддържа, че не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението. Поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като обжалваното решение е правилно и обосновано. Подробни съображения излага в писмен отговор на касационната жалба. Претендира разноски.
Ответникът „Добринище ски“ ЕАД /н./ поддържа, че жалбата е процесуално недопустима, неоснователна и недоказана. Поддържа, че въпросите за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на материалния закон въз основа на тях, не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 от ГПК. Подробни съображения излага в писмен отговор на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е установил от събраните по делото доказателства – договор за заем между „Сироко” ЕООД и „Добринище ски” ЕАД/н./ от 23.10.2006г., анекс от 22.10.2007г. към договора за заем и анекс 2 от 20.10.2009г. към договора за заем, документи за извършен банков превод по договора за заем и съдебно-счетоводна експертиза, че „Добринище ски” ЕАД/н./ дължи на „Сироко” ЕООД по договора за заем сума в размер на 20 000 лева, както и договорна лихва в размер на 2 % годишно, считано от 23.10.2006г. до 31.12.2006г. и договорна лихва в размер на 0,1 % годишно, считано от 01.01.2007г. до окончатeлното изплащане на заема. Счел е за неоснователни аргументите на въззивника, че първоинстанционният съд незаконосъобразно не е изключил от доказателствения материал по делото документите, които се различават помежду си в копие и оригинал, като е приел, че в първото по делото заседание е представен втори оригинал на документа Анекс № 2 от 20.10.2009г. Посочил е, че в тази хипотеза не се касае за несъществуващ оригинал на документа, при който същият следва да бъде изключен от доказателствения материал. Счел е за неоснователни и възраженията на въззивника за неправилно приемане на доказателства след изтичане на преклузивния срок по ГПК, както и за неоснователен отказ на първоинстанционния съд за събиране на доказателства за свързаност между ответниците и за допускане на поставени от въззивника – ищец по иска в молба от 30.03.2016г. въпроси към съдебно – счетоводната експертиза, като е изложил подробни съображения по всяко от тези възражения. Относно изложените възражения за изтекла давност основани на твърдението за антидатиране на Анекс №2 от 2009г., с който е променен срокът за връщане на предоставения заем, въззивният съд е споделил изводите на окръжния съд, че ищецът не е трето лице по смисъла на на чл.181 ал.1 от ГПК, поради което за него датата в частния диспозитивен документ /анекс/ важи. Поради това въззивният съд е приел, че ищецът – въззивник не може да противопоставя доводи за недостоверност на датата. Въз основа на това съдът е стигнал до извода, че са налице безспорни доказателства за предоставен заем по банков път, налице е договорен падеж, не е изтекла погасителната давност на вземането, липсват доказателства за връщане на предоставения заем, както и за твърдяната от въззивника привидност на сключения договор.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК /ред. ДВ бр.47/2009г./. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставените в изложението въпроси 1.1 и 2.1 относно задължението на съда да изключи от доказателствения материал по делото неавтентични документи, са свързани с предмета на спора, доколкото от събраните по делото доказателства е установено безспорно, че анексът с дата 22.10.2007г. не е бил подписан от лицето, представляващо „Добринище ски“ ЕАД към 2007г. – Н. О. О` Р.. Въззивният съд е обсъдил това обстоятелство, като е изтъкнал в мотивите си, че с този анекс се променят размерът на възнаградителната лихва, която поначало се дължи между търговци съгласно чл.294 ал.1 от ТЗ и падежната дата на задължението по договора за заем. С оглед на съдържанието на анекса е приел, че неговото сключване е без значение за изхода на спора, тъй като през 2009 г., т.е. преди погасяване на вземането по давност с оглед първоначално уговорения падеж на задължението, е подписан нов анекс, в който отново е променен падежът. С оглед на това съдът правилно е приел, че релевантната промяна в правоотношението е настъпила с подписването на анекс №2, като крайната дата за връщане на заема е променена на 31.03.2012г., а размерът на възнаградителната лихва е останал непроменен – 2% годишно. П този начин съдът не е зачел доказателствената сила на анекс от 22.10.2007г., а е формирал изводите си за промяна на падежа на задължението въз основа на представения анекс №2 от 22.10.2009г., чиято автентичност е установена. По този начин съдът е процедирал в съответствие с цитираната от касатора практика на ВКС, поради което по отношение на поставените въпроси не са налице допълнителните предпоставки за допускане на касация по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
С оглед изложеното следва да се прецени като неотносим въпросът относно това дали подлежи на обезсилване решение, при постановяване на което е кредитиран неавтентичен документ. Доколкото съдът не е основал изводите си на неавтентичния документ – анекс №1 от 22.10.2007г., а на договора за заем и анекс №2 към същия, въпросът не се явява обуславящ за изхода на спора. По отношение на този въпрос касаторът не е обосновал и посочените от него допълнителни предпоставки за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК, като не е посочил практика на ВКС, от която да е допуснато отклонение, нито е изложил твърдения, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата.
По въпроси 4.1 и 4.2 от изложението, също не е налице общата предпоставка за достъп до касация, доколкото не съответстват на мотивите на въззивния съд. Поставените въпроси биха били релевантни при извод на съда за липса на надлежно редовно осчетоводяване на договора за заем от 23.10.2006г. и липса на първични счетоводни документ. Въззивният съд въз основа на данните от заключението на вещото лице и от поясненията в съдебно заседание, е приел, че действително се е осъществила осчетоводената стопанска операция по предоставяне на заемни средства, като първоначалното осчетоводяване на задължението по договора за заем, като краткосрочно е правилно, но не е било отразено като дългосрочно след подписването на анекса от 2007г. и след подписването на анекс №2 от 2009г. Също така съдът е приел, че от представеното в срок „Банково удостоверение”, издадено от „УникредитБулбанк”АД на 19.05.2016г., се установява, че предоставената в заем сума е преведена по сметка на ответника „Добринище ски“ ЕАД /н./ на 23.10.2006г. При тези изводи на съда относно правнорелевантните факти, поставените от касатора въпроси 4.1 и 4.2 от изложението не са от значение за изхода на спора. Оплакванията на касатора срещу правилността на тези изводи на Бургаски апелативен съд представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 от ГПК и не могат да бъдат разглеждани във фазата на селектиране на касационната жалба по чл.288 от ГПК. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал при анализа на събраните по делото доказателства, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Останалите въпроси могат да бъдат обобщени като въпрос относно доказателствената сила на частен документ при извършено оспорване на отразената в него дата на съставяне. Този процесуалноправен въпрос е обуславящ за изхода на спора, тъй като въззивният съд е приел за установен факта, че ищецът не е трето лице по смисъла на чл.181 ал.1 от ГПК, поради което за него датата в частния диспозитивен документ – анекс №2 от 20.10.2009г. важи и той не може да противопоставя доводи за недостоверност на датата. По този начин въззивният съд е приел, че документът се ползва с обвързваща страните по делото доказателствена сила относно означената в него дата на съставяне. Следователно по отношение този въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. По поставения въпрос е дадено разрешение в служебно известното на съда решение №167 от 03.07.2018г. по гр.д.№4020/2017г. на ВКС, ІV г.о., в което се приема, че страната по дело, която не е трето лице по смисъла на чл.181 от ГПК не може да се позовава на липса на достоверна дата в частен документ. Този документ обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства. С оглед изложеното е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
Поради това касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по поставените в раздели 2 и 3 от изложението процесуалноправни въпроси, обобщени от настоящия съдебен състав както следва: доказателствената сила на частен документ при оспорване на отразената в него дата на съставяне от страна по делото, която не е трето лице по смисъла на чл.181 ал.1 от ГПК.
На основание чл.694 ал. 7 от ТЗ жалбоподателят не дължи предварително внасяне на държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №34 от 17.03.2017г. по т.д. №347/2016г. на Бургаски апелативен съд, ТО.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.